| 2017-05-27 17:54:30 |
Здравейте! Съпругът ми е военнослужещ и има 26 год. трудов стаж в армията и 18 мес. казарма. Ако излезе от системата на армията на каква възраст ще има право да се пенсионира? |
Дарина Илиева |
Уважаема госпожо Илиева,
Съгласно чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 53 години (за 2017 г.) и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
Тази възраст нараства с по 2 месеца всяка следваща календарна година до достигане на 55-годишна възраст − чл. 69, ал. 9 КСО. Съгласно чл. 17а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) лицата по чл. 69, ал. 1– 3, 5, 5а и 6 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва: от 1 януари 2017 г. – 53 години; от 1 януари 2018 г. – 53 години и 2 месеца; от 1 януари 2019 г. – 53 години и 4 месеца; от 1 януари 2020 г. – 53 години и 6 месеца; от 1 януари 2021 г. – 53 години и 8 месеца; от 1 януари 2022 г. – 53 години и 10 месеца; от 1 януари 2023 г. – 54 години; от 1 януари 2024 г. – 54 години и 2 месеца; от 1 януари 2025 г. – 54 години и 4 месеца; от 1 януари 2026 г. – 54 години и 6 месеца; от 1 януари 2027 г. – 54 години и 8 месеца; от 1 януари 2028 г. – 54 години и 10 месеца; от 1 януари 2029 г. – 55 години.
В чл. 69, ал. 10 от КСО изрично е предвидено, че право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.
Периодът на наборна военна служба (казарма) се зачита за общ осигурителен стаж (трета категория) при пенсиониране. Този стаж може да допълва общия изискуем стаж от 27 г. за придобиване на право на пенсия от военнослужещите.
Предвид горното, както и посочената от Вас в запитването Ви продължителност на осигурителния стаж на съпруга Ви, става ясно, че той отговаря на изискването за наличие на минимален осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по смисъла на чл. 69, ал. 1 и ал. 10 от КСО. Право на пенсия ще придобие обаче, когато навърши и изискуемата възраст за съответната календарна година, независимо дали към момента на пенсионирането е военнослужещ или не. Имайки предвид текстовете на горните разпоредби и знаейки възрастта на съпруга си, считаме че Вие и сама ще можете да определите през коя година той ще може да се пенсионира.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2010-02-15 17:53:10 |
Какви документи са необходими за регистрация на частна трудова борса |
ЯНА ИВАНОВА |
Въпросът Ви е от компетентността на Агенцията по заетостта. |
NULL |
| 2017-06-14 15:22:09 |
на 01.04.2017г ме освободиха по чл.328 ал.1 т.3 кт-на 02.05.17г. с ТК и деклараця че не работя от 01.04 до 30.04.17г отидох при работодателя за обещ.по чл.222 ал.1но ми отказаха и ме изгониха.Пуснах сигнал в ИТ на 09.05.17г те казват че ги губя.Какъв е давностния срок за обещ.по чл.222 ал.1 и как да накарам работодателя да ги изплати? Още не работ. |
ЕЛКА МИЛУТИНОВА |
Уважаема госпожо Милутинова,
При прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда /КТ/ се дължи обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ предвижда, че работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец или за по-дълъг срок, ако това е предвидено с колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор. Законодателят е уредил и хипотезата, в която лицето може да постъпи на работа с по-ниско трудово възнаграждение като в този случай, на работника или служителя се изплаща разликата между дължимото обезщетение и полученото трудово възнаграждение. В случай че бившият Ви работодател отказва да изплати полагащото Ви се обезщетение, можете да потърсите правата си по съдебен ред. Следва да имате предвид, че давността за погасяване на вземанията за обезщетения е три години (чл. 111, б.б от Закона за задълженията и договорите). (СР)
|
|
| 2017-07-06 10:19:07 |
Моля за писмено разяснения за размера на отпуска по ред на чл.157, ал.1, т.3 от КТ, в случаите когато смъртта на роднината е настъпила след отработеното работно време на служителя. Пример:служителя е с работно време от 08ч.до 16ч., а смъртта на роднината е настъпила в 17 ч. За кои дни ще има право на отпуск. |
Людмила Димова |
Съгласно чл. 157, т. 3 от КТ, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни.
В чл. 50,ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено,че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.
Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 3 от КТ се ползва в работни дни. В конкретния случай, ако лицето в деня на събитието /смъртта/ е било на работа, би могло да го ползва в следващите го два работни дни.
|
|
| 2010-02-25 13:44:07 |
Господин Мирославов, благодаря за разясненията, но те не са еднозначни за мен. Относно въпроса ми от:20.02.2010, същината на молбата ми бе, да предоставите вашето експертно становище, ДАЛИ Е ЗАКОННА заповед за ДУ при ТАКИВА дати в заповедта. (в заповедта е записано категорично, че се счита за прекратено ТПО от: 33 дни преди датата на връчване на заповедта за ДУ, която дата също е записана в нея !!! ) Моля, конкретизирайте своя отговор - ЗАКОННА ЛИ Е или НЕ, такава заповед !? |
Роберт Димитров |
В чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че работодателят налага дисциплинарните наказания не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Както вече Ви уведомихме, при неявяване на работа дисциплинарното наказание “дисциплинарно уволнение” следва да се наложи от деня, в който лицето е спряло да се явява на работа. Дали прекратяването на трудовия договор на посочената дата е законосъобразно, може да прецени единствено съдът въз основа на събраните по делото доказателства. МВ/ |
NULL |
| 2010-03-02 13:31:58 |
Във връзка с обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ има ли право на 6 брутни заплати лице,което е работило като медицинска сестра при ДЯ към поликлиника 25 год.и 9г.и 10 месеца като медицинска сестра при ДЯ към община.Благодаря. |
Бени Попова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 от 1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на шест брутни заплати се определя и на медицинските кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването. При така изложените обстоятелства считаме, че не може да се приеме, че през последните 10 години от трудовия си стаж служителката е работила в сферата на здравеопазването, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
NULL |
| 2017-07-17 21:38:54 |
Старши учител в ПУИ "Ив. Вазов" гр. Пазарджик. В края на т.г. придобивам право на ранно пенсиониране. През последните 10г. съм работила само в образованието, като педагог, с прекъсване от 1г. и 4м. без да съм сключвала друг трудов договор, освен изплатеното ми обезщетение от БТ. Имам ли право на пълен размер на обезщетение при прекратяване на ТД? |
Анелия Стайкова |
Бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, поради което няма прекъсване на трудовия стаж, положен при работодателя - училището.
За да се прецени дали и кога ще бъде изпълнено изискването за наличие на 10 години стаж за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, след като учителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят следва да отчете единствено трудовия стаж, който е придобит при него, изключвайки времето на регистрацията в бюрото по труда.
|
|
| 2010-03-19 11:10:46 |
Задължително ли е наличието на свободна длъжност в щатното разписание за да сключа трудов договор по чл.110 от КТ. |
Д.ВАСИЛЕВА |
Уважаема госпожа Василева, За сключването на трудови договори, включително и по чл. 110 от Кодекса на труда е необходимо да има предвидена щатна бройка. СС |
NULL |
| 2017-09-25 23:28:31 |
Наша служителка- българка е в неплатен отпуск/ отива при мъжа си в чужбина/ . По време на този отпуск тя ражда дете в САЩ, което отглежда там и е гражданин на САЩ. Служителката е подала молба за ползване на отпуск по чл.163, ал.1 от КТ за времето от 135 до 410 ден. Има ли право на този отпуск от работодателя? Благодаря ви предварително. |
Добринка Бончева |
Уважаема г-жо Бончева,
Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането (чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда). Отпускът поради бременност и раждане в след 135-тия ден до 410-тия ден за всяко дете се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация съгласно приложение № 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението (чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО). Отпускът не е дължим единствено когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване (чл. 163, ал. 4 от Кодекса на труда). Във връзка с описаната от Вас фактическа обстановка считаме, че работничката или служителката има право да ползва отпуск поради бременност и раждане, в случай че е подала изискуемата декларация по приложение № 7 от НРВПО и не са настъпили обстоятелствата по чл. 163, ал. 4 от Кодекса на труда. нс
|
|
| 2017-11-07 22:16:15 |
Има ли право директора да ме задължи да ползвам платен годишен отпуск през есенната ваканция на 2 и 3 ноември при условие,че нямам часове през тези два дни? |
Петя Ганчева |
Уважаема госпожо Ганчева,
В определени от закона случаи, отпуск се предоставя по инициатива на работодателя, без да е налице воля и съгласие от страна на работника/служителя. Според чл. 173, ал. 4 от КТ, работодателят може едностранно да разпореди ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите при следните хипотези: при престой, който е с продължителност повече от 5 работни дни - работодателят издава заповед, в която посочва причините за възникналия престой, определя периода, в който ще бъде ползван отпуска и посочва работниците и служителите, които ще ползват този отпуск; при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители ( характера на работния процес позволява той да бъде преустановен в предприятието, без това да създава затруднения на трети лица) - работодателят издава заповед, в която определя размера на отпуска, времето на ползването му и работниците и служителите, които ще ползват едновременно отпуските си; при отправена от работодателя писмена покана за ползване на отпуска до края на календарната година, когато работника/служителя не е поискал сам ползването му - в този случай, работодателят може и да задължи работника/служителя да ползва полагащия му се платен годишен отпуск в срок не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която той му се полага ( чл.176, ал.2 и 3от КТ). Предвид особеностите в организацията на учебния процес и с оглед разпоредбите на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда, следва да се обърнете за допълнителна информация към Министерство на образованието и науката. КА
|
|