Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-02-15 16:03:04 Здравейте, служителка, която е при нас от преди 01.07.07г. представя към днешна дата акт за раждане на първо дете през 1974 г. По този документ следва да й зачетем 1 година трудов стаж т.к. по това време тя не е била в правоотношение. Въпрос: следва ли този стаж да й бъде добавен към другия за % тр. стаж и проф.опит и считано от кога. Благодаря! Мария Христова Уважаема госпожа Христова, За децата родени през 1974 година на основание ПМС № 61 от 1967 г. (ДВ. Бр. 2 от 1968 г), се зачита трудов стаж, без лицето да е работило по трудово правоотношение, за първо дете - 12 месец. Този трудов стаж се доказва пред всеки работодател с актовете за раждане на децата и с трудовата книжка, от която следва да е видно, че през този период не сте работили по трудово правоотношение. Съгласно чл. 12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Двете изисквания придобит “трудов стаж” и “професионален опит” трябва да са налице едновременно. При трудовия стаж, който се признава на неработещите майки, липсва изискването придобит “професионален опит”. Следователно за лица, които сключват трудови договори с друг работодател след 01.07.2007 г., това време не би могло да се зачита по реда на чл. 12, ал.1 НСОРЗ, освен ако в правилата за работната заплата е предвидено друго. СС NULL
2017-06-14 13:00:28 Здравейте, Имам следния въпрос.Работила съм 9 год.на позиция стюардеса,1-ва категория труд.Тъй като започнах работа в друга фирма на същата позиция очаквах да ми се начислява % за прослужено време/стаж. От същата фирма ми казаха,че било тяхна политика да не начисляват такъв %. Не е ли задължително по закон или наистина зависи от политиката им? Ваня Меразчиева Уважаема госпожо Меразчиева, Трудовото законодателство урежда различни допълнителни трудови възнаграждения, някои от които задължителни при наличие на нормативно определените предпоставки, а други – по преценка и наличие на възможност от страна на работодателя. Съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В същата разпоредба, в алинея 4, т.1 изрично се посочва, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Определянето и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е задължение, а не право на работодателя. Допълнителните трудови възнаграждения по чл. 12 са с постоянен характер, т.е. изплащат се постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време (чл. 15 от Наредбата). Имайте предвид, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. (СР)
2017-07-05 15:12:52 Имаме въведено СИРВ с период на отчитане 3 мес. Работи се на 12 ч. смени. Графикът за трето тримес. е разработен и утвърден по надлежния ред. Работник е на работа на 3,4,7 и 8 юли, а на 5 и 6 почива. След като графика е утвърден същият решава да ползва 2 дни отпуск само на 5 и 6 юли. Трябва ли да му разрешим отпуск в почивните дни. Благодаря Златинка Цекова Размерът на основния платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда / КТ/ и на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156 КТ е определен в работни дни. Тъй като размерът на основния и допълнителния платен годишен отпуск е определен в работни дни, ползването му също се осъществява в работни дни по календар, независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано). Дните, които за лицето, работещо при сумирано изчисляване на работното време са почивни по график, за тези дни то не полза платен годишен отпуск.
2017-08-07 08:03:24 Здравейте, Регистрирам съм в АЗ като безработен и получавам обещетение от НОИ за безработица. Трябва ли да предприема нещо ако съм в ситуацията на невъзникнало трудово правоотношение (чл.63. т.3 от КТ) ? Предварително благодаря за отговора! Петър Петров Уважаеми господин Петров, Видно от разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, уведомление се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление в случаите, ако работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок и съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало; уведомлението се изпраща в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 КТ. По отношение обезщетението за безработица, което сте получавали следва да се обърнете за повече информация към компетентното Териториално поделение на НОИ. (КА)
2017-11-28 15:18:15 След 2г.платено майчинство използвах пл.отпуск,след него неплатен по чл.167а. За периода на неплатеният имам ли право на платен отпуск. катя зоровска Уважаема госпожо Зоровска, Съгласно чл. 167а, ал.1 от КТ, след използването на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В ал.8 на чл.167а е предвидено, че времето през което се ползва отпускът по ал.1 се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на неплатения отпуск по чл.167а от КТ, лицето има право и на полагаемият му се основен платен годишен отпуск. КА
2010-04-18 12:02:38 Пиша от имато на всички шивачи от ЕТ"Димитър Димитров- Мидима Д" ,искаме да попитаме към коя институция да се обърнем за да защитят нашите права?От 02,2010 не сме получавали заплати,от тогава работим всяка събота по 6ч,и на всичкото отгоре ни водят неплатен отпуск за 02,2010 сме били 15 дни без никоя от нас да е знаела или била осведумена за това.Благодаря Ви предварително! шивачка На поставения въпрос отговаряме: Контрола за спазване на трудовото законодателство е уредено в разпоредбата на чл. 399 от Кодекса на труда, съгласно която цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство следва да се обърнете към териториалното поделение на Главна инспекция по труда. ЕКБ NULL
2010-05-14 11:18:09 Интересува ме за каква част от неизползваните отпуските на служителите ни мога да им връча покана за използването им или да бъде издадена заповед? За отпуските за предходни години /и за целите отпуски или части от тях/ или мога и за отпуските и от тази година? марчела иванова Уважаема госпожа Иванова, Покана по реда на чл. 173, ал.4 от Кодекса на труда може да се изпрати както за минали години, така и за настоящата. СС NULL
2018-04-10 14:56:16 Договорът по чл. 234 КТ в писмена форма ли трябва да се сключи и смята ли се за сключен ако работникът не подпише писмен договор, но се яви на курса за повишаване на професионалната квалификация, организиран от работодателя. Законосъобразен ли ще е в този случай отказът да се подпише договора по чл. 234КТ Цветалина Коцева Съгласно чл. 234, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за преквалификация, като с него се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, както и финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. По своята същност този договор е вид граждански договор. Наличието на трудово правоотношение е предпоставка за сключване на договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация. Страните по него са и страни по трудово правоотношение, което съществува паралелно и независимо от отношението по този договор. С договора по чл. 234 от КТ се уговарят финансовите и битовите условия за времето на обучението. С договора по ал. 1 страните могат да уговарят: 1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; 2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка. Договорът се сключва в писмена форма, Кодексът на труда не предвижда сключване на устен договор. Налице ли е сключен договор по чл. 234 от КТ в конкретния случайсе решава от съответния съд. МВ/
2010-05-20 16:32:53 Имам дете родено на 07/10/1977г.В периода от 15/04/1980 до 07/10/1980г. докато навърши 3 год. не съм работила,а съм го гледала.Сега се пенсионирам. Въпросът ми е този период от около 5 мес. дали се смята за трудов стаж? Галина Николова Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967г.до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн.ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Тъй като, видно от запитването детето е родено 1977г., а периодът, за който е запитването е за 1980г., това време не следва да Ви се признае за трудов стаж. МВ/ NULL
2018-05-09 10:02:29 Здравейте! Моля за Вашето съдействие и разяснение. Работяпо основен трудов договор – 8 часа /пълно работно време/ и по договор за допълнителен труд – чл.110 КТ – на 2 часа дневно непълно работно при един и същ работодател, като работя на дежурства *12 часа, и работодателя е установил сумарно изчисляване на работното време със срок от 1 месец. Полагаемият платен годишен отпуск по втория трудов договор по член 110 от КТ е изчислен пропорционално към 8 часа работен ден т.е.: 39 р.дни /за пълно работно време/ преизчислени към 3 месеца трудов/осигуригеле/ стаж за непълно работно време ми се полагат 9.75 работни дни за една календарна година. Работя по график на дежурства по 12 часа, при норма за м.Май 2018 г. от 20 р.дни * 2 часа – трябва да имам отработени 40 часа. По график имам 2 дежурства * 12 часа – 24 часа. Моля да ми отговорите колко дни платен отпуск трябда да си заявя в личен състав, за да бъде пълен месеца ми спрямо нормата от 40 часа. Личния състав ми казва, че трябва да си „пусна“ 8 работни дни /8 р.д*2ч – 16 часа за допълване на нормата ми от 40 часа за месеца/, или да си „пусна“ отпуск от 2 р.д. преизчислени към пълно работно време от 8 часа. Т.е. колко работни дни отпуск трябва да се приспаднат от месечната норма 2 р.дни или 8 р.дни. С уважение: С.Георгиева Снежана Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения по основното трудово правоотношение, извън установеното за него работно време. Поради това правим заключението, че по трудовия договор, сключен на основание чл. 110 от КТ, полагате труд при въведено сумирано изчисляване на работното време, като имате отделен график за работа по този договор. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). От описаната фактическа обстановка в запитването правим заключение, че работодателят не е изпълнил задължението си да състави график за работа, в който работното време да съответства на нормата за продължителност на работното време. В този случай следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 9в, ал. 1 от НРВПО, съгласно която когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. За времето на престой не по вина на работника или служителя, той има право на брутното трудово възнаграждение (чл. 267, ал. 1 от КТ). При тази хипотеза няма да има прекъсване на осигуряването на лицето и месецът ще се счита пълен по отношение изчисляването на трудовия стаж. Поради това считаме, ползването на платен годишен отпуск по трудовия договор за допълнителен труд с цел „допълване на нормата“ за неправилно.НС
Страница 5732 of 6864