| 2016-11-04 09:22:25 |
Имаме лице назначено по чл. 111 КТ, при работно време 2 часа на ден. Лицето ежеднено закъснява за работа 30-40 мин. По КТ наказание уволнение може да се наложи при 3 закъснения на работа в 1 календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. За лице на 2 часов работен ден можем ли да наложим наказание уволнение за 30 мин. ежедневни закъснения? |
Даниела Божилова |
Уважаема госпожо Божилова,
Съгласно чл. 190, ал. 1,т. 1 от Кодекса на труда, дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Разпоредбата е категорична – закъснението следва да бъде не по-малко от 1 час, като същата се прилага и когато става дума за трудови договори сключени по чл. 111 КТ. Следва да се има предвид чл. 334, ал. 1 от Кодекса на труда, освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (във вашия случай по чл. 111 от КТ) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. Следователно, освен в предвидените в Кодекса на труда случаи трудовият договор по чл. 111 КТ може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. Основанието по чл. 334 от КТ за прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд е едно специфично и допълнително основание за прекратяването на тези договори, с оглед особеностите на тези договори. То е самостоятелно правно основание (не се обвързва с друго правно основание). При прекратяване на допълнителния трудов договор на основание чл. 334, ал. 1 КТ не се изисква мотивиране на причина за прекратяването. При прекратяване на допълнителния трудов договор по чл. 334, ал. 1 КТ закрилата при уволнение по чл. 333 КТ не се прилага. /КА/
|
|
| 2016-12-09 12:00:52 |
Прекратено служебно правоотношение на 04.10. Лицето е с право на обезщетение за 2 месеца, съгл. чл.106 ал.2 ЗДСл. Представя болничен лист за над 30 дни, считано от 04.10 и НОИ изплаща полагащите се 30 дни. В този случай, какъв е периода, за който се дължи обезщетението по чл.106 ал.2 ЗДСл: 2 месеца, считано от 03.11, или за периода 03.11-03.12? |
Златка Митева |
Тъй като въпросът Ви е свързан с прилагане на Закона за държавния служител, той е от компетентност на дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерския съвет. МВ/ |
|
| 2016-12-27 14:56:40 |
Здравейте,
17.04.2017 г. празничен ден ли е.?
Или е само почивен?
Благодаря предварително!
Поздрави, |
Калина Черибашка |
Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, официални празници са Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването им. Тъй като през 2017 г. горните празници са 14, 15, 16 и 17 април, то 17 април е официален празник. СН/
|
|
| 2017-01-26 20:27:36 |
Имам ли право като родител на дете с увреждане/100%ТНР/ да ползвам допълнителен платен отпуск? |
Виолета Колева |
Уважаема госпожо Колева,
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Право на отпуск по чл. 319 от КТ има работник или служител, когато намалената работоспособност е установена „за него“, а не за друго лице, за което се отнася решението на ТЕЛК./КА/
|
|
| 2010-01-04 14:16:37 |
Служителка си ползва неплатения отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ за 6 месеца за отглеждане на дете до 8 годишна възраст.Но предстои съкращение по какъв начин може да бъде освободена от работа поради съкращаване в щата щом ползва такъв отпуск може ли да бъде освободена?какви обезщетения и се полагат? |
Емилиян Панов |
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 и 4 от Кодекса на труда /КТ/ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст или работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск /вкл. и отпуска по чл. 167а КТ/. Законовата закрила включва забрана за уволнение с предизвестие без предварителното разрешение на инспекцията по труда, в следните случаи, изброени в КТ: при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Закрилата включва и забрана за уволнение без предизвестие при дисциплинарно уволнение, ако няма предварително разрешение от инспекцията по труда. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при съкращаване на щата. Ако работодателят не е спазил срока на предизвестието, работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението за неспазено предизвестие се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради съкращаване в щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Работодателят дължи парично обезщетение и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. То е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следва да имате предвид, че времето, през което се полза отпуска по чл. 167а КТ, се признава за трудов стаж, поради което, за това време също се дължи обезщетение за неизползван платен отпуск. КС |
NULL |
| 2017-02-09 12:49:35 |
Здравейте, имам отпуски от 2010 г. и 2011, които са отложени по чл.176 ал.1 т.2. и могат да се ползват до 31.12.2014 г. (2години). Преди изтичането на тези две години излязох в болнични и майчинство и всичката ми отпуската беше отложена пак по чл.176, ал.1 т.2. За 2010 и 2011 г отуската отпада ли по давност или се отлага по посочените причини? |
Валентина Хлебарова |
Съгласно чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.
|
|
| 2017-03-08 08:59:03 |
При ненормирано работно време, 5 дневна работна седмица, от 8:00 до 16:00 (8 часа на ден). КОЙ ЗАКОНОВ АКТ, не допуска работодателя ежедневно да удължава работното време до 20:00 часа в работни дни. Т.е да работиш по 12 часа на ден а да ти плащат като за 8 , без извънреден труд, при осигурена междусмена почивка и 5 допълнителни дни домашен отпуск. |
чавдар зехирев |
Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден. Според ал. 3 на чл. 139а от КТ, списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 4 от КТ. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 – не по-малко от 30 мин. и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 5 от КТ. В чл. 139а, ал. 6 от КТ е предвидено, че в случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Разпоредбата на чл. 152 от КТ установява, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
От горното следва, че работниците или служителите, които работят при условията на ненормиран работен ден, не могат да работят повече от 12 часа на ден. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който е не по-малко от 5 работни дни, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд – чл. 139а, ал. 7 от КТ.
В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда.
|
|
| 2010-02-15 17:09:50 |
При отмяна на незаконно уволнение от работодателя (а не по съдебен ред!) и след като с изтичане на срока по 345 (1) КТ, служителя не се яви да престира работна сила, трудовият договор на основание 325, ал. 1, т.2 ли се прекратява? |
Иван Петров |
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ регламентира, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Съгласно чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Едно от общите основания за прекратяване на трудовия договор се съдържа в чл. 325, т. 2 КТ, който предвижда, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1. Видно от законовите текстове е, че това основание за прекратяване на трудовото правоотношение настъпва при наличието на две законови предпоставки – в конкретния случай при признаване на уволнението за незаконно от работодателя и служителят да не се е явил на работа в двуседмичния срок от получаване на заповедта за отмяна на уволнението. КС |
NULL |
| 2017-06-14 13:49:41 |
Кога ще бъдат изплатени обезщетения при пенсиониране на учител през януари 2017 година? Благодаря предварително! |
Катерина Коцева |
За получаването на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е не само лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и трудовият договор да бъде прекратен. Поради това обезщетението може да бъде изплатено след прекратяване на трудовия догово |
|
| 2017-07-05 16:32:29 |
1. Счита ли се за командирован по реда на Наредбата за командировките в страната служител, чието място на работа по трудов договор е район, в който съгласно длъжностната характеристика за длъжността служителят пътува?
2. Ако служителят в тези случаи не е командирован по смисъла на Наредбата за командировките в страната, могат ли да му се изплащат дневни пари за дните, в които остава да нощува из района?
3. Дължи ли се изплащане на дневни пари за последния ден от командировката на служител, командирован за повече от един ден, или за последния ден от командировката намира приложение чл. 19, ал. 3 от Наредбата за командировките в страната? |
Петя Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова,
Уважаема г-жо Стефанова,
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовия договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ.
С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, „Населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо неселение, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.
Единствените изключения са предвидени в чл. 6 от Наредба за командировките в страната (обн. ДВ бр. 11/1987 г.), като не се считат командировани лицата, които:
1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.
При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор. От описаната от Вас фактическа обстановка не може да бъде изяснена същността на дейността на лицето, но смятаме, че в случая работникът или служителят следва да бъде командирован по реда на НКС и да му се изплащат пътни, дневни и квартирни пари.
Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС), установява, че командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно основното правило, е че командироването се осъществява в календарни дни, поради което работникът или служителят има право на дневни парии за всичките дни на командировката, включително и за деня на пътуване обратно към населеното място, където е постоянната му месторабота.нс
|
|