| 2019-11-29 15:58:38 |
Здравейте, в момента съм в трудовоправни взаимоотношения, но вече и с ЕРТЕЛК 80% (Ca mam dex). Какви права имам:
1. Мога ли да работя на смени, които са с продължителност повече от 8 часа?
2. Какви почивки ми се полагат през работната смяна, имам ли право на допълнителни такива?
3. Мога ли да работя събота, неделя и официалните празници, т.к. работното ми време е с непрекъснат процес?
4. До колко часа във времето най-късно мога да работя?
5. Колко платена и неплатена отпуска ми се полага?
6. Платената отпуска, която ми се дава по норматив за заболяването в какъв размер е и пропорционално ли се изчислява първаначално след освидетелстването, което е било през м.10.2019г.?
7. Длъжен ли е работодателят ми при ЕРТЕЛК от м.10.2019г. да ми даде пълния размер на допълнителната отпуска, заради заболяването?
8. Трябва ли работодателят да ми подсигури по-облекчен режим на работа и без нервно, психично и физическо напрежение и натоварване?
9. И при това положение, длъжен ли е работодателя да ми предостави подобаващо работно място и време, и ако е в невъзможност, има ли правото да ме освободи и на какво основание?
Надявам се да ми отговорите на всичките въпроси в упоменатия срок!
С уважение: Рени Атанасова
|
Рени Атанасова |
Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от Кодекса на труда /КТ/. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.
Съгласно чл. 317, ал. 1 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа – ал. 2 на ч. 317 от КТ.
Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 от КТ.
Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване - преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване.
Според ал. 3 на чл. 317 от КТ, работодателят е длъжен да премести трудоустроения работник или служител на подходяща работа в 7-дневен срок от получаване на предписанието, в противен случай дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение.
В чл. 319 от КТ е предвидено, че работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност на работника или служителя и съществува до срока на инвалидността. МВ
|
|
| 2010-10-01 15:57:55 |
При прекратяване на трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.3 , след колко време работодателя може да назначи служител на съкратената длъжност |
Тони Лазарова |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при намаляване на обема на работата. “Намаляване обема на работа” е намаляване на количеството произведена продукция, спаднал обем на стокооборота и др. Дали все още е налице намален обем на работата се преценява от работодателя. МВ/ |
NULL |
| 2020-01-28 09:59:54 |
В действително отработеното време включва ли се и времето ползвано като полагащ се платен годишен отпуск. Касае се за оценяването на държавни служители. |
Цветан Нишев |
Уважаеми господин Нишев,
Павлов, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА |
|
| 2010-10-20 13:09:58 |
Когато лице работи по втори трудов договор и този втори договор стане единствен, необходимо ли е да бъде прекратен и назначен отново и как следва да се оформят трудовата му книжка и УП-3 при прекратяването на този втори трудов договор? |
Цветан Григоров |
От данните в запитването може да се предположи, че по време на изпълнение на допълнителния трудов договор по чл. 110 от КТ се е прекратил основния трудов договор на лицето. При сключване на договор по чл. 110 от КТ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 110 от КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава удостоверение УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 110 от КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 110 от КТ в основен. Кодексът на труда съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на кодекса основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ/. Предвид горното договорът по чл. 110 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. При прекратяване на основния трудов договор следва се оформи трудовата книжка на лицето. МВ/ |
NULL |
| 2010-10-28 15:20:59 |
при констатирана грешка на допълнито възнаграждение за трудов стаж, необходимо ли е да се изготва допълнително споразумение.когато грешката е допусната при предишен работодател как се процедира |
E. Людмилова |
Уважаема госпожа Людмилова, Всеки работодател определя самостоятелно правото на неговите работниците и служителите на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. СС |
NULL |
| 2020-03-11 10:26:26 |
Здр.,
Работя вече 38 год. в читалище като секретар-библиотекара. 2019 г. през юли се пенсионирах и продължих да работа на същата позиция на трудов договор. При какви условия мога да получа полагащите ми се 6 брут. заплати при пенсиониране? Трябва ли да се прекрати труд. договор за да получа заплатите? В рамките на какъв срок трябва да ги изплатят? |
Диляна Караасенова |
Уважаема госпожо Караасенова,
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. В чл. 228, ал. 3 от КТ е регламентирано, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. КА
|
|
| 2010-11-05 09:43:58 |
След един месец ми изтича майчинството и от фирмата ми обясниха,че като се върна немога да работя това което съм била.Защото били съкратили единия щат те бяха два.Какво да направя възможно ли е да са съкратили моят щат? |
Диана Спасова |
NULL |
NULL |
| 2010-11-25 21:29:18 |
Във връзка с вапроса ми от 15.11. относно балнолечение, искам да подчертая, че отпуската ми щеше да бъде неплатена,т.к. ни принудиха да направим график за платения и да го използваме |
Милена Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Трудовото законодателство не урежда въпроса, свързан с причиняването на вреди (в случая разходи за резервация) в следствие отказ на работодателя да разреши ползването на платен или неплатен отпуск. Няма пречка обаче да подадете иск за възстановяване на понесените вреди по реда на общото гражданско законодателство по съдебен ред. ЕКБ |
NULL |
| 2010-12-09 11:33:30 |
Ако работник е "на разположение" и се наложи да сеяви на работа за 3-4 ч. през нощта в работен ден, как следва да се компенсира това? Заплаща ли се извънреден труд, в какъв размер? Заплаща ли се нощен труд? Ако е на разположение, но не се налага да се яви на раб., как се компенсира това?Може ли да си на разположение цяла седмица? |
М. Китанова |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи – здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ар. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец – ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ |
NULL |
| 2010-12-16 14:18:39 |
Казусът е следният: Имаме работничка, назначена на постоянен тр. договор и до 28.10.2010 беше в отпуск по майчинство. От 29.10. до 22.12.2010 е в платен год. отпуск. Същата подаде молба за напускане по взаимно съгласие, считано от 23.12.2010, входирана на 01.11.2010, резюлирана е на 05.11.2010. На 06.12.2010 заявява, че е бременна отново. Прилага ли се в случая чл.333 от КТ при положение, че тя сама е изявила желание да напусне и е подала молба за това? Ако представи болничен преди датата на освобождаването, от коя дата може да бъде прекратена? |
Валя Димова |
Уважаема госпожа Димова, При прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т.1 от Кодекса на труда не се прилага закрилата при уволнение по чл. 333 КТ. СС |
NULL |