| 2015-08-24 15:27:45 |
Следва ли да се прилагат разпоредбите на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда и на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина по отношение на шофьори, които извършват международен превоз и са командировани в чужбина за повече от 30 календарни дни? Ако да – при положение, че за срока на командировка шофьорът е извършвал дейност (превозвал стоки) в повече от една държава-членка на ЕС, без в нито една от тях да е прекарал повече от 30 календарни дни, коя държава-членка следва да се счита за приемаща, за да се уговорят съответните й минимални условия на работа съобразно чл. 121, ал. 3 от КТ и с какви документи следва да се докаже коя именно е приемащата държава? |
Надя Килева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КИЛЕВА,
Разпоредбите на чл.121, ал.3 от Кодекса на труда и на чл.5, ал.3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) се прилагат по отношение на международните шофьори в случаите, когато същите са командировани в рамките на предоставянето на услуги за срок по-дълъг от 30 дни и имат гараж (престой) на територията на държава членка, от който след това се извършва превоз, т.е. доставя се услуга, за и от други държави членки. Тогава минималните ставки на заплащане следва да се определят по законодателството на държавата, в която шофьорът осъществява гараж. В случаите когато шофьорът преминава през различни държави членки без да има гараж в която и да е от тях, след което се завръща в България, то тогава се прилага общия ред за командироване и на лицето се дължи заплащане на командировъчни пари съгласно Приложение 3 от НСКСЧ.
При всички случаи на командироване на шофьори следва да се спазват и разпоредбите на Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници (НСКШСЧМАПТП) на Министерство на финансите и на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11 от 31.10.2002 г.) на Министерството на информационните технологии, транспорта и съобщенията.
Компетентността за даване на указания по НСКСЧ и НСКШСЧМАПТП е на Министерството на финансите и на Министерството на информационните технологии, транспорта и съобщенията, а по Наредба № 11 от 31.10.2002 г. – само Министерството на информационните технологии, транспорта и съобщенията. Затова за повече информация може да се обърнете и към тях.
МИ/ТПООУТ
|
|
| 2015-09-09 15:16:57 |
Учител има право на 48 дни платен отпуск за календарната година.През годината е ползвал неплатен отпуск 7 месеца в т.ч. 30 работни дни които се зачитат за трудов стаж.Какъв размер платен отпуск има право да ползва през 2015г. |
Цветанка Наджакова |
В чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на това, полагаемия се платен годишен отпуск на работника/служителя, ползвал повече от 30 работни дни неплатен отпуск в една година следва да бъде преизчислен по горепосочения ред. Окончателните изчисления се правят от работодателя. ЯР/ |
|
| 2015-10-14 21:21:06 |
Здравейте, имам следния въпрос. Аз съм регистриран земеделски производител- самоосигуряващ се , същевременно съм на трудов договор в друга фирма на 4 часа. Скоро ми се наложи да ползвам болничен , изплатената сума по болничния от фирмата в която съм на 4 часа е изчислена на 7.20 лв. на ден. Въпроса ми е следния: На база на какво се изчисляват болничните/ в тази фирма ме осигуряват на 680.00 лева/ От къде идва тази малка сума? |
Силвия Адамова |
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. За допълнителна информация се обърнете към
Националния осигурителен институт. КС
|
|
| 2015-11-02 23:33:38 |
Здравейте,назначена съм на работа от м.октомври 2007г в община Възраждане" гр.София.В заповедта ми пише назначена по чл. 67 т.1 по ПМС 66 .Искам да попитам какви права имаме назначените по този начин?И защо нямаме право да получаваме допълнително плащане като другите на тримесечие ,както и икономий в края на годината? Благпдаря Ви предварително. |
Гергана Кръстева |
Трудов договор, сключен по реда на ПМС 66/96 г., не се различава от обикновения трудов договор, освен по ограничението на основната месечна заплата, която от 1 юли 2015 г. е 380 лв. За да получавате посочените в запитването плащания, това трябва да е уредено във вътрешните правила за работната заплата и зависи от финансовото състояние на предприятието. В чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:
1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период;
2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;
3. участие в печалбата;
4. други.
Според ал. 2 на чл. 13 от наредбата, с договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения. МВ/
|
|
| 2015-11-30 21:34:10 |
Продължение:
3.Ако съпругата ми е придобила право за ранно пенсиониране като учителка по рано през настоящата година,може ли да се възползва от правото си и се пенсионира към настоящия момент,т.е.,има ли срок за това? |
Иван Ангелов |
През 2016 г. жените учители придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца. Учителската пенсия, която се отпуска при тези условия, е срочна пенсия за ранно пенсиониране, която се изплаща от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда, по който се изчисляват всички останали пенсии за осигурителен стаж и възраст и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по общия ред.
На учителите, които имат необходимия учителски осигурителен стаж за ранното пенсиониране, но се пенсионират след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия по общия ред (през 2016 г. за жените – 60 г. и 10 м.), се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд.
На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ранното пенсиониране, но се пенсионират, след като придобият право на пенсия по общия ред (през 2016 г. за жените – 60 г. и 10 м. възраст и 35 г. и 2 м. общ осигурителен стаж), се изплаща пенсия за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на ранна учителска пенсия.
Видно е, че за учителите са предвидени три възможности за пенсиониране.
От данните в запитването се установява, че съпругата Ви е навършила възрастта за учителска пенсия за ранно пенсиониране и има необходимия за това учителски стаж, но е необходимо тя сама да прецени коя от трите възможности да избере.
За да подаде документи за пенсиониране не се изисква да прекрати трудовото си правоотношение.
В случай, че тя желае да прекрати трудовия си договор, това може да направи на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) без предизвестие по взаимно съгласие между страните или по чл. 326, ал. 1 КТ с едномесечно предизвестие, и в двата случая с молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. КС
|
|
| 2016-01-07 17:34:40 |
Здравейте колеги. Прекратиха ми трудовия договор на 01.01.2016 г. Назначиха ме отново на 04.01.2016 г. Моля да ми отговорите: имам ли прекъсване на трудовия стаж? Благодаря предварително. |
Йорданка Стоянова |
Съгласно чл. 351, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. В Кодекса на труда няма разпоредба, която да предвижда прекъсване на трудовия стаж. МВ/ |
|
| 2016-02-09 14:48:21 |
Какъв е срока за ползване на платен годишен отпуск натрупан за периода до 31.12.2009г.? |
Валентина Филипова |
Във връзка с погасяването по давност на правото на ползване на неползвани отпуски до 31.12.2009 г. следва да имате предвид, че с решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд разпоредбите на § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител са обявени за противоконституционни, поради което отпадна изискването неизползваните отпуски до 01.01.2010 г. да се ползват до края на 2011 г.
Тези отпуски могат да се ползват до прекратяване на трудовото/ служебното правоотношение с този работодател/ орган по назначаването, съответно да бъде изплатено обезщетение за неползването им при прекратяване на трудовия договор. СН/
|
|
| 2016-05-19 14:12:09 |
Здравейте! - Въпросът ми е свързан с това дали служител в държавна администрация но назначен по трудово правоотношение има право да получава към брутната си заплата и процент професионален опит. Ако не може, къде го пише! Благодаря Ви! |
Валерия ВЕлкова |
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която регламентира правото на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тази наредба не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. СН/
|
|
| 2016-10-17 10:29:27 |
Според КТ 1 ноември е неприсъствен ден за работещите в сферата на образованието. Моля за Вашето становище относно отсъствието на работещите в училище на този ден - трябва ли да бъдат в отпуск и какъв или "не присъстват" - как се отчита и осчетоводява това? |
Величка Таседжикова |
Уважаема г-жо Таседжикова,
Дните на официалните празници са определени в чл. 154, ал. 1 от КТ, съгласно който 1 ноември - Ден на народните будители е обявен за официален празник и е неприсъствен ден за всички учебни заведения. След като денят 1 ноември е официален празник и е неприсъствен за работещите в учебните заведения, то този ден им се зачита за трудов стаж (чл. 352, ал. 1, т. 1 КТ).
Тъй като 1 ноември е официален празник и е неприсъствен (неработен) за работещите в учебните заведения, то няма основание те да ползват платен годишен отпуск на този ден. ЛТ/
|
|
| 2016-11-04 06:00:38 |
Здравейте,
Моля ви за мнение по следният казус:
Съгласно командировъчна заповед, трима служители бяхме командировани в Република Сърбия на 26 и 27.10.2016г.
Пътуването се осъществи със служебен автомобил.
Двама от командированите сме с постоянно работно място гр.София .
Третият служител е с постоянно работно място в гр.Видин.
С цел по- ниски разходи за транспорт, пътуването следваше да се осъществи по следният начин:
Тръгване от София 26.10.2016 по маршрут София-Видин-Белград
Връщане 27.10.2016 по маршрут Белград – Видин- София
За съжалание, поради натоварената работна програма се върнахме в град Видин късно вечерта на 27.10.2016 към 20.00ч.
Поради факта, че бяхме изморени от рабтният ден и дългото пътуване двамата служители, които бяхме от София останахме да пренощуваме в хотел в град Видин.
На следващият ден 28.10.2016 имахме работна среща в поделението на фирмата в град Видин.
Прибрахме се в град София на 28.10.2016, след краят на работното време.
Въпроса е следният:
За работният ден/ 28.10.2016/ имаме ли право на дневни пари за командировка в страната,съгасно разпоредбите на чл.19 и ако имаме то в какъв размер – пълен или 50%?
Поздрави
Тихомир Георгиев
|
Тихомир Георгиев |
В чл. 8 от Наредбата за командировките в страната /НКС/ е предвидено, че командироването се извършва въз основа на писмена заповед. Според чл. 9, ал. 1 от НКС, в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2 от наредбата, командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. В чл. 19, ал. 1 от НКС е предвидено, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. Според ал. 2 на чл. 19 от наредбата на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Тази разпоредба се прилага в случаите, когато работникът или служителят поради характера на работата (задачата) която изпълнява, не се налага да използва цялото работно време, а само част от него, поради което в тези случаи не се налага да нощува, или в последния ден на командировката, когато лицето се завръща в мястото си на работа. Работодателят (командироващият) следва точно и ясно да определи с командировъчната заповед времетраенето на командировката през деня, от което ще следва и правото и размера на работника или служителя на дневни пари. При възникнал спор във връзка с изплащане на командировъчни пари, компетентен е да се произнесе съдът. МВ/ |
|