| 2015-03-23 13:51:36 |
Единият от работните дни по време на командировка в чужбина е почивен за България (13.04.2015). Начислява ли се извънреден труд в този случай? |
Иван Гунев |
В § 7 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е предвидено, че Министърът на финансите и министърът на транспорта дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност. С оглед цитираната разпоредба, въпросът следва да отправите към тях. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-01 09:49:59 |
На 25.03.2015г. в 12.04ч зададох въпрос , още нямам отговор - защо? |
Дора Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, срокът за публикуване на отговори на зададени от лица въпроси е до 14 дни от подаването им, а в случаите, когато е необходимо изготвянето на специализирано становище отговор – до 30 дни. Тези обстоятелства са посочени в рубриката „Въпроси и отговори – информация“ на електронната страница на МТСП, където сте задали Вашия въпрос. На въпроса Ви вече бе отговорено на 08.04.2015 г., но въпреки това, за Ваше улеснение прилагаме отговора отново: Съгласно чл. 127, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. работно място и условия в съответствие с характера на работата; 3. здравословни и безопасни условия за труд; 4. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор; 5. указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Възлагането на допълнителна работа на работник или служител може да се извърши с подписването на допълнително споразумение по чл. 119 от Кодекса на труда. При нарушаване на трудовото законодателство следва да се сигнализира съответната инспекция по труда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-18 10:48:45 |
Здравейте! Следва ли часовете на приравнения нощен труд при сумирано изчисляване на работното време да се отчитат за реално положен извънреден труд и ако не как да се отделят от реално положения извънреден такъв. Благодаря предварително |
стоян иванов |
Сумираното отчитане на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от КТ. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа.
Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл. 142 от КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. От горното е видно, че в края на съответния период на отчитане се установява дали се полага извънреден труд. МВ/
|
Трудово право на Република България |
| 2015-05-21 11:46:25 |
Привет, бих искал да попитам, дали при трудов договор по заместване, когато титулярът се завърне, заместващият може да остане за определено време с цел приемо-предаване. Благодаря предварително, Донев |
Дончо Донев |
NULL |
Трудово право на Република България |
| 2015-09-09 16:10:21 |
Здравейте,
Бих искала да попитам в случай, че имаш дългогодишен служител, който през месец септември 2015 г. ти представи решение на ТЕЛК, от което е видно, че намалената работоспособност е настъпила от 17.08.2015 г. как трябва да му се направи корекция на отпуска и да му се изчислят допълнителните дни при положение, че за календарната 2015 г. все още не е ползвал платен годишен отпуск и разполага с 20 дни? Следва ли да се корегират в пълния размер на 26 дни съгласно чл. 319 от КТ или допълнителния задължителен минимум се изчислява правопропорционално от датата на настъпилата неработоспособност т.е. трябва към 20 дни да му добавя само 2 и да му станат 22 дни за 2015 година?
Благодаря за отговора предварително! |
т. дамянова |
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Считаме, че правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност на лицето и то има право на него до изтичане на срока на решението на ТЕЛК. МВ/
|
|
| 2015-10-14 23:15:57 |
Казвам се Емил Боянов Цветков и имам завършено висше образование в НСА „Васил Левски” със специалност „учител по физическо възпитание”.
На 16.09.2015 год. кандидатствах за такава позиция в ОУ „Н.Й. Вапцаров”, село Вълчитрън, община Пордим, обл. Плевен и не бях назначен поради непредставяне в срок на удостоверение, че не се водя на диспансерен учет за психично заболяване.
Преглеждайки обявите за работа като „учител”, „директор” на различните инспекторати по образование в цялата страна, навсякъде присъства изискването за представяне на въпросното удостоверение. Присъства и в Заповед № РД 09-774/11.06.2015 г. на министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев като: „7. Бележка, че кандидатът не се води на диспансерен учет за психично заболяване.” (качена на страницата на Регионален инспекторат по образование – Плевен, раздел „Архив”)
Но в Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор (http://www.mlsp.government.bg/index.php?section=CONTENT&I=227&lang ) в чл. 2. е записано:
„Работодателят може да изисква представянето на други документи извън посочените в чл. 1, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.”.
В Закон за народната просвета ( http://www.mon.bg/?go=page&pageId=7&subpageId=57) в чл.40 ал. (4) -
„Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването.”
Идентичен е текстът и в Правилник за прилагане на Закона за народната просвета, чл. 125. ( http://www.mon.bg/?go=page&pageId=7&subpageId=60 ) :
„Длъжностите по чл. 124, ал. 1 и 2 не могат да се заемат от лица, които:
1. са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
2. са лишени от право да упражняват професията си;
3. страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на здравеопазването.”
Реших да открия цитираната в ЗНП и ППЗНП наредба формулираща заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците. Не я намерих, но попаднах на едно съдебно решение, качено тук: http://smolyandc.judiciary-bg.org/courts/dc/smolian/webbcap.nsf/c68251221868f592c22577cf002ebfe1/9a9b995141626d9cc22578ca004496ad?OpenDocument
В него Окръжен съд – Смолян в своето заключение от 28.06.2011 год. твърди, че не е издадена търсената от мен наредба - „липсва нормативен акт (става въпрос за неиздадената наредба по реда на чл.125 ал.3 от ППЗНП)”.
Несъществуването на норматив, определен от министъра на образованието и науката, съгласуван с министъра на здравеопазването, с който да се регламентират заболяванията и отклоненията на учителите, които биха били опасни за здравето на учениците предполага, че отказът да бъда назначен за учител няма правно основание поради липсата от необходимост на „Удостоверение, че лицето не се води на диспансерен учет за психично заболяване” при кандидатстването ми за работа като такъв.
Как трябва да постъпя ? |
Емил Цветков |
Тъй като въпросът Ви е свързан с прилагане на чл. 40, ал. 4 от Закона за народната просвета, следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/ |
|
| 2015-11-16 19:43:33 |
Запитване от Георги Стефанов Голев
Живущ гр. Карлово ул. Неда Тачева 11 тел.0877796059
Пенсионер съм от 16.10.2015г.До тая дата от 01.02.1999г. работих в Дирекция национален парк ‘’Централен балкан’’ гр.Габрово към МОСВ .При пенсионирането ми бяха изплатени 7 заплати обещетение съгласно чл.106 ал.3 от ЗДСл, беше ми обеснено, че заплатите са 7 а не 8 защото държавен служител съм от 01.04.2001г.
Питането ми е двете години и 2 месеца трябвали да да се прибавят към другите и да се приложи ЗДСл, или да се вземе впредвид чл.222 ал.3 от КТ.
Трабвали да се вземат впредвид и месеците трудов стаж, защото при определянето на обещетението то е изчислено само на кръгли години - 14 х 0.5 х осн. заплата.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ДИРЕКЦИЯ „ПЕНСИИ”
Изх. № 1030-40-1197
Дата12.11.2015 г.
ДО
georgig@dir.bg
ЗДРАВЕЙТЕ,
Запитването Ви, постъпило по електронната поща на Националния осигурителен институт (НОИ), касае въпроси от трудовото законодателство. Следователно трябва да се обърнете за консултация към Министерство на труда и социалната политика.
ДИРЕКТОР: / П /
ЕЛИНА ЧАЛЪКОВА
|
Георги Голев |
В чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.
В случай, че през последните 10 години сте работил в същата администрация, мнението ни е, че ще имате право на обезщетение от 6 месечни основни заплати. При определяне размера на обезщетението по чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител се вземат предвид броят пълни прослужени години като държавен служител.
Преценката относно правото и размера на обезщетението по ал. 3 на чл. 106 от ЗДС при прекратяване на служебното правоотношение се извършва от органа по назначаване във всеки отделен случай. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. МВ/
|
|
| 2015-12-15 11:00:08 |
Възможно ли е служител да полага труд през почивните дни (извънреден) в период, когато е в платен годишен отпуск? |
Люба Кръстева |
Уважаема г-жо Кръстева,
Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Мнението ни е, че работодателят не може да „разпореди“ полагането на извънреден труд на работник или служител, който е в платен годишен отпуск. ЛТ/
|
|
| 2016-01-18 12:24:29 |
При възстановяване от съда на лице по трудово правоотношение /директор на училище/ за двете години, когато е бил без работа и е възстановен на предишната си длъжност, какъв отпуск му се полага за предходните две години? Има ли право на целият отпуск или на една част от него, тъй като не по негова вина не е използван отпускът? |
Вилия Цанова |
Уважаема г-жо Цанова, съгласно чл.354, ал.1, т.1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. Тъй като предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, се приема, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период. При възстановяване на работника на заеманата длъжност, платеният годишен отпуск се определя отново от времето на встъпването му с оглед периода на реално положен труд занапред. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд. / КНП/ |
|
| 2016-02-09 15:01:46 |
На 15.06.2016 г. навършвам години за пенсия, т. е. 60 години и 10 месеца, имам необходимия трудов стаж. Мога ли да се пенсионирам, без да прекъсвам трудовото си правоотношение и да продължа да работя в същата фирма по трудовия си договор, получавайки пенсия и заплата ? |
Дора Габровска |
Уважаема госпожо Габровска,
С изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2015 г. отпадна изискването за прекратяване на осигуряването при подаване на заявление за пенсия. Предишният текст на чл. 94, ал. 2 беше отменен, считано от 1.01.2015 г., което създаде възможност за лицата, които полагат труд, да не прекратяват своите трудови или служебни правоотношения при стартиране на производството по отпускане на пенсии. В законодателството ни не се съдържат разпоредби, които не допускат да се получава пенсия и заплата едновременно. Г.Б./ТПООУТ
|
|