| 2010-10-28 16:29:46 |
Моля за отговор: Може ли служител, който е на 4 ч. работен ден и безсрочен тр. договор, да сключи още един договор с работодателя за същата длъжност пак на 4ч. раб. ден, но за заместване на майка по чл.68, ал.1, т.3. Имаме две служителки на 4 ч. за една и съща длъжност, но една от тях излезе в майчинство. Благодаря предварително. А. Колева |
A. Колева |
Съгласно разпоредбата на чл. 259 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. От това може да се направи извод, че по смисъла на чл. 259 КТ, вътрешно заместване се осъществява, когато работникът или служителят изпълнява длъжността или работата на друг работник или служител от същото предприятие, който отсъства за по-дълъг период от време от работното място, без значение причината за отсъствие. Няма пречка заместването на лицето, в отпуск по майчинство да се осъществи по реда на чл. 259 от КТ. МВ/ |
NULL |
| 2010-11-05 11:01:37 |
Имам неизползван платен годишен отпуск за 2010г. в размер на 30дни, ако не го използвам през 2010г., приложима ли е хипотезата на чл.176, ал.3, изр.1 от КТ, а именно, че правото ми за използване на този отпуск се погасява с изтичане на две години от края на 2010г., т.е. мога да го използвам до края на 2012г. |
Явор Димов |
Съгласно чл. 172 от КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага (чл. 173, ал. 2). Причините за отлагане на ползването са изрично регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 КТ. Давностният срок, определен в чл. 176, ал. 3 от КТ, се прилага само за отложения отпуск по реда на ал. 1 и 2. Това означава, че не се “губят” само дните, които са отложени по реда и при условията на чл. 176, ал. 1 и 2 КТ. МВ/ |
NULL |
| 2010-11-26 08:19:56 |
От края на октомври не идва на работа наш работник,писахме му два пъти писма с обратна разписка,но се връщат че не се явил да го вземе.Обаждахме ме се на мобилният му телефон,но не отговаря.Дайте ми съвет как да го освободим. |
Тодорова |
В чл.190, ал.1, т.2 от КТ е предвидено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ1 работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество – ал.2 на чл.193. В ал.3 на чл.193 от КТ е предвидено, че разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Работодателят сам преценява дали да прекрати трудовия договор на работника или служителя и на какво основание. МВ/ |
NULL |
| 2011-01-20 15:04:17 |
Назначена е чистачка по чл.68 ал.1т.1 от КТ със срок 31.01.2011г. Работодателят желае да сключи трудов договор със същото лице само за още една година .Въпросът ми е трябва ли да се сключи нов трудов срочен договор или е възможно това да стане с допълнително споразумение към първия договор. Предварително благодаря! |
Пепа Иванова |
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КТ предвижда, че срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Съгласно чл. 68, ал. 4 КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. В ал.5 на чл. 68 е предвидено, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.- т. 8 на § 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Трудовият договор ще се счита като договор, сключен за неопределено време, ако не са налице посочените по-горе изключения към момента на сключването му. В случай, че са налице посочените по-горе изключения, сключеният срочен трудов договор може да се поднови само един път. Следващият срочен трудов договор ще се смята за сключен за неопределено време по силата на цитираната по-горе разпоредба. В съдържанието на договора работодателят трябва да посочи конкретните причини, които налагат договорът да бъде срочен. Ако те не са посочени в неговото съдържание още в момента на сключването му, счита се, че трудовият договор е за неопределен срок и не може да се прекратява по чл. 325, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок. Предвид на посочените законови разпоредби, необходимо е лицето да бъде назначено отново с нов трудов договор, а не с допълнително споразумение. КС |
NULL |
| 2011-01-31 17:50:31 |
Здравейте! Моля за правно тълкуване на член 21 и член 32 от Наредбата за командировките в страната във връзка с командировка с придружаване на чуждестранна делегация - какъв е размерът на полагащите се средства и какъв е редът за отчитането им? Моля за пример при командироване за 2 дни. Благодаря! |
Елица Здравкова |
Уважаема госпожа Здравкова, Разпоредбата на чл. 21 от Наредбата за командировките в страната (НКС), предвижда, че на командирования се заплащат дневни пари в размер до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 по преценка на командироващия в следните случаи: 1. при придружаване на чуждестранни гости; 2. при провеждане на международни прояви; 3. за отразяване посещението на чуждестранни официални правителствени делегации - журналисти, кореспонденти и др.; 4. при съвместно изпълнение на обекти и задачи с чуждестранни специалисти. Придружителят по т. 1 на предходната алинея получава и еднократно за дребни разходи до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 за времето на придружаването. Видно от посочената разпоредба увеличения размер на дневните пари е по преценка на командироващия. Съгласно чл. 23 от НКС не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство. Това означава, че ако храната за деня е осигурена или лицето е командирован в мястото където живее то или неговото семество не се изплащат дневни пари, тъй като се има предвид, че дневните пари са за осигуряване на храната през деня. Съгласно разпоредбите в раздел ІV "Отчетност и контрол" командироващият е този, който одобрява разходите за командировка, при което той може да одобри или не размера на дневните пари. За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от Кодекса на труда са обезщетение, за неудобствата, които се създават за лицето. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят разликата по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съдебен ред. |
NULL |
| 2011-02-07 09:39:41 |
Учител с намален норматив на колко часа по трудов договор трябва да бъде? По малко ли часове трябва да се впише в трдовия договор ? |
ЙОАНА ИВАНОВА |
Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на образованието, младежта и науката. |
NULL |
| 2011-04-06 15:04:35 |
може ли работодателя да направи график за работа на група работници,така че да има работещи в събота и неделя ,като се подсигурява почивка през седмицата . |
Анонимен |
Съгласно чл. 153, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа ал.2). При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (ал.3). Ако считате, че работодателя нарушава трудовото законодателство имате възможност да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-04 19:43:47 |
Възможно ли е да сключа трудов договор по чл.110 от КТ без да имам щатна бройка? |
Б. Александрова |
Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. По наше мнение за да сключите трудов договор за допълнителен труд е необходимо да има щатна бройка. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-22 17:21:51 |
Ако служител откаже да подпише допълнително споразумение за намаляване на заплата, какви са опциите за работодателя, при положение, че служителят е заслужил намаляване на възвнагарждението си чрез некачествено извършване на работата си? |
Деница Владимирова |
Няма законова разпоредба, която да предвижда намаляване на трудовото възнаграждение на работника или служителя при наличие на посочените в запитването причини. В Кодекса на труда са предвидени дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина, регламентирани в чл. 187 и чл. 188 КТ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-07-12 16:40:31 |
Във фирмата предстой да назначачим двама служители на 3 часа на ден. Възможно ли е да бъдат и те на сумирано работно време както останалите |
Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална (чл. 136-дневна и чл. 140-нощна) или намалена (чл. 137) продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. При сключване на трудовия договор страните са длъжни да уговорят продължителността на работното време, като те могат да уговорят и непълно работно време, като част от законоустановеното работно време (чл. 138, ал. 1 от КТ). Затова сумираното изчисляване като форма, може да се използва за отчитане на работното време съобразно неговата продължителност (пълна или непълна), уговорена при сключване на трудовия договор. Кодексът на труда изрично не допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден (чл. 142, ал. 3 от КТ). Следователно, работодателят няма право да установява сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, редът за отчитане на работното време се определя в Правилника за вътрешния трудов ред, като работодателят е длъжен да запознае работника или служителя с правилата за вътрешния трудов ред (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. С оглед на гореизложеното, в случай, че работодателят е спазил законовите изисквания относно установяване на сумираното изчисляване, то няма пречка работното време на служителите, които ще се назначат на непълно работно време, да се изчислява сумирано, така както и на останалите, като в случая работодателят се налага да утвърди поименен график, който да включва и новоназначените служители. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |