| 2017-02-09 10:42:31 |
Необходимо ли е прекратяване на трудов договор със заместващ при смърт на замествания или само промяна на основанието, при условие, че искаме да задържим работника пак на срочен договор? |
С. Христова |
В чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Това означава, че с реалното завръщане на титуляра на работа се прекратява трудовия договор с лицето, което го замества. Докато титулярът на длъжността ползва различни видове отпуски без прекъсване, независимо от основанието им, не е налице реално явяване на работа.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ, трудовият договор се прекратява със смъртта на работника или служителя.
Според на чл. 69, ал. 1 от КТ, трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.
Разпоредбата на ал. 2 на чл. 69 от КТ указва, че предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.
При сключване на срочен трудов договор следва да имате предвид ограниченията, предвидени в чл. 68 от КТ.
|
|
| 2010-01-07 15:32:06 |
Подавам молба по чл.327 т.2 Кт на 05.01.2010 г за веизрлатени заплати.Отговарят ми че молбата ми няма сила тъй като предприятието е закрито на 31.12.2009 г. за което аз не съм уведомена и не съм получила предизведтие в предвидените срокове.Как ще си получа заплатите за два месеца и обезщетенията полагщи ми се по КТ????? |
ДИАНА ИВАНОВА |
Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Трудово - правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение, както и на дължимите от работодателя обезщетения се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. В запитването си твърдите, че предприятието е закрито. Съгласно чл. 685 от Търговския закон, кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. МВ/ |
NULL |
| 2017-02-21 11:14:46 |
Здравейте, въпросът ми е следният:
В момента работя в едно предприятие на безсрочен трудов договор при 8-часов работен ден. Мога ли да работя по втори трудов
договор при друг работодател на основание чл. 114 от КТ? При какви условия може да стане това? |
Йорданка Димитрова |
Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Работното време се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Спецификата на този вид трудов договор се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора.
В чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Ал. 2 на чл. 113 от КТ.
Няма пречка лице, което има основен трудов договор да сключи трудов договор по чл. 114 КТ, при спазване на изискванията за междудневна и междуседмична почивка установени в чл. 151 и 152 КТ.
|
|
| 2017-05-11 13:09:15 |
Моя близка е държавен служител и е в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл.167а от КТ. Желае да ползва и до 5 месеца от отпуска на съпруга си с негово съгласие. Той упражнява свободна професия и е самоосигуряващ се за всички осигурителни рискове. Има ли това право по чл.167а от КТ моята близка? |
Олга Георгиева |
Съгласно чл. 63 от Закона за държавния служител, държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда.
В чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие.
Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение. От запитването е видно, че бащата на детето не работи по трудово правоотношение. Тъй като той, както посочвате в запитването си, бащата е самоосигуряващ се, той няма право на отпуск по чл. 167а от КТ, поради което не може да даде съгласие 5 месеца да се ползват от майката на детето.
|
|
| 2017-06-14 13:46:55 |
Репортерът и редакторът в телевизия част от художествено-техническия персонал ли са? |
Геновева Донкова |
Уважаема госпожо Донкова,
Предполагаме, че въпросът Ви е свързан с ползването на удължен платен годишен отпуск. Съгласно чл.29 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Наредбата) артистичният и художествено- техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно приложение № 1. В т. VI от Приложение №1 изчерпателно са изброени длъжностите, които имат право на такъв удължен платен годишен отпуск като „репортер“ и „редактор“ не са сред изброените. (СР)
|
|
| 2017-08-29 11:19:33 |
Здравейте, бих искала да попитам как да водя на работа служител, който представя болнични /последния от които обжалваме/ за недоказана трудова злополука. От НОИ ни отговориха да не им го представяме преди да излезе становище. В такъв случай ако не отразя болничния в присъствената форма ще излезе че е на работа. В неплатен отпуск ли да я пусна? |
Даниела Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова,
Работодателят може да разреши ползването на неплатен отпуск само след искане от страна на работника или служителя (чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда). От описаната от Вас хипотеза предполагаме, че няма подадено искане от страна на работника или служителя за ползване на неплатен отпуск, поради което считаме, че е неправилно да се издаде заповед от страна на работодателя за ползване на неплатен отпуск. Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука и други случаи, съгласно чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Този отпуск се разрешава от здравните органи (чл. 162, ал. 2 от КТ). В случай, че работникът или служителят е представил документ от здравен орган за ползване на отпуск поради времена неработоспособност считаме, че няма основание работодателя едностранно да изменя вида на отпуска. нс
|
|
| 2010-03-19 10:56:03 |
Може ли да се прекъсне ползването на платен отпуск за обучение с болничен лист? |
Анелия Цанева |
Уважаема г-жо Цанева, Кодексът на труда не съдържа изрична разпоредба за прекъсване ползването на платения отпуск по чл. 169 от КТ. Считаме обаче, че платеният отпуск за обучение може да се прекъсва с болничен лист, тъй като лицето е осигурено и няма основание да му бъде отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност. Следва да се има предвид обаче, че този вид отпуск е с целево предназначение (25 работни дни за всяка учебна година) и неползваният отпуск не може да се отлага за следваща учебна година. Освен това, при прекратяване на трудовото правоотношение не се изплаща парично обезщетение за неползвания отпуск. С оглед на това, неползваният остатък (поради прекъсването на отпуска с болничен лист) може да се използва само за учебната година, за която се отнася, като се прилагат и изискванията на чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 51, ал. 1 и 2 отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-04-18 12:27:35 |
Работя в общинско учреждение на постоянен трудов договор, мога ли по време на ползването на платения годишен отпуск да работя при друг работодател на трудов договор, пълно работно време и осигуровки за всички рискове? Благодаря. |
Ивайло Алексиев |
В трудовото законодателство няма законова разпоредба, която да не допуска възможността работник или служител да работи по трудово правоотношение по време на ползване на платения си годишен отпуск. КС |
NULL |
| 2018-04-10 15:01:59 |
Здравейте, на 6 март зададох въпрос, получих E-mail за регистрацията му, но все още не намирам отговора му, нито по име, нито по дата. |
Мартина Гигова |
Уважаема госпожо Гигова,
Възможността за сключване на трудов договор с друг работодател, без да е прекратен основния трудов договор, е уредена в чл. 111 от КТ. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Трудов договор по чл. 111 от КТ може да бъде сключен във всеки един момент. Няма пречка по време на платен или неплатен отпуск от основната месторабота работникът или служителят да сключи трудов договор по чл. 111 от КТ, вкл. на пълен работен ден. Следва да се има предвид, че сключването на такъв трудов договор е допустимо, стига в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател. Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Няма пречка по време на платен годишен отпуск по основното трудово правоотношение работникът или служителят да сключи трудов договор за допълнителен труд при същия работодател, при наличие на посочените по-горе условия. КА
|
|
| 2010-05-20 16:55:06 |
Доплащанията по клинични пътеки да ли се включват в обещетение за пенсиониране.Съгл. №94ИИ-52 от 13.03.2008 на МТСП -те са в зависимост от реализираните приходи и не са в зависимост единствено от отраб.време |
Елена Рафаилова |
Уважаема госпожа Рафаилова, Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. обезщетенията по раздел III на глава десета от КТ, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при пенсиониране) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От разпоредба на т. 2 на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ е видно, че в брутното трудово възнаграждение се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда. В тази връзка, средствата за работна заплата, реализирани по договори с Националната здравноосигурителна каса за изпълнени клинични пътеки, за извършени дейности и изследвания от високоспециализираната и специализираната извънболнична помощ и приходите от медицински и немедицински услуги, са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определя обезщетението, което се изплаща при пенсиониране. ЕКБ |
NULL |