Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-10-01 15:57:55 При прекратяване на трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.3 , след колко време работодателя може да назначи служител на съкратената длъжност Тони Лазарова Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при намаляване на обема на работата. “Намаляване обема на работа” е намаляване на количеството произведена продукция, спаднал обем на стокооборота и др. Дали все още е налице намален обем на работата се преценява от работодателя. МВ/ NULL
2020-01-28 09:59:54 В действително отработеното време включва ли се и времето ползвано като полагащ се платен годишен отпуск. Касае се за оценяването на държавни служители. Цветан Нишев Уважаеми господин Нишев, Павлов, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА
2010-10-20 13:09:58 Когато лице работи по втори трудов договор и този втори договор стане единствен, необходимо ли е да бъде прекратен и назначен отново и как следва да се оформят трудовата му книжка и УП-3 при прекратяването на този втори трудов договор? Цветан Григоров От данните в запитването може да се предположи, че по време на изпълнение на допълнителния трудов договор по чл. 110 от КТ се е прекратил основния трудов договор на лицето. При сключване на договор по чл. 110 от КТ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 110 от КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава удостоверение УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 110 от КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 110 от КТ в основен. Кодексът на труда съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на кодекса основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ/. Предвид горното договорът по чл. 110 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. При прекратяване на основния трудов договор следва се оформи трудовата книжка на лицето. МВ/ NULL
2010-10-28 15:20:59 при констатирана грешка на допълнито възнаграждение за трудов стаж, необходимо ли е да се изготва допълнително споразумение.когато грешката е допусната при предишен работодател как се процедира E. Людмилова Уважаема госпожа Людмилова, Всеки работодател определя самостоятелно правото на неговите работниците и служителите на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. СС NULL
2020-03-11 10:26:26 Здр., Работя вече 38 год. в читалище като секретар-библиотекара. 2019 г. през юли се пенсионирах и продължих да работа на същата позиция на трудов договор. При какви условия мога да получа полагащите ми се 6 брут. заплати при пенсиониране? Трябва ли да се прекрати труд. договор за да получа заплатите? В рамките на какъв срок трябва да ги изплатят? Диляна Караасенова Уважаема госпожо Караасенова, Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. В чл. 228, ал. 3 от КТ е регламентирано, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. КА
2010-11-05 09:43:58 След един месец ми изтича майчинството и от фирмата ми обясниха,че като се върна немога да работя това което съм била.Защото били съкратили единия щат те бяха два.Какво да направя възможно ли е да са съкратили моят щат? Диана Спасова NULL NULL
2010-11-25 21:29:18 Във връзка с вапроса ми от 15.11. относно балнолечение, искам да подчертая, че отпуската ми щеше да бъде неплатена,т.к. ни принудиха да направим график за платения и да го използваме Милена Иванова Уважаема госпожа Иванова, Трудовото законодателство не урежда въпроса, свързан с причиняването на вреди (в случая разходи за резервация) в следствие отказ на работодателя да разреши ползването на платен или неплатен отпуск. Няма пречка обаче да подадете иск за възстановяване на понесените вреди по реда на общото гражданско законодателство по съдебен ред. ЕКБ NULL
2010-12-09 11:33:30 Ако работник е "на разположение" и се наложи да сеяви на работа за 3-4 ч. през нощта в работен ден, как следва да се компенсира това? Заплаща ли се извънреден труд, в какъв размер? Заплаща ли се нощен труд? Ако е на разположение, но не се налага да се яви на раб., как се компенсира това?Може ли да си на разположение цяла седмица? М. Китанова Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи – здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ар. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец – ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ NULL
2010-12-16 14:18:39 Казусът е следният: Имаме работничка, назначена на постоянен тр. договор и до 28.10.2010 беше в отпуск по майчинство. От 29.10. до 22.12.2010 е в платен год. отпуск. Същата подаде молба за напускане по взаимно съгласие, считано от 23.12.2010, входирана на 01.11.2010, резюлирана е на 05.11.2010. На 06.12.2010 заявява, че е бременна отново. Прилага ли се в случая чл.333 от КТ при положение, че тя сама е изявила желание да напусне и е подала молба за това? Ако представи болничен преди датата на освобождаването, от коя дата може да бъде прекратена? Валя Димова Уважаема госпожа Димова, При прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т.1 от Кодекса на труда не се прилага закрилата при уволнение по чл. 333 КТ. СС NULL
2010-12-28 19:21:57 НА 09.03.2011 ГОДИНА ТРУДОВИЯ МИ СТАЖ ЩЕ СТАНЕ 39 ГОДИНИ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ - ІІІ КАТЕГОРИЯ , А СЪМ НА 57 ГОДИНИ. МОГА ЛИ ДА СЕ ПЕНСИОНИРАМ СЕГА И ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ? Златка Христова Уважаема госпожа Христова, Придобиването право на пенсия за осигурителен стаж ивъзраст след влизане в сила на промяната в Кодекса за социалното осигуряване от 1.01.2011 г., е предвидено в новата редакция на чл. 68, ал. 1-2, съгласно която право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. От 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. За повече подробности се обърнете към Националния осигурителен институт след 01.01.2011 година. ЕКБ NULL
Страница 5783 of 6864