| 2017-01-11 15:53:19 |
От името на работодател - работникът е в самоотлъчка от доста време. Не мога да го открия на адреса, който е дал, за да му връча искане за обяснения, няма да мога да му връча и заповедта за дисциплинарно уволнение. Вероятно е изчезнал в чужбина. В нотариалната покана вероятно ще се отрази, че не живее на адреса.Как да му прекратя договора законно? |
Явор Захариев |
Уважаеми господин Захариев,
Съгласно чл. 193 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание (включително и дисциплинарно уволнение) да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. От текста на посочените разпоредби следва, че работодателя трябва да може да докаже, че е положил максимални усилия да намери работника или служителя за да поиска писмените или устните му обяснения, но не е могъл да направи това по вина на работника или служителя. Следва да имате предвид, че абсолютна предпоставка за прекратяване на едно трудово правоотношение е връчването на заповедта за дисциплинарното уволнение, на работника или служителя. Заповедта за прекратяване следва да бъдат връчени лично на съответния служител. Няма пречка връчването да стане с препоръчано писмо с обратна разписка или при отказ да я получи - удостоверено с подписа на двама свидетели, както и с нотариална покана. /КА/
|
|
| 2017-03-08 09:29:59 |
Здравейте, трябва да освободя пенсионер, който е придобил и упражнил това право, преди да постъпи на работа при нас.По кой член от КТ, трябва да го направя.Благодаря. |
Даниел Илиев |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В чл. 328, ал. 3 от КТ е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 10б работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. Информацията следва да съдържа данни за датата, на която пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната.
Следва да имате предвид, че основанието за прекратяване на трудовия договор се определя от работодателя.
|
|
| 2017-03-27 16:43:42 |
Добър ден, интерссувам се дали имам право на дневни пари в размер на 20.00 лв, при двудневна командировка в страната с една нощувка и подсигурена вечевя първият ден и закуска вторият ден. |
Кирил Янев |
Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя - ал.2 – ал. 2 на чл. 121.
Съгласно чл. 8 от Наредбата за командировките в страната /НКС/, командироването се извършва въз основа на писмена заповед. В чл. 9, ал. 1 от наредбата е предвидено, че в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. Според изричната разпоредба на чл. 2 от наредбата, командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
Според чл. 19, ал. 1 от НКС, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Тази разпоредба се прилага в случаите, когато работникът или служителят поради характера на работата (задачата) която изпълнява, не се налага да използва цялото работно време, а само част от него, поради което в тези случаи не се налага да нощува, или в последния ден на командировката, когато лицето се завръща в мястото си на работа. От горното следва, че работодателят (командироващият) следва точно и ясно да определи с командировъчната заповед времетраенето на командировката през деня, от което ще следва и правото и размера на работника или служителя на дневни пари.
Дневните пари са предназначени главно за храна през деня, но не са диференцирани за закуска, обяд и вечеря. В чл. 23 от НКС е предвидено, че не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство.
С оглед на горните разпоредби считаме, че няма пречка, когато се осигурява частично безплатна храна на командирования, дневните пари определени с чл. 19 от НКС да се намаляват с разхода за осигурената безплатна храна. Следва да имате предвид че, съгласно разпоредбите в раздел IV "Отчетност и контрол" командироващият е този, който одобрява разходите за командировка, при което той може да одобри или не размера на дневните пари по чл. 19 от НКС.
За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от КТ са обезщетение, за неудобствата, които се създават за лицето. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят разликата по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съдебен ред.
|
|
| 2017-05-11 15:02:49 |
Здравейте, Какви мерки да вземе работодателя с р-ли на звена, които редовно допускат недоработки за 6 месечния период при сумарно отчитане на работното време и как да се отразят в края на период? Като престой за сметка на работодателя или да се отработят в следващ период. С натрупване достигат до 40 часа. |
НЕЛИ ДИМИТРОВА |
При преминаване на сумирано изчисляване на работното време, работодателят следва да осигурява работа на работниците и служителите за нормата работно време за избрания отчетен период. Не трябва да се допуска изработването на по-малко часове, тъй като съгласно чл. 127, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение. Следователно, работодателят трябва така да изготвя графиците, че да осигурява пълна заетост на работника или служителя. В случаите, когато са изработени по-малко часове не по вина на работника, мнението ни е, че на същия следва да се изплати трудовото възнаграждение по трудовия договор. Преценщката какви мерки да се вземат в изложения в запитването случай се извършва от работодателя. |
|
| 2017-06-14 15:02:53 |
Здравейте! Прекратявам трудов договор на наш служител и му дължа обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползван платен отпуск. Въпросното лице има запор върху работната заплата, който още не е изплатен. Питах ЧСИ-то дали трябва да удържам пари от обезщетението-той естествено каза да. Не намирам никъде в нормативната уредба да е указано, че трябва да го удърж. |
Диана Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Съгласно чл.512, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Съдебната практика (Решение № 582 от 29.12.2016 г. на РС - Добрич по а. н. д. № 1158/2016 г.; Решение № 203 от 15.05.2014 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 240/2014 г.; Решение № 971 от 24.10.2013 г. на РС - Велико Търново по гр. д. № 1143/2013 г. и др.) приема, че действието на тази разпоредба се разпростира върху всички останали плащания, свързани с трудовото правоотношение, т.е. за работодателя съществува задължение да преведе съответната част от сумата на ЧСИ и по отношение на начисленото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и обезщетението за неспазено предизвестие. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че в случаите, в които не следва да се налага запор върху суми, получени от обезщетения, то законодателят въвежда изрична забрана, както е предвидено в чл. 114а от Кодекса за социалното осигуряване и чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следователно обезщетението по чл. 224 от КТ и това по чл.220 от КТ следва да се разглеждат като получено възнаграждение /плащане/, независимо от наименованието "обезщетение" и при удръжки върху размера му се прилага разпоредбата на чл. 446 от ГПК. (СР)
|
|
| 2017-08-07 11:46:59 |
Поради пенсионна възраст получих предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 01.09.2017г.От 07.08.2017 съм в болнични 5 дни.На каква база ще се изчисли брутното трудово възнаграждение за обезщетенията за предизвестие и щестте заплати?Болничните ще се отразят ли негативно? |
наталия стоянова |
Уважаема госпожо Стоянова,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Що си отнася до обезщетението за неспазено предизвестие, то разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ предвижда, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако трудовият ви договор е прекратен след изтичане на предизвестието, Вие не получавате обезщетение.
Съгласно чл.228, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ „Други видове обезщетения“ от КТ, вкл. тези по чл.222, ал.3 и чл.220, ал.1 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 19, ал.1 е посочено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. (СР)
|
|
| 2017-09-25 22:03:03 |
Когато по време на ползване на неплатен отпуск (по-кратък от 30 дни за календарната година) бъде представен болничен лист, има ли право работодателят да откаже прекъсване ползването на разрешения неплатен отпуск? |
Т. Атанасов |
Уважаеми господин Атанасов,
Съгласно чл. 162, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност (болнични) поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Тези отпуски се разрешават от здравните органи. Тъй като за един и същ период не могат да се ползват два вида отпуск, при представяне на болничен лист работодателят следва да прекрати ползването на неплатения отпуск. (СР)
|
|
| 2017-10-17 14:09:22 |
Пенсионирах се 12.2015г.и продължавам да работя по трудов договор.Въпроса ми е :Обещетението по чл. 222 от Ктдо кога е срока за изплащането, има ли давност |
Нели Янева |
Уважаема госпожо Янева,
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Този трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател, с или без интервал помежду им. Законът не изисква трудовия стаж да е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер на 6 заплати. Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание независимо е прекратено то; към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката за размера на обезщетението се прави към датата на прекратяването на трудовото правоотношение и към тази дата е дължимо от работодателя. Обстоятелството, дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия (пенсионирало се е) не влияе върху правото му на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. КА
|
|
| 2017-11-07 18:16:04 |
Уважаеми г-жо/г-не,
Имам 7 трудов години стаж в Англия със всички необходими осигуровки. Непосредствено след завръщането си в България започнах работа също по трудов договор във фирма с подобна дейност.
Искам да попитам дали трябва да направя 8 месеца работени в българската фирма, за да имам право на платен годишен отпуск или стажът ми в страна от ЕС също се признава.
Веднага след завръщането си съм подала всички неоходими документи за признаване на осигуровките ми от Англия, но все още нямам официално становище от българската институция.
Моля Ви да ми посочите нормативният документ, с който да се аргументирам пред работодателя за правото на платен отпуск.
Благодаря!
|
Радостина Христова |
Уважаема г-жо Христова,
Необходимата законова предпоставка за придобиването на право на платен годишен отпуск е наличието на 8 месеца трудов стаж съгласно чл. 155, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от КТ (чл. 22, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските). Поради това считаме, че няма значение за какъв период от време, по колко трудови правоотношения и на какъв вид работа е придобит този трудов стаж.
Съгласно действащото българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от КТ и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), е предвидена възможност за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз (каквато е Обединеното кралство), удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. За целта, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от НТКТС, следва да подадете заявление до работодателя Ви, към което да приложите акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж, в т.ч. и правото на ползване на платен годишен отпуск. Представените от Вас документи следва да Ви бъдат върнати, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото Ви досие.нс
|
|
| 2017-11-29 09:11:41 |
Може ли работодател да разпореди полагане на извънреден труд на майка с дете навършило 6 години, но ненавършило 7 години. |
Венцеслав Славоев |
Уважаеми господин Славоев,
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда не се разрешава полагане на извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласи. Посочената разпоредба закриля майките с деца до 6 - годишна възраст. КА
|
|