| 2016-12-09 15:23:49 |
Работя по трудов договор със срок 1 г., на длъжност готвач, в един ресторант.
Управителятми обеща, че ако има достатъчно клиенти на ресторанта ще ме назначи на постоянен трудов договор. За съжаление след изтичане на срока на договора, без никакви мотиви ми прекрати договора.
Законосъобразен ли е сключеният ми договор? Какво възражение да направя? |
Станислава Димитрова |
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.
"Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.- т. 8 на § 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Следва да имате предвид, че в съдържанието на договора работодателят трябва да посочи конкретните причини, които налагат договорът да бъде срочен.
Трудовият договор ще се счита като договор, сключен за неопределено време, ако не са налице посочените по-горе изключения към момента на сключването му.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Това означава, че след като изтече уговорения от страните срок на договора сключен по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, договорът се прекратява (по силата на закона) и работодателят е длъжен да издаде акт за прекратяване на трудовото правоотношение и да приключи трудовата книжка. В този случаи закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ не се прилага. МВ/
|
|
| 2017-01-27 11:51:08 |
Здравейте!
Издадена ми е командир. заповед от23.01.2017 г. за участие в обучение до гр.Банкя и обр. за 3 дни., считано от 24.01.2017 г. до 26.01.2017 г. вкл. Пътуването до София е на 24януари и обратно до Варна на 26 януари. На 24.01.2017 г. се нощува в София при роднини, а в УЦ Банкя на 25 ян. Полагат ли се дневни, за деня на пътуването 24януари? |
Ваня Райкова Христова |
Съгласно чл. 215 от Кодекса на труда /КТ/, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната /НКС/. Според чл. 19, ал. 1 от НКС, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващия. Командировката се определя в календарни дни и в продължителността й се включват както дните за изпълнението на задачата, така и дните за пътуване, почивните и празничните дни - чл. 2 от наредбата.
Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Заповедта трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9 от наредбата, съгласно който в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право; начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари; необходимостта и видът на отчета за извършената работа. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако те са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. В чл. 23 от НКС е предвидено, че не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство.
Трудово-правен спор във връзка с изплащане на командировъчни пари се решава от съда. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. МВ/
|
|
| 2010-01-04 14:55:26 |
Какъв документ е длъжен да представи пред работодателя работник, който заминавайки в чужбина на гости, се е разболял,поради което не е могъл да заеме работното си място след празниците ? Какъв документ работодателят би следвало да признае за оправдателен на отсъствието му от работа? |
МЕГЛЕНА МЕШЕЛЕВА |
Съгласно чл. 162 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Тези отпуски се разрешават от здравните органи. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР/ предвижда, че отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на НОИ и от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. чл. 43-45 НМЕР на осигурени, на които е проведено болнично лечение или изследване в чужбина независимо по какъв ред, болничен лист се издава за целия период на лечението или изследването въз основа на представените документи от лечебното заведение. Болничният лист за амбулаторно лечение или изследване в чужбина се издава само ако от представената документация се установи, че отпускът е разрешен от лекар от лечебно заведение, че неработоспособността е настъпила вследствие на неотложни състояния, че вписаните обективни данни в издадената документация дават основание за разрешаване на отпуск и обосновават неговата продължителност. В случаите по ал. 1 и 2, ако състоянието на болния е налагало придружител, се издава болничен лист и на придружителя, при условие че той е осигурен. Болничен лист по ал. 1, 2 и 3 се издава от ЛКК, към която болният е насочен от личния си лекар. Осигуреният е длъжен да представи на личния лекар документите от лечебното заведение, където е извършено лечението или изследването, както и доказателства за осигурителните си права. При отказ на ЛКК да издаде болничен лист по реда на ал. 4 се процедира съгласно разпоредбата на чл. 112 ЗЗ. Документите, издадени в чужбина, въз основа на които в Република България се издават болнични листове, трябва да имат официалния характер, валиден за съответната страна, в която са издадени, и да са преведени на български език от оторизирана фирма за превод и легализация на документи. Болничните листове за проведено лечение или изследване в страните, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на социалната политика, се издават по реда на чл. 43, освен ако в спогодбите е уговорено друго. КС |
NULL |
| 2017-02-09 14:39:40 |
Ползвам отпуск за ненормиран работен ден. Престоят парламентарни избори и ще се налага да полагам извънреден труд. Ще ми бъде ли заплащан извънреден труд в работни дни след края на работния ден. В длъжностната ми характеристика не са посочени такива задължения. |
Павел Павлов |
Съгласно чл. 139а, ал. 7 КТ, работата на работници и служители на ненормиран работен ден над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. |
|
| 2017-03-27 18:30:57 |
Работя на Трудов договор по чл.70ал.1отКТ с работно време по график.По кой член отКТ мога да започна втора работа и на колко часов работен ден ? |
Емил Вулов |
Съгласно чл.67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца.
Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя.
Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл.67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор.
Според чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение.
В разпоредбата на чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.
Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ.
В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.
В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.
Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс..
Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
|
|
| 2017-06-14 16:13:48 |
Здравейте може ли работник да прекрати трудовия си договор без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т. 12 от КТ, когато желае да получи пенсия за ОСВ в намален размер по чл. 68а от КСО - 9 месеца по-рано? Обезщетението по чл. 222, ал. 4 от КТ може ли да бъде изплатено след представено разпореждане от НОИ за отпусната пенсия в намален размер? |
Мария Миланова |
Уважаема госпожо Миланова,
Предвид това, че съгласно чл. 327, ал.1, т.12 работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е възможно да се възползвате от това основание за прекратяване при желание за ранно пенсиониране. Работодателят обаче може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя , когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл.328, ал.1, т.10а от КТ). Освен това Вие бихте могли да предложите на работодателя да прекратите трудовото правоотношение по взаимно съгласие или да отправите предизвестие в сроковете по чл. 326 от КТ.
Що се отнася до обезщетението, което се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца (чл.222, ал.3 от КТ). Разпоредбата на ал.4 в чл.222 от КТ изрично посочва, че това обезщетение се дължи и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Препоръчваме Ви да направите консултация в НОИ относно момента, от който имате право да възползвате от разпоредбата на чл. 68а от КСО, преди да предприемете стъпки за прекратяване на трудовия Ви договор. (СР)
|
|
| 2010-02-25 13:56:21 |
При ликвидация на предприятието в какъв размер се изплаща обезщ.по чл.224-пълен или има някакво ограничение. Благодаря. |
Тодорка Тодорова |
Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Както е видно от разпоредбата, работникът или служителят има право на обезщетение за целия неизползвания платен годишен отпуск. МВ/ |
NULL |
| 2010-03-10 14:45:59 |
относно определянето на % за прослужено време - навсякъде в отговорите ви е записано, че прзнаването на сходна работа се извършва в КТД или вътрешните правила за работна заплата. възможно ли е в тези правила работодателя да приеме, че изплаща добавка САМО за стажа пр него, т.е. НЕ изплаща добавката за придобит стаж при друг/и работодатели |
Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор.Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1-4 от НСОРЗ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и: 1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; 2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство; 3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави; 4. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави. ЕКБ |
NULL |
| 2017-08-07 14:08:19 |
При условие на сключен трудов договор-осн.чл.67, ал.1,т.1 КТ,длъжност-главен счетоводител и уговорен срок за задължение за даване на предизвестие от служителя-3 месечен при прекратяване на договора. В случай, че служителят спечели конкурс за държавен служител дължи ли предизвезстие на работодателя и обезщ.при напускане на осн.чл.327, ал.1, т.9? |
Грета Тотева |
Уважаема госпожо Тотева,
Обезщетение от страна на работника или служителят се дължи при неспазване срока на предизвестие, в случаите когато в Кодекса на труда е предвидено прекратяване на трудовото правоотношение на основание, изискващо предварително предизвестяване на работодателя (чл.220 от КТ).
Съгласно чл. 327, ал.1, т.9 работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато постъпва на държавна служба. В този случай не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие. (СР)
|
|
| 2017-08-29 14:41:39 |
Какви договори /трудови или граждански/ трябва да се сключат при Народните читалища за развитие на любителското художествено творчество? |
Маргарита Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова,
Поставеният от Вас въпрос не е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика. Съгласно чл. 4б от Закона за народните читалища министърът на културата съдейства за развитието на читалищното дело, подпомага и подкрепя народните читалища, като предоставя методическа помощ по тяхната дейност. В тази връзка за отговор на въпросът Ви може да се обърнете към Министерство на културата. нс |
|