| 2017-05-11 15:48:37 |
Приложима ли е разпоредбата на чл.167б от КТ при държавните служители? |
Цветелина Андровска |
Съгласно чл. 167б от Кодекса на труда /КТ/ при завръщане на работа поради изтичане на отпуск по чл. 163 - 167а или поради прекъсване на ползването му работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа. С цел да се насърчи по-успешното съвместяване на трудовите и семейните задължения на работника или служителя работодателят е длъжен да вземе под внимание предложението, когато съществува такава възможност в предприятието. При постигане на съгласие между страните изменението на трудовото правоотношение се оформя с допълнително писмено споразумение на трудовия договор по чл. 119 КТ.
Законът за държавния служител не съдържа разпоредба, която да препраща към разпоредбите на Кодекса на труда.
За разяснения по прилагане на Закона за държавния служител можете да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерски съвет.
|
|
| 2017-05-27 16:43:26 |
При сумиран график 6/2 т.е. 6 смени и после 2 дни почивка ако поискам 10 работни дни платен годишен отпуск, с който разполагам и искам той да започне от 15 Август ... как да си преброя дни за да знам кога всъщност съм на работа ???
Вариант 1 :
Броя работните дни от седмицата ( пон.- петък )
Вариант 2 :
Броя си моите работни дни, които са 6 на 2 |
Атанас Еленски |
Министерството на труда и социалната политика е изразявало становище относно ползването на платен годишен отпуск от работници и служители, които работят по график. Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано), платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар.
Нормата за продължителност на работното време при сумираното му изчисляване по чл. 142 от Кодекса на труда се определя, като броят на работните дни по календар за съответния месец (период) се умножи по дневната продължителност на работното време на съответното работно място(длъжност), установена по реда на чл. 136, ал. 3, т. 1 или по чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда.
Когато работникът или служителят през съответния месец или период е отсъствал поради отпуск, разрешен по съответния ред, нормата за продължителността на работното му време следва да бъде преизчислена. За целта от броя на работните дни по календар за месеца (периода) се изваждат съответните дни в отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар – имат се предвид работните дни по графика на конкретно лице, независимо дали са събота или неделя.
|
|
| 2010-02-15 17:20:05 |
Фирма използва вътрешно название на длъжностите си. Много от длъжностите са с един и същ код по НКПД, но различно название. Трябва ли да се подава уведомление към НАП при промяна на длъжността след като няма промяна в кода по НКПД. |
М. Николова |
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „Б” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, уведомлението /приложение № 1/ се изпраща до ТД на НАП в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността – т. 3 от уведомлението. КС |
NULL |
| 2017-06-14 15:14:17 |
При прекратен договор за търговско управление имам ли право на обезщетение за безработица? Моля за коментар относно реда за регистрация в Бщрото по труда и необходимите документи? |
Андрей Петров |
Уважаеми господин Петров,
В чл. 4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са определени лицата, които задължително са осигурени за всички осигурителни рискове, т.е. и за безработица, като в т.7 са посочени: управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Съгласно чл. 54а от КСО лицата имат право на парично обезщетение за безработица, в случай, че са осигурени за всички осигурителни рискове на някое от посочените основания и за тях са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или законодателството на друга държава.
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
1. заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта (т.е. в Бюро по труда по местоживеене) в срок 7 работни дни от тази дата.
Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока от три месеца в НОИ или след изтичане на срока за регистрация в Агенцията по заетостта, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.
Информация за необходимите документи за регистрация в Бюро по труда, можете да намерите на интернет страницата на Агенцията по заетостта:https://www.az.government.bg/bg/trl/ , а за необходимите документи за регистрация в териториално поделение на НОИ - http://www.nssi.bg/benefits/benefits/101-unemployment/625-pokso
(СР)
|
|
| 2017-07-06 09:56:44 |
По какъв начин следва да се извърши уведомяването по чл.37а от НРВПО и по-точно,
счита ли се работника/ служителя за уведомен в случай, че работодателя само го е запознал срещу подпис с писмен документ, съдържащ информациятя по чл.37а, или следва на всеки работник/служител индивидуално да бъде връчен такъв писмен документ(уведомление)? |
Генов |
В чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. В кодекса на труда, както и в наредбата няма изрично установен образец на уведомлението. Следователно работодателят има право сам да прецени, как точно да изглежда уведомлението. Уведомлението следва да съдържа информация, поотделно, за броя на работните дни платен годишен отпуск, полагаем се за календарната година на уведомяването, за броя на работните дни отпуск, който е отложен и/или отпуск, който не е ползван, и за коя предходна календарна година се отнасят тези дни. Уведомяването следва да бъде извършено в писмена форма. Законът не определя изрично в какъв точно документ да се съдържа информацията за размера на платения годишен отпуск, т.е. преценката принадлежи на работодателя. Той би могъл да я предостави чрез „уведомление”, „заповед”, „информация” или друг писмен документ, който да бъде адресиран индивидуално до работника или служителя или пък да съдържа информация общо за повече работници и служители (напр. по звена, отдели, цехове и т.н.). Изпълнението на задължението на работодателя за писмено уведомяване по чл. 37а от наредбата следва да бъде удостоверено, т.е. да може да се докаже, че информацията, съдържаща се в уведомлението е достоверна и е достигнала до знанието на работника или служителя. |
|
| 2010-03-10 14:20:09 |
Искам да попитам какви права имам, при положение че съм бременна 2-ри месец и съобщих това на работодателя ми, а тои ми каза че можел да ме държи още 2 месеца най-много и след това не съм му трябвала, защото няма да мога да си върша работата пълноценно.Само иска да ме води фиктивно при него.А аз нямам доходи до тогава.Какво да правя? |
Цветана Христова |
Съгласно чл. 333, ал. 5 от КТ бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. Тази закрила при уволнение включва забрана за уволнение на бременната работничка или служителка с предизвестие, освен в следните случаи, изброени в КТ: закриване на дейността на предприятието; отказ на бременната работничка или служителка да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато бременната заема длъжност, на която е възстановен незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Закрилата включва и забрана за уволнение на бременната работничка или служителка без предизвестие, освен в следните случаи, също изброени в КТ: когато бременната бъде задържана за изпълнение на присъда или бъде дисциплинарно уволнена. При дисциплинарното уволнение е необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда. Ако работодателят възнамерява да прекрати трудовия Ви договор, той следва да спази закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 5 КТ. Контрол за спазване на трудовото законодателство се осъществява от Главна инспекция по труда, която имате право да сигнализирате при нарушение от страна на работодателя. КС |
NULL |
| 2010-03-23 14:46:19 |
Уважаеми господа, искам да попитам на кое е основан. което промени становището ви, че д-р по чл. 114 не може да се сключва с такъв по чл.67. Аз пазя разпечатани отговори от вас, в подкрепа точно на обратното- цитирам: няма пречка лицето да работи по основен договор и да сключи такъв по чл. 114. Още повече, че в чл.334 чл.114 се третира като |
Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. С промените в Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 15 от 2010 г. се измени заглавието на чл. 114 и изрично се регламентира, че времето се признава за трудов стаж. Основната цел на промените в чл. 114 от КТ е създаването на условия за по-голяма гъвкавост при уговарянето на работното време. С оглед на тeзи промени, изразяваме становище, че не съществува законово ограничение с работник или служител, който работи по основен трудов договор, да бъде сключен трудов договор по чл. 114 от КТ. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Работодател, който сключва трудов договор по чл. 114 от КТ, следва да има щатна бройка в длъжностното си разписание. Работата през определени дни от месеца може да се осъществява при уговорена пълна или непълна продължителност на работното време през деня, като няма максимална горна граница на месечния брой на дните/часовете, определени от страните при сключване на договора, така както изискваше разпоредбата преди изменението й в края на 2008 г. (до 5 работни дни или 40 часа месечно). Във всички случаи обаче, съдържанието на самата разпоредба съдържа ограничението, че договорът се сключва за работа не през всички дни от месеца, а «през определени дни от месеца». ЛТ/ |
NULL |
| 2017-11-07 19:47:27 |
Лице има 2 тр договора-1ви основен на 8 часа, 2ри по чл.111 КТ. И двата биват прекратени по чл.328,ал.1,съкращение в щата на една и съща дата. Дължи ли се обезщетение по чл.222,ал.1КТ по втория договор? |
Никола Стефанов |
Уважаеми господин Стефанов,
С разпоредбата на чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) законодателят цели да компенсира част от риска при оставане на работника или служителя без работа по причини, които не са свързани с поведението му. След прекратяване на основния и допълнителния трудов договор от една и съща дата, лицето остава без работа и има право на обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ и от двамата работодатели. Вие може да заявите пред бившите си работодатели, след изтичане на предвидения в чл. 222, ал.1 КТ срок, получаването на обезщетение, в случай, че не сте започнал работа. (СР)
|
|
| 2010-04-18 13:12:19 |
При издаване на втора трудова книжка, поради изчерпване на страниците на старата знам, че се поставя номера на старата книжка и се пише продължение и името на първия работодателя който е издал първата книжка. Питането ми е: На мястото на печата празно ли трябва да остане, или да се сожи печата на фирмата издала продължението. |
Елена Димова |
Уважаема госпожа Димова, На екземпляра на трудова книжка, която се ползва за продължение печати се слагат само при вписване от работодателя, при когото в момента работи лицето. На титулната страница с номера на книжката не се слага Ваш печат. СС |
NULL |
| 2018-01-15 14:15:55 |
СИРВ две смени 7-19 и от 19-7 часа регламентирано в ПВТР. Законно ли е работодателя със заповед да премине на едно дежурство от 3 до 15 часа? Задължителни ли са разпоредбите на нар.15/31.06.99 чл. 8 приложение т15 /д. Няма съгласието на работниците, длъжноста не е променена. Може ли да бъдат уволнени при не подписване на новия ПВТР? |
Чавдар Зехирев |
Съгласно чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Това ограничение се отнася както за работа през деня, така и през нощта. Както е видно от разпоредбата, работната смяна при сумирано изчисляване на работното време не може да бъде повече от 12 часа
В чл. 12, ал. 1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) са посочени условията, при които се въвеждат физиологични режими на труд и почивка - при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа. Условията, редът и изискванията за разработване на физиологичните режими на труд и почивка са определени с Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. При работа на смени императивно се изисква от работодателя да разработи физиологичен режим на труд и почивка, като в процеса на разработването му следва да се включат служба по трудова медицина или специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, работниците и служителите съдействат при разработването, въвеждането и оценката на режимите на труд и почивка. Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато: работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа; има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно общи и специфични изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. За повече информация във връзка с посочената наредба се обърнете към рубриката „Безопасност и здраве при работа“.
Според чл. 181 от КТ, работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Работодателят е задължен да доведе до знанието на работещите в предприятието съдържанието на правилата за вътрешния трудов ред. „Неподписването“ на ПВТР не е предвидено като основание за прекратяване на трудовия договор.
|
|