| 2019-08-02 21:47:53 |
Достатъчно основание ли е чл.119 във връзка с чл.66ал.2 за сключване на трудов договор за възлагане на допълнителни задължения и получаване на допълнително възнаграждение за тези задължения? В трудовия договор не е посочена длъжност, а само допълнителни задължения,които са вписани и като допълнение към длъжностната характеристика на лицето. |
В.Тодорова |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ , трудовият договор съдържа данни за страните и определя наименованието на длъжността и характера на работата. Ето защо още преди започване на работа страните следва да ги определят и запишат в договора. При разработването на длъжностните характеристики следва да се има предвид, че всяка длъжност се индивидуализира не само със своето наименование, а предимно с вида и естеството на включените в нея трудови задължения. С нея изрично се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от заеманата длъжност. В нея се посочват още кодът по НКПД, образователните и квалификационните изисквания за заемане на длъжността, връзки и взаимодействия с други длъжности, които ще се осъществяват в предприятието при изпълнение на договора. Тя конкретизира обема и кръга на изискванията към работника или служителя за изпълнение на длъжността, неговите трудови функции и задължения. Допълнителни задължения, свързани с характера на работата могат да се възлагат чрез изменение на длъжностната характеристика.
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.).МВ/
|
|
| 2010-08-30 15:12:40 |
Има ли право лице, което работи по чл.114 от КТ по 2 часа дневно или 40 часа месечно на платен годишен отпуск и ако има право как ще бъде изчислен като няма база-в никой месец няма отработени поне 10 дни? |
Анонимен |
Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. След като времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда, се зачита за трудов стаж, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. При изчисляването на възнаграждението се прилага разпоредбата на чл. 177 от КТ. В ал. 1 на чл. 177 е предвидено, че “базата” за изчисляване е предходен календарен месец, в който има най-малко 10 работни дни, като обръщаме внимание, че става въпрос за “работни дни”, без да се уточнява при каква продължителност на дневното работно време са отработени те. В ал. 2 на чл. 177 е предвидена хипотеза, че ако няма отработени 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се изчислява от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.ЛТ/ |
NULL |
| 2010-09-07 15:24:58 |
Майка съм на две деца.Първото ми дете е на 20 години, а второто на 14. Имам ли право на платен годишен отпуск по чл.168 от КТ за 2010г. |
АЛБЕНА ЦАНЕВА |
Съгласно чл. 168, ал.1 от Кодекса на труда, ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Съгласно ал. 2 работничката или служителката има право да ползва отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст. От законовата разпоредба е видно, че Вие нямате право на този отпуск за 2010г.КС |
NULL |
| 2010-09-23 16:09:30 |
В сила ли е БДС 14776-87 |
Красимира Кънева |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
NULL |
| 2019-11-30 22:36:18 |
Здравейте
Въпрос относно уреждането на трудови взаимоотношения при наемане на работници (изпълнители) към етажна собственост.
До преди две години бях наемен работник - портиер - към фирма притежаваща жилишна кооперация и съответно извършваща управлението на етажната собственост. Кооперацията е собственост на две отделни фирми които отдават амартаментите под наем. Единият собственик изпълнява задълженията по управлението на собственоста. Бях нает като служител от тази фирма със трудов договор. Съответно работихме 4 човека на смени. В един момент управителят прецени, че не желае да плаща осигуровки и прекрати договорите ни като ни предложи ако желаем да останем на същата работа но без договор като работници към етажна собственост - която всъщност се управлява от неговата фирма. Заплата ни в момента е 510 лв - под минималната.
Въпрос:
Как закона регулира такъв вид отношения - дали те са вид "трудови" взаимоотношения. Как се наемат "работници" по този начин, сключват ли се някакви договори, какви са правата и задълженията на страните пред закона? Какви отговорности имат страните в случай на някаква злополука, авария, или дори криминално събитие?
До този момент няма сключен догор между лицата изпълняващи длъжостта "портиер" и управляващият етажната собственост. Никой не ми е предоставял "заповед" за назначаване или "договор" за подпис.
Парите получаваме на ръка като се подписваме на обкновенна бланка (разходен ордер) на който пише в графата за причина за плащане - работа - нищо повече.
С уважение: Найден Господинов
|
Найден Господинов |
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови отношения. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. Трудовият договор се сключва между работник и работодател и се урежда от Кодекса на труда. Работникът предоставя работната си сила срещу определено трудово възнаграждение, като страните уговарят определено работно място, работно време и други условия по договора. Работодателят определя характеристиките на длъжността, начина на работа, трудовата дисциплина. Съответно работникът разполага с редица права (на отпуски, на обезщетения, на закрила при уволнение за определени категории лица
С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. В чл. 270, ал. 3 от КТ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
За изясняване на случая и оказване на съдействие се обърнете към инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ
|
|
| 2010-10-12 10:30:14 |
Има ли право служител, който следва във ВУЗ редовно, да ползва платен ученически отпуск чл.169 от КТ? |
Анна Франтишек |
Отпуските за обучение, регламентирани в чл. 169 от Кодекса на труда /КТ/, се отнасят само за работници и служители, които се обучават със съгласието на работодателя без откъсване от производството /задочно учащи се, вечерно обучаващи се, с дистанционна форма на обучение/. Редовно обучаващите се нямат право на отпуски за обучение по КТ. За нуждите на обучението си служителят може с разрешение на работодателя да ползва полагаемия му се редовен платен годишен отпуск, ако има право на такъв, или по негово искане и със съгласието на работодателя - неплатен отпуск по чл. 160 КТ. КС |
NULL |
| 2020-02-18 16:40:57 |
Стажът по осигурителната книжка за свободна професия при сключване на трудов договор зачита ли се за трудов такъв, респективно начислява ли се процент за прослужено време за този период? |
Миглена Колева |
Уважаема госпожо Колева,
Понятието „трудов стаж“ следва да се разграничава от понятието„осигурителен стаж“. По смисъла на трудовото законодателство трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението - чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда. За осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова в чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. Преценката на работодателя следва да отчита разпоредбата на чл. 12, ал.4, т.2 от НСОРЗ, съгласно която трябва да са налице едновременно две предпоставки: от една страна се отчита времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, а от друга - тази трудова дейност и/или професия е същата или сходна с работата по сключения трудов договор. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя. КА
|
|
| 2010-10-28 16:10:15 |
Съгласно чл.176 от КТ, работодателят не може да прехвърли повече от 10 дни платен отпуск за следваща година. При нас е назначен служител на 01.06 и има право на 13 дни отпуск по КТ и КТД. Същият няма 8 месеца трудов стаж и съгл. чл.22 от Нар. за раб. вр. поч. и отп. няма право на отпуск Колко дни ще му бъдат прехвърлени за следващата година? |
Сергей Соколов |
Уважаеми господин Соколов, В описания от Вас случай, лицето следва да ползва платения си годишен отпуск от момента когато придобива правото по реда на чл. 155, ал.2 от Кодекса на труда. Обстоятелството, че ползването ще продължи и в следващата година не бива да Ви смущава, тъй като преди 31.12.2010 г. лицето няма право да ползва платен годишен отпуск. Освен това „прехвърлянето” на 10 дни за следваща година не е задължително, а зависи дали са налице условията установени в чл. 176 от Кодекса на труда. ЕКБ |
NULL |
| 2010-11-11 14:38:37 |
След като ми е отказана отпуска за 2009 и 2010год от работодателя ,как мога да я използвам, да я изисквам и ще имам ли това право да я ползвам през 2011год |
Александър Попов |
Уважаеми г-н Попов, Отпускът за 2009 г. може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение. Отпускът за 2010 г. следва да се ползва в календарната година, за която се полага, като работодателя може да отложи за следващата календарна година само до 10 работни дни. Контрол за спазване на трудовото законодателство осъществява Инспекцията по труда. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-12-01 16:18:55 |
Мога ли да назнача на работа студент от Академията на МВР на трудов договор за 8 часа? |
Христина Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, По нашето трудово законодателство няма пречка лицата, които се обучават редовно да работят по трудово правоотношение, включително и на пълен работен ден. Те обаче нямат право на отпуски за обучение по чл. 169-171а от Кодекса на труда. СС |
NULL |