| 2019-07-10 16:44:10 |
Здравейте, в момента съм в период на отглеждане на дете до 2 г.Детето ми е прието в детска ясла. Какви обезщетения ми се полгат и какви документи се подават ако не желая да се връщам на работа. |
Ивелина Тодорова |
Уважаема госпожо Тодорова, От изложеното в запитването може да се направи заключение, че Вие желаете да подадете молба за прекратяване на трудовия си договор по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) или с предизвестие по чл. 326 от КТ. В КТ няма установен образец на молба за прекратяване на трудовия договор, но работника или служителя следва писмено да формулира своето ясно волеизявление за прекратяване на трудовия договор. Според чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. На основание чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от КТ). В чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ е регламентирано, че трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Работодателят е длъжен да изплати обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ независимо от вида на трудовия договор и основанието за прекратяването му. На основание чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетението по чл. 224 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Според чл. 54а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Размерът на паричното обезщетение за безработица и периодът, през който ще се получава то се определят от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, занимаващо се с паричните обезщетения за безработица. Координати за връзка ще намерите на адрес (http://www.nssi.bg/)/ рубрика „Контакти”. Също така може да ползвате информация и чрез Контактния център на Националния осигурителен институт (тел. 0700 14 802). БД |
|
| 2010-08-23 11:08:13 |
Служител има сключен договор за 4 часа и кандидатства за работно място на 8 часа. По закон няма пречка да бъде назначен на работа, но договора за 8 часа по чл. 111 ли трябва да се разглежда и да се третира като допълнителен трудов договор защото се сключва по-късно във времето спрямо договора за 4 часа. |
Анонимен |
Първият по време трудов договор е основен, следващият може да бъде трудов договор за допълнителен труд. Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. КС |
NULL |
| 2019-08-03 23:40:09 |
Работник е започнал ползването на платения си годишен отпуск и подава предизвестие за напускане. Преизчислява ли му се полагаемия платен отпуск към датата на напускане? Може ли да му се прекрати тр. договор по - рано преди изтичане на исканото предизвестие поради преизчисления полагаем платен отпуск? Работодателят дължи ли някакво обезщетение? |
Силвия Пехливанова |
Кодексът на труда не съдържа разпоредба, която да съдържа забрана или ограничения за връчване на предизвестие от страна на работника или служителя, когато ползва законоустановен отпуск. При прекратяване на трудовия договор се прекратява и ползването на платения годишен отпуск. В този случай работникът/ служителят има право на обезщетение за неизползваната част от платен годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, както и платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. В чл.335, ал. 2, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. МВ/ |
|
| 2019-10-02 11:09:24 |
Здравейте! Имам въпрос отностно год. отпуск - бях на работа от 01.10.2018 до 03.07.2019 г. Колко дни право на отпуск имам и колко трябва да получа като сума! Осигурявана съм на 8 часа на 560 лв. брутна заплата? |
Цвета Дякова |
Съгласно чл.155, ал.4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156а от КТ е предвидено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се изчислява пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж при този работодател. Според чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение - ал. 2 на чл. 224 от КТ. Разпоредбата на чл. 177 от КТ регламентира заплащането на възнаграждение за времето, през което работникът или служителят ползва платения си годишен отпуск. База за изчисляване е полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Нормата на чл. 42, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските указва, че работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/
|
|
| 2010-09-14 15:03:41 |
Изпраща ли се в НАП уведомление по чл.62 ал.3 от КТ при промяна на месечното възнаграждение при 8 часов работен ден , при договор за неопределено време. |
Стела Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, С разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се регламентира задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване. Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане са определени в Наредба № 5 от 29.12.2002 г., издадена на основание чл. 62, ал. 4 КТ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, буква “б” уведомление съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора. ЛТ/ |
NULL |
| 2019-10-31 18:16:37 |
Работя като Огняр в общинска детска градина, През м 10 2018 год се пенсионирах за осигурителен стаж и възраст и продължавам да работя. През м. 09. 2019 г. навърших 10 г. в същата ДГ. Може ли да получа обещетението за този стаж и да продължа да работя като Огняр в същата детска градина? |
Георги Иванов |
Уважаеми господин Иванов,
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и го е упражнил. КА
|
|
| 2019-12-02 10:37:53 |
Налице ли е нормативно ограничение да назнача на работа по трудово правоотношение лице, което не отговаря на изискванията за заемане на длъжността "готвач" в заведение, включени в длъжностната характеристика за съответната длъжност, а именно: няма свидетелство за професионална правоспособност - завършен курс за готвач? |
Дария Кръпова |
В рамките на нашагта компетентност Ви уведомяваме следното: Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя наименованието на длъжността и характера на работата. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. КТ не съдържа легално определение на понятието “длъжностна характеристика”, но с нея следва да са регламентирани правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовият договор. В нея обикновено се посочват и кода по НКПД, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността, осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя и др. Всеки работодател сам разработва и утвърждава длъжностна характеристика за съответната длъжност. При разработването на длъжностните характеристики всяка длъжност се индивидуализира с вида и естеството на включените в нея трудови задължения. МВ/ |
|
| 2020-01-07 16:25:14 |
Императивна ли е разпоредбата на чл.312, ал.1 от Кодекса на труда? Ако майка на деца до 6-годишна възраст подаде писмена молба да премине на надомна работа при същия работодател, то работодателят длъжен ли е да уважи молбата? На какво законно основание може евентуално да я отхвърли? Работата може да се работи от дома - счетоводни услуги. |
Десислава Каримова |
Уважаема госпожо Каримова,
В разпоредбата на чл. 312, ал. 1 от Кодекса на труда е регламентирано правото на работничка или служителка, която има дете до 6- годишна възраст, да работи надомно при същия или при друг работодател. Надомната работа се извършва на основата на споразумение между работничката или служителката и работодателя, като предвид запитването Ви за надомна работа при същия работодател, това ще се уреди с допълнително споразумение към трудовия договор. Работодателят не може да бъде задължен да осигурява надомна работа, ако естеството на дейността на предприятието не позволява това.
С цел да се насърчи по-успешното съвместяване на трудовите и семейните задължения на работничката или служителката, когато съществува такава възможност в предприятието, работодателят следва да освободи работничката или служителката от изпълнението на работата й в предприятието, за да продължи да изпълнява надомно работата, за която е назначена или да й предостави друга работа - различна по характер, но съобразена с квалификацията й, която да изпълнява от дома си. (СР)
|
|
| 2020-01-28 11:40:43 |
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С оглед реорганизация на длъжностите в държавна структура, в процеса на работа възникнаха няколко въпроса, с които се обръщаме към Вас, за компетентни отговори:
1. Възможно ли е на работник по трудово правоотношение да му бъде възложен граждански договор при същия работодател?
2. За заемане на длъжност по ПМС 66 / 1996г. необходимо ли е да се провежда конкурс съгласно раздел ІV от КТ?
3. Имат ли право работници назначени по ПМС 66 / 1996г. да се присъединяват към КТД на служителите и да се ползват от правата и задълженията по него?
4. Възможно ли е предвиден щат по ПМС 66 / 1996г. в щатното разписание да бъде разделен на две – по 0.5 щата и да бъдат назначени двама работници на половин работен ден?
5. Възможно ли е служител по трудово правоотношение да сключи договор по ПМС 66/1996г. на половин щат при един и същ работодател за изпълнение на дейност, различна от основните трудови задължения?
С уважение,
Йовка Русева
|
Йовка Русева |
Гражданските договори се сключват по реда на Закона за задълженията и договорите и спрямо тях не се прилага трудовото законодателство. Няма законово ограничение за лице, работещо по трудов договор, да сключи граждански договор при същия работодател. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. Преценката, дали един договор е трудов или е граждански, следва да се прави за всеки конкретен случай от работодателя или възложителя на услугата.
В чл. 1, ал. 1 от ПМС № 66 от 1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации е предвидено, че в тези организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. Следователно по реда на посоченото постановление лицата се приемат на работа по трудов договор, сключен по реда и изискванията на Кодекса на труда. Лицата, назначени по реда на ПМС № 66 от 1996г., са в трудово-правни отношения и следва да ползват на общо основание всички права на трудовите отношения, регламентирани в Кодекса на труда. Според чл. 90, ал. 1 от КТ, длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Няма предвидено ограничение по отношение на работещите по ПМС № 66/ 96 г. да се присъединят към КТД. Мнението ни е, че няма пречка в допълнителното щатно разписание предвидения щат да бъде по 0.5 щат. при спазване разпоредбите на постановлението. Не може в рамките на законоустановеното работното време работникът/ служителят да полага труд по два трудови договора. мв
|
|
| 2020-02-18 18:10:41 |
Служител от училище почина на 13.01.2020 г.Назначен е през 2006 г. Няма навършена възраст за пенсиониране. Не са начислени обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ при прекратяване на ТД. Наследниците заявиха желание за обезщетение, предсатвяйки розпореждане за пенсия по чл. 69б, ал.1 от КСО от 2016 г.. Следва ли да изплатим исканото обезщетение? |
Любка Найденова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
От изложеното в запитването става ясно, че трудовото правоотношение с лицето е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ – със смъртта на работника или служителя. Става ясно и, че към момента на прекратяване на трудовия договор е имал придобито и упражнено право на пенсия при условията на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване - придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд. При така изложените обстоятелства и с оглед изложеното в запитването мнението ни е, че би следвало да се приеме, че към момента на прекратяване на трудовия договор на посоченото основание лицето, респ. наследниците му имат право на предвиденото в разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ обезщетение.
Преценката относно правото на работника или служителя, респ. неговите наследници, при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай.
|
|