| 2014-06-09 20:14:38 |
Предприятието ни с нова структура. Аз съм с безсрочен трудов договор. Преназначават ме на друга длъжност с из-питателен срок. Предишната ми длъжност не я закриват, напротив назначават и още щатни бройки на същата длъжност. Редно ли е да съм с изпитателен срок на новата дръжност и какво може да ми се случи, ако не подпиша допълнителното споразумение |
Чявдар Веселинов |
Съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. В чл.70, ал.5 от КТ е предвидено, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. В случай, че с допълнително споразумение работникът или служителят ще премине на друга длъжност, за която работодателят иска да провери качествата му за нейното изпълнение, няма пречка да има клауза по чл. 70. Това обаче е възможно само ако двете страни са съгласни да се измени трудовото правоотношение и ако подпишат допълнително споразумение. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-29 08:36:42 |
Дисциплинарно уволнен служител, възстановен на работа от съда, трябва ли да му изплатим обезщетение за отпуск за времето, през което е останал без работа при последващо прекратяване на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 КТ? Лицето не е работило при друг осигурител. Благодаря! |
Мими Иванова |
Мнението ни е, че тъй като лицето не е работило реално, няма право на платен годишен отпуск през посочения период. В този смисъл е и съдебната практика. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-20 11:00:50 |
работя на нощно дежурство-12 ч.от /19.30-7.30/ което е и извънредно извън график / замествам болна колежка/освен като из.труд -12 ч,трябва ли да получа и за нощен труд за 8 часа |
ЖИВКА ХРИСТОВА |
Уважаема г-жо Христова, Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Тази разпоредба се прилага по отношение на всеки отработен нощен час или част от него, без значение при какви условия е положен този труд. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-11 14:22:50 |
Лице е освободено срещу обезщ. по чл. 331,2. 6месеца е на борсата, след което се връща на работа при същия работодател.Предстои му пенсиониране. На какво обезщетение по чл. 222,З има право, като се има предвид, че целия му стаж е при същия работадател и е работило по гражаднски договор, по който е било осигурявано за пенсия. |
Вили Цекова |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за 6 брутни заплати изискването е през последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Бюрото по труда, където лицето е било регистрирано като безработно не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение, ако отговаря на посочените по-горе изисквания на разпоредбата. От запитването се разбира, че след повторното завръшане на работа, лицето е работило по граждански договор. Тъй като, видно от разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ, обезщетението е дължимо при прекратяване на трудовия договор, мнението ни е, че няма право на посоченото по-горе обезщетение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-14 17:20:40 |
Здравейте, Оказва ли влияние ползването на неплатен отпуск от 30 раб.дни(чл.160,ал.1) върху формирането на пенсия,ако е ползвана една година преди навършване на съответната възраст и стаж? |
Емил Тодоров |
Според чл. 70, ал. 1-4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017г. – 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето, и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му и отразява съотношението между възнаграждението, върху което са правени осигурителни вноски и средномесечната работна заплата за страната до 1.01.1997 г., а след това - съотношението между възнаграждението и средномесечния осигурителен доход. Съгласно чл. 70а, ал. 2, т. 8 от КСО, при определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид дохода за времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж. За допълнителна информация се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-08 12:55:35 |
Служител е подал заявление за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие. Можем ли да напишем резолюция на молбата, че сме съгласни, но след изтичане на едномесечен срок или определена дата/по-кратка от 30 дни/, на която да бъде освободен? Какъв член да ползвам във втората ситуация? |
Мария Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Уведомяваме Ви, че съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато те са постигнали взаимно съгласие, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор, следва да вземе отношение по него и да уведоми в 7-дневен срок от получаването му другата страна дали го приема или не. Ако тя не направи това, се смята, че предложението не е прието. В случай, че е постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325,ал. 1, т. 1 от КТ, то следва да бъде изразено и оформено писмено. Страните следва да са постигнали съгласие и за датата, считано от която се прекратява трудовият договор. Ако въз основа на подаденото заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, страните не постигнат съгласие относно датата на прекратяване, която да бъде вписана в заповедта, служителят би могъл да подаде ново заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-15 10:30:40 |
Лице,на което предстои пенсиониране, работещо като лекар в здравно заведение от 2 години.Преди това трудов стаж в ХЕИ, здравна каса,ЦСМ/организации в системата на здравеопазването/ отново като лекар. Колко обезщетение по чл.222 ал.3 се дължат - 2 или 6 месечно |
Ангелова |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Поради това, че последните 10 години от трудовия си стаж служителят не е работил при “същия работодател”, мнението ни е, че при прекратяване на трудовия договор, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни заплати се определя и на медицинските кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването. Ако лицето отговаря на посочените изисквания на разпоредбата - последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като медицински кадър в сферата на здравеопазването, на бюджетна издръжка, и към момента на прекратяване на трудовия договор да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, би следвало да се приеме, че при прекратяване на трудовия договор ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-27 16:37:04 |
Имаме служител с ТЕЛК 100%. В решението е написано, че не може да работи като компютърен оператор, но не се упоменават дали изобщо има право да работи. Как се постъпва в такива случаи? |
Мария Василева |
Уважаема г-жо Василева, Съветваме Ви да се обърнете към ТЕЛК, издал решението, за да изясните случая. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-12 22:16:04 |
При съкращение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ ще получавам ли обезщетение за безработица при полежение, че съм редовен докторант? Да поясня- работех по трудов договор на 4-часов работен ден, по който съм съкратена. Продължавам редовната си докторантура на 8-часов работен ден. |
И. Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или законодателството на друга държава. При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. За конкретна информация можете да се обърнете и към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-10 14:50:18 |
Здравейте,бих искал да запитам,когато работодателя ти отнеме съботния ден като почивен,какви са законовите начини по кодекса за компенсиране?И възможно ли е да се дава ден ,като бъдеща компенсация,без определена дата? |
м.м. |
В чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Съгласно чл.153, ал.4 от КТ, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка. В случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни, работникът или служителят няма право на почивка. Правото на почивка не е свързано с продължителността на положения извънреден труд, поради което и на положилите извънреден труд в двата почивни дни с продължителност по-малка от половината на установеното за тях работно време, следва да се осигури почивка през следващата работна седмица. В чл. 15, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че в случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. Според чл. 262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |