Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-04-28 18:01:08 Въпросът ми от 21 април беше: прекъсва ли се неплатения отпуск при представен болничен лист , през време на ползването на неплатения отпуск!?!?!?неплатения отпуск е в рамките на разрешения-до 1 месец/ БЛАГОДАРЯ!!! Никола Николов Уважаеми господин Николов, На поставения въпрос Ви отговорихме, че ако по време на неплатен отпуск ползвате отпуск по болест не е основание неплатения отпуск да се удължи. Но за да ползвате „болничния4 неплатения отпуск се прекъсва. СС NULL
2018-07-06 08:23:05 Трябва ли родител,който ще ходи като придружител на зелено училище да си пусне отпуск. Десислава Паисиева Уважаема госпожо Паисиева, Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Необходимо е работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като посочи размера му в работни дни и датата, считано от която да започне ползването. КА
2010-06-08 13:25:34 Каква е процедурата по документалното оформяне на неплатена отпуска за отглеждане на дете след 2 годишна възраст - чл. 167а, ал.1 и ал.4. Разяснете ми случаите когато се ползва наведнъж и когато се ползва на части. Пенка Атанасова В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и всеки от родителите ползва сам своето право на отпуск. В ал. 6 на чл. 167а е предвидено, че отпускът може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части продължителността му не може да бъде по-малко от 5 работни дни. Съгласно чл.49, ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал.3 на чл. 49 от наредбата.. От горното е видно, че след използване на отпуска за отглеждане на дете до 2-год. му възраст, майката има право на неплатен отпуск в размер на 6 месеца, които може по своя преценка да ползва както наведнъж, така и на части до навършване на 8 –год. възраст на детето. МВ/ NULL
2010-06-16 09:18:50 Допустим ли е извънредния труд за заемащите длъжността "Пазач, въоръжена охрана" в частна машиностроителна фирма, които работят при сумирано изчисляване на работното време или работата им не попада сред изключенията дейности, визирани в чл. 144 от КТ и полагането на извънреден труд е е нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ? Ат. Димитрова Уважаема госпожа Димитрова, Съгласно чл. 143, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) извънредният труд е забранен. Изключенията от това правило са установени в чл. 144 КТ. Дали длъжността „пазач невъоръжена охрана в частна машиностроителна фирма” попада в изключенията е въпрос, по който може да се произнесе единствено при решаване на трудов спор относно правото за полагане на извънреден труд. СС NULL
2018-09-25 18:21:03 Съпругат ми напусна 2месеца преди да навърши години за пенсия. Какво му се полага? Добринка Колева Уважаема госпожо Колева, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В чл. 222, ал. 4 от КТ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По реда на чл. 68а от КСО, лицата, които имат необходимия осигурителен стаж за пенсиониране по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират за осигурителен стаж и възраст с пенсия в намален размер до една година по-рано от възрастта им за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. Обезщетението се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Без значение е дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия и се е пенсионирал. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от 2 или 6 брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. При прекратяване на трудовия договор се прилага и чл. 224, ал. 1 от КТ, според който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Работодателят е длъжен да изплати обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ независимо от вида на трудовия договор и основанието за прекратяването му. На основание чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията по чл. 222 и чл. 224 от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. БД
2018-11-20 23:19:31 Предстои преместване на офиса на друг адрес, който е далече от мястото в момента, но е в същия град. Мога ли да напусна по чл.327 ал.а т.3, като дам само молба, за да ползвам 60 % обезщетение, защото по взаимно съгласие ще ползвам минимално обезщ. от 9 лв на ден? Или по кой чл. от КТ ще е добре да напусна, за да ползвам 60 % обезщетение? Елена Иванова В чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата – ал. 3 на чл. 66 от КТ. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. Причината, поради която работникът или служителят има право да прекрати трудовия си договор /промяна на мястото на работа/, е свързана с поведението на работодателя, в смисъл, че работодателят няма право едностранно /извън хипотезата на чл. 120, ал. 1 КТ/, без съгласието на работника/служителя, да променя мястото му на работа. Това означава, че правото на едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника или служителя възниква и се упражнява само когато работодателят е извършил промяната, но без да е имал законно основание за това. Ако работодателят е имал законно основание да извърши промяна на мястото на работа, то работникът/ служителят не би могъл да прекрати трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Законосъобразността на прекратяването на трудовия договор се преценява от съда по повод на трудов спор. В случай, че в запитването си имате предвид изплащане на парично обезщетение за безработица, разпоредбата на чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ указва, че дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325,а л. 1, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Сроковете на изплащане на паричните обезщетения за безработица са регламентирани в чл. 54в от КСО и се определят според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица. МВ/
2018-12-14 15:07:36 Зададох въпрос на 28.11. в категория трудово право. Имам потвърждение.До момента нямам отговор. Красимира Николова Уважаема госпожо Николова, По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете за съдействие към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА
2010-07-05 18:20:41 Какви са необходимите документи за командироване на работници от българска фирма на работа в Италия. Нормативна база ? Стефка Стайкова Съгласно чл. 121 от Кодекса на труда: Чл. 121. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. (2) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 127, ал. 4 от Кодекса на труда: Чл. 127. (4) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за: 1. продължителността на работата; 2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението; 3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени; 4. условията за завръщане в страната. Съгласно чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване: Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм., бр. 105 от 2005 г., нов, бр. 19 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.). (1) Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. (2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3. ЛТ/ NULL
2019-02-03 22:14:41 Служител постъпва при нас на работа като хидронаблюдател. Същият представя ТЕЛК, в който е записано, че е трудоустроен на длъжност учител. Трябва ли да му признаем телк решението или трябва да изпратим в съответната комисия длъжностна характеристика за новата длъжност и те да се произнесат дали може да изпълнява тази длъжност? Маргарита Петкова Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от Кодекса на труда /КТ/. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл. 317, ал. 1 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа – ал. 2 на ч. 317 от КТ. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 от КТ. Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване - преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване е предвидено, че при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. МВ/
2010-07-26 16:47:16 Здравейте,ако имам да ползвам натрупан отпуск в рамер на 40 дни от предходни години и 20 от 2010,а се налага да изляза в болнични за тежка бременност,ще изгубя ли правото си на платен годишен отпуск вследствие новите промени, при положение че отпуска по майчинство приключи в началото на 2013? А Тодорова Съгласно чл. 176, ал. 2 от КТ, /обн., ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г./, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. В запитването си сочите, че Ви се налага да ползвате отпуск за временна неработоспособност поради тежка бременност. Поради това във Вашия случай се прилага разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от КТ по отношение на отлагане на ползването на платения годишен отпуск, вкл. и за минали години, до изтичане на времето на ползване на т. нар. отпуски за майчинство – началото на 2013 г. СН/ NULL
Страница 5781 of 6864