Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2016-08-08 09:07:21 Задължителен реквизит ли е записването на ЕГН на Управителя на фирмата в Трудовия договор и Допълнителното сполазумение. Людмила Колева Съгласно чл. 66 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. Според ал. 2 на чл. 66 с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. В ал. 3 на същия член е предвидено, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. МВ/
2016-08-24 22:32:34 Във връзка със зададения от мен въпрос : Прекъсва ли се разрешения едногодишен неплатен отпуск с представяне на болничен лист и на какво нормативно основание,Ви питам още: Ако се прекъсва , изплаща ли се обезщетение ? Касае се за процедура на инвитро и проблемна бременност и предварително разрешен неплатен отпуск. С уважение: Надежда Каменова Надежда Каменова Ползването на отпуск поради временна неработоспособност прекъсва ползването на всеки друг отпуск. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1–3 и 5 (на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година). Предвид на това, за да имате право на парично обезщетение, е необходимо към момента на възникване на временната неработоспособност да сте в кръга на осигурените лица, което в случаите на неплатен отпуск е само в първите 30 работни дни през календарната година. За допълнителна информация може да се обърнете към Националния осигурителен институт. КС
2016-10-17 09:59:07 Може ли служител да бъде на разположение на работодателя в определени часове на денонощието в домашни условия и да е длъжен да престира труд непосредствено след изтичане на определеното време.Примерът е следният.Определено му е време на разположение от 18.00 до 20.00ч.Повикан е в 19.30ч.От 20.00ч. до 08.00ч. на следващия ден е оставен на работа. Цветан Михайлов Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Според ал. 4 от наредбата, времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя. Съгласно чл. 5, ал. 1, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. Общо за един календарен месец – 100 часа; 2. За едно денонощие през работни дни – 12 часа; 3. През почивни дни – 48 часа. В ал. 2 е предвидено, че на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. В два последователни работни дни; 2. В повече от два почивни дни в един календарен месец. Съгласно ал. 3, ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. В случай на нарушаване на трудовото законодателство работникът/служителят следва да се обърне за съдействие към съответната инспекция по труда. МВ/
2016-11-03 23:04:48 Бихте ли ми отговорили на следния въпрос: Трябва ли да имам съгласието на основния си работодател, за да сключа втори трудов договор с друг работодател? Даниела Борисова Уважаема госпожо Борисова, Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма пречка работник или служител да сключи трудов договор за външно съвместителство, стига в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател или за искане на съгласие за работа по втори трудов договор. В конкретния случай, ако в индивидуалния Ви трудов договор по основното трудово правоотношение, няма уговорена изрична “забраняваща” клауза или “позволителна” клауза, то Вие нямате задължение да уведомявате по какъвто и да било начин настоящия си работодател за намеренията си да сключите допълнителен трудов договор или да искате “разрешение” за работа по такъв договор. Следва да се има предвид забраната за полагане на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия - за работа при същите или други специфични условия (чл. 112, т. 1 КТ). /КА/
2010-01-14 13:47:02 Как се ползва отпуск по чл.168/уговорен в КТД/, ако родителите на две деца до 18-годишна възраст са разведени и съдът е присъдил по едно дете на всеки родител? Василка Андреева Уважаема госпожа Андреева, Разпоредбата на чл. 168, ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от разпоредбата няма изискване свързано с обстоятелството, че едното дете е присъдено на другия родител при развод. СС NULL
2017-03-27 14:58:05 Служител в бюджетно предприятие. Ползвана отпуска през м.03.2017г. същевременно увеличени заплати със задна дата от м.01.2017г. - Преизчислява ли се опуската. Благодаря Ви предварително ! Николай Розованов Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за структурата и органицацията на работната заплата когато към или след началната дата на платения отпуск на работника или служителя е увеличена основната му работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
2010-01-26 09:01:22 Служителка е в неплатен оттпуск 1 г. от 7.2.09до6.2.10. Колко тр.стаж ще и се признае за това време - 30 р.д. за 09 и 30 р.д. за 2010? И как ще се изчисли този тр.стаж след като е в р.дни - за 09 г. ще и се полага 1 м. и 9 дни, като броим 30 р.дни от 04.02.09 г.? И ако и признаем 2 м.и 12 дни тр.ст. даваме ли и обезщетение по чл. 224 от КТ? Катя Иванова В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. От разпоредбата е видно, че за всяка календарна година, независимо от продължителността на неплатения отпуск, на лицето се признават за трудов стаж 30 работни дни. Точните изчисления се извършват от работодателя. Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Следователно за времето, което се признава за трудов стаж, лицето има право на платен годишен отпуск. МВ/ NULL
2017-04-18 15:37:41 Уважаеми Дами и Господа, С промяна на Наредба № 5 от 29.12.2002г. в §10 от същата Наредба е записано, че в срок до 31.10.2017г. работодателят изпраща нови уведомления за всички действащи трудови договори, сключени преди 01.04.2017г. В тази връзка задължен ли е работодателя да сключва нови допълнителни споразумения с всички служители по трудово? Марян Щерев Уважаеми господин Щерев, Измененията в НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда и задължението по § 10 от Наредбата не налагат подписване на допълнителни споразумения към сключени трудови договори. (КА)
2010-02-06 21:43:54 Наш работник подаде известие за напускане с основание чл.327 т.3 от КТ, като пише, че нарушаваме договора му, но ние не мислим, че го нарушаваме. Минали са повече от два последователни работни дни без да се явява на работа.Можем ли да го уволним дисциплинарно по чл.190 ал.1 т.2 или трябва съдът да реши първо, дали условията по чл.327 т.3 са на лице ? Пенчо Пенчев Съгласно чл. 327, т. 3 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. Правото за прекратяване се упражнява чрез едностранно писмено волеизявление от негова страна. Причината, поради която работникът или служителят има право да прекрати трудовия си договор (промяна на мястото на работа), е свързана с поведението на работодателя, в смисъл че работодателят няма право едностранно (извън хипотезата на чл. 120, ал. 1 КТ), без съгласието на работника/служителя, да променя мястото му на работа. Това означава, че правото на едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника или служителя възниква и се упражнява само когато работодателят е извършил промяната, но без да е имал законно основание за това. Ако работодателят е имал законно основание да извърши промяна на мястото на работа, каквото основание е разпоредбата на чл. 120, ал. 1 КТ, то работникът/служителят няма право да прекрати трудовия договор по чл. 327, т. 3 КТ . Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 3 от КТ настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора /чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ/, работодателят следва да издаде акт /заповед/ за прекратяването. МВ/ NULL
2017-05-27 14:26:48 Нужно ли е да сеприравни към дневния нощният труд при сумирано работно време /40 часа седмично/, като продължителността на дневната и нощната смяна е 11ч., има и междинни смени с 4 и 6 часа? Ако дневната смяна е 10, а нощната 11 ч, трябва ли да се превръщат нощните часове в дневни? Маргарита Събева Съгласно чл. 141 от Кодекса на труда (КТ) когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Според чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време за същия период е превишена, като се сравнява нормата работно време за периода и действително отработеното време. За целите на заплащането действително отработеното време се изчислява като сбор от часовете дневен труд и нощните часове, превърнати в дневни на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с коефициент 1,143.
Страница 5731 of 6864