| 2020-02-18 14:11:34 |
Титулярят на длъжността „старши експерт“ излиза в отпуск по майчинство и с друг служител на фирмата, който заема длъжността „експерт“, е сключен договор за вътрешно заместване за изпълнение на длъжността „старши експерт“ до завръщане на титуляря. Допустимо ли е за изпълнението на длъжността „експерт“ да бъде сключен договор за заместване по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ с нов служител, така че когато титулярят на длъжността „старши експерт“ се върне на работа след отпуск по майчинство, заместващият го служител да се върне на предишната си длъжност „експерт“, а наетият нов служител на длъжност „експерт“ да бъде освободен поради завръщане на титуляря? |
Теодора Иванова |
Разпоредбите на чл. 259 от Кодекса на труда /КТ/ уреждат т.нар. “вътрешно заместване”. Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение-чл. 259, ал.1 КТ.От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването - чл. 259, ал.3 КТ.
В чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ е предвидено, че срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Причината, поради която титулярът отсъства от работа, няма правно значение. В случаите, когато титулярът на длъжността не изпълнява задълженията си поради това, че изпълнява само длъжността на лицето, което замества по реда на чл. 259 от КТ, следва да се приеме, че също е налице отсъствие от работа. С оглед на горното считаме, че няма пречка да се сключи трудов договор с работник или служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ на длъжност, на която титулярът отсъства поради това, че изпълнява само длъжността на замествания по чл. 259 от КТ, за времето докато трае заместването. В сключения трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, следва изрично да се посочи името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва трудовият договор, както и обстоятелството, че договорът за заместване се сключва до неговото завръщане на работа. Договорът за заместване се прекратява без предизвестие на основание чл. 325, т. 5 от КТ със завръщане на замествания работник или служител на работа. мв
|
|
| 2010-10-28 14:49:04 |
Работник е сключил трудов договор по чл.114 КТ за работа в събота и неделя от август месец. Може ли същия работник да сключи след този договор основен трудов договор на 8 часа при друг работодател и да се запази трудовото отношение по чл. 114. |
Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Съгласно т.12 от § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) "основно трудово правоотношение"(основен трудов договор) е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. СС |
NULL |
| 2020-03-10 21:36:45 |
В момента с първото дете ползвам неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ прехвърлен от съпруга ми. След като сегашния отпуск изтече искам да ползвам и за второто дете неплатен отпуск по чл. 167а отново прехвърлен от съпруга ми. Въпроса ми е за второто дете какви документи се подават?Трябва ли сл.бележка от неговия работодател и с какъв текст? |
Ирина Михайлова |
В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в която се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Според ал. 5 на чл. 49 от наредбата, когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител (осиновител). Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. В този случай работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение съгласно приложение № 4. Посочените разпожредби се прилагат и по отношение на второто Ви дете.мв |
|
| 2010-11-05 07:44:11 |
Трябва ли да се отдържа от заплатата на работещите за неизносено работно облекло в случай на закриване на предприятието? Въпросът ми касае сферата на образованието - закритото предприятие е училище. |
Мила Манчева |
Съгласно чл. 15 от Наредбата за безплатното униформено облекло при прекратяване на трудовото правоотношение работниците връщат на предприятието зачисленото им работно облекло. Работниците, които не върнат работното облекло, заплащат стойността за срока на доизносването му. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда, която предвижда, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. Дължими суми от работниците или служителите могат да се потърсят по съдебен ред. КС |
NULL |
| 2020-04-02 12:34:24 |
Здравейте, имам следния въпрос към Вас:
При назначен служител, който е имал предходни работодатели, т.е. сегашният работодател не е пръв, за да има право да му издаде трудова книжка за постъпване на работа за първи път, а служителят НЕ е предал на сегашния работодател трудовата си книжка. Служителят е бил уведомен писмено в деня на подписване на договора си, че е длъжен да предаде трудовата си книжка в седемдневен срок от постъпването си на работа за информация, заверка и нанасяне на необходимите данни. Как трябва да постъпи работодателят при непредадена към него трудова книжка, за да НЕ подлежи на санкция - какви документи и как трябва да ги оформи коректно? Благодаря
|
А.Тодоров |
Уважаеми г-н Тодоров,
Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка (чл. 348, ал. 1 от КТ). В описаната хипотеза считаме, че работодателят следва да информира работника или служителя за възможностите за издаване на нова трудова книжка. В тази връзка обръщаме внимание, че процедурата за издаване на нова трудова книжка е регламентирана в чл. 7 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Допълнителна информация може да се получи и от интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.НС
|
|
| 2010-12-28 18:46:22 |
какъв е редът за ползване от служител в мвр на неизползван платен годишен отпуск за 2007г,2008 и 2009г.?до каква степен промените в режима на отпуските от 2010г. засягат работещите по ЗМВР? |
елена петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Платените годишни отпуски за периоди преди 1 януари 2010 г. на работещите по трудови и служебни правоотношения могат да се ползват до прекратяване на правоотношението. Начинът и редът за ползване на платения годишен отпуск е съгласно съответния закон (КТ, ЗДС, ЗМВР, ЗОВСРБ). ЛТ/ |
NULL |
| 2011-01-31 16:26:02 |
Как се попълва трудова книжка за времето на майчинство? Каква заплата се пише при промяната и по време на майчинството? Тази преди майчинството или актуланата за съответния период? |
Георги Атанасов |
Уважаеми господин Атанасов, Ако по време на „майчинството” лицето се намира в трудово правоотношение, в трудовата книжка се записва трудовото възнаграждение преди излизането в отпуск по чл. 163, ал.1 от Кодекса на труда, както и възнаграждението при фактическото завръщане на лицето на работа. По време на „майчинството” се получава парично обезщетение по реда на Кодекса за социално осигуряване, а не трудово възнаграждение. СС |
NULL |
| 2011-02-06 17:51:12 |
Отпускът по чл.163,ал.7 от КТ при раждане на дете за бащата е 15 календарни дни. Същият платен ли е или е неплатен |
Димитър Николов |
Уважаеми господин Николов Съгласно чл.163,ал1,т.10 от КТ , през време на отпуска по ал. 1 - 9 на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.Съгласно чл.50,ал.6 от КСО , осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера,определен по реда на чл.49, за срок до 15 календарни дни,през време на отпуска по чл.163,ал.7 от Кодекса на труда,ако отговаря на условията по чл.48а от Кодекса за социално осигуряване.ИД |
NULL |
| 2011-02-14 16:50:55 |
Ако смените при сумирано изчисляване на раб. време имат различни и неповтарящи се продължителност, начало и край, но които се конкретирират ежемесечно чрез предварителен график, достатъчно ли е да се запише в правилника за вътр. трудов ред че раб. време започва не по-рано от 8ч. и приключва не по-късно от 19ч.? Моля за еднозначен отговор! Мерси! |
Ана Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Съгласно чл. 4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Видно от посочената разпоредба в ПВТР се определят редица въпроси свързани с работното време, но когато се работи на сумирано изчисляване на работното време, точното разпределение става с графика. На основание чл. 9а от същата наредба, едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. СС |
NULL |
| 2011-03-16 10:43:06 |
Здравейте, имаме случай, при който майка полза правото на бащата за 6 месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години. С последната промяна на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, това право отпада. Каво се случва със заварените случаи като нашия? |
Невяна Димитрова |
Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труд /КТ/, след използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 КТ, всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите на детето да ползват този вид отпуск. Това означава, че правото на ползване на този вид отпуск е лично право на всеки от родителите на детето. Параграф 39 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на КТ /ЗИДКТ/, обн., ДВ, бр. 52/2004 г., даваше възможност до 31.12.2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ със съгласието на единия родител да се ползва изцяло от другия родител. С тази разпоредба е направено изключение от принципа за лично ползване на отпуска, като се дава възможност на един от родителите освен личното си право да ползва и правото на другия родител. Законът ограничава тази възможност до датата 31.12.2006г. Поради това след тази дата не е възможно ползване на “прехвърлен” отпуск. Вярно е, че съгласно чл. 49, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато един от родителите /осиновителите/ желае да ползва изцяло отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер на 12 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител. Но тази разпоредба също бе приложима до края на 2006г., съгласно § 39 от ПЗР на ЗИДКТ от 2004г. С § 11 от Постановление № 56 на МС от 10.03.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, ал. 4 на чл. 49 КТ е отменена /ДВ,бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г./. Следва да се има предвид, че този период /6-те месеца, полагащи се на бащата/ няма да се зачете за трудов и осигурителен стаж на майката. КС |
Трудово право на Република България |