| 2014-09-25 11:31:50 |
Моля , да ми отговорите точно и ясно на следния въпрос : Какви са задълженията и какво точно трябва да издаде като документ или заповед работодателя, след като от 01.01.2007г работното време в спешните центрове се намалява с постановление от 8 часов на 7 часов работен ден ? |
д-р Йонко Димитров Мотикарски |
С чл. 136 от Кодекса на труда се установява нормалната продължителност на работното време, като седмичното работно време е до 40 часа, а дневното е до 8 часа. С чл. 137 от КТ се установява намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. работници или служители, ненавършили 18 години. (чл. 137, ал. 1 от КТ). Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет - Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (чл. 137, ал. 2 от КТ). Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 5). При въвеждане на намалено работно време по чл. 137, ал. 2 от Кодекса на труда на работниците и служителите се запазва определеното им месечно трудово възнаграждение и другите права по трудовото и осигурителното законодателство. Работодателите следва да спазят процедурата, установена в чл. 5 от влязлата в сила Наредба и да издадат писмена заповед, с която да определят работниците и служителите, които имат право на намалено работно време. Във връзка със зададения въпрос следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от КТ, съгласно която при намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-20 14:52:58 |
Добър ден! Бих искал да попитам - работя като лекар и към момента имам един действащ трудов договор за определени дни по чл.114 КТ, според конкретната нужда(обикновено сряда, четвъртък и петък по 2 часа). Предлагат ми нов трудов договор в друго ДКЦ по чл.111 - 8 часа дневно понеделник-петък и часове извън тези по 114. Мога ли да сключа такъв? Благ |
Киров |
Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Работното време се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Спецификата на този вид трудов договор се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора. Според чл. 111 от КТ, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 114 от КТ, е основно трудово правоотношение. При наличие на основно трудово правоотношение работникът или служителят може да полага допълнителен труд при друг работодател по реда на чл. 111 от КТ. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 112 от КТ, съгласно която забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които: 1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия; 2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-20 18:19:01 |
Времето прекарано в редовна докторантура признава ли се и за професионален опит при кандидатстване за работа чрез конкурс за държавен служител? |
Йото Георгиев |
Уважаеми г-н Георгиев, На запитването Ви е отговорено с писмо изх. № 94-3344/05.12.2014 г. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-28 16:22:08 |
Трябва ли да плащам извънреден труд на работник в почивен ден, обявен от Общински съвет за почивен ? |
Иван Иванов |
Уважаеми г-н Иванов, Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА Общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител. Обявеният ден не е официален празник, а като местен празничен ден е неприсъствен на територията на съответната община, район, кметство или конкретно населено място, т. е. касае единствено работещите на съответната територия и е почивен ден за тях. В случаите, когато се налага работници и служители на съответната територия да полагат извънреден труд в някоя от хипотезите на чл. 144 от КТ на обявен по реда на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА празничен и неприсъствен ден, работодателят заплаща извънреден труд в размер не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ. За полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя, като се спазват разпоредбите на чл. 15 – 18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-23 10:41:47 |
От 1.1.1999 до 25.05.2014 работих непрекъснато в държавната администрация на една и съща длъжност в една изпълнителна агенция:От 1.1.1999 до 01.05.2004 по трудов договор, а нататък до 25.05.2014 бях държавен служител.На 25.05.2014 се пенсионирах по осигурителен стаж и възраст.Какво обезщетение би следвало да ми се изплати? |
Никола Николов |
От запитването е видно, че до 25.05.2014 г. сте бил държавен служител. В чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон. Тъй като въпросът Ви е свързан с прилагане на Закона за държавния служител, за конкретен отговор се обърнете към дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-08 15:34:55 |
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при работа повече от 10 г. при един работодател служителят има право на 6 заплати. Но работодателя на всеки две години променя името на фирмата. Данните за ЕИК, адрес на регистрация, МОЛ остават един и същи. Всички работници са с над 10 г. стаж но при пенсиониране им изплащат 2 заплати. Законо ли е това. |
Христина Христова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 5 от КТ, при промяна на правноорганизационната форма на предприятието трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява. В случай, че се касае за преобразуване на фирма напр. от ЕООД в ООД, трудовите правоотношения на работниците/служителите не се променят и те запазват всичките си права по трудовото правоотношение, вкл. и правото на обезщетение от 6 брутни заплати по чл. 222, ал. 3 от КТ. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е 3 –годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. За изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-28 02:13:40 |
Марияна Маринова.Родена 03.12.1954г. 32г.,11м и 10 дни педагогически стаж. Пенсионер по болест от 7г.- 74%,с право на работа. Преди инвалидизирането-съкратена, поради ликвидиране на училището.Оттогава- не работи.ИСКА ДА СЕ ПЕНСИОНИРА ПО ВЪЗРАСТ.Може ли това да стане през 2015г. с този стаж.Трябва ли да е на работа към датата на пенсиониране. |
Миглена Георгиева Танчева- Настева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЧЕВА, С последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) в сила от 01.01.2015 г. се запазват изискванията по отношение на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които действаха през 2013 и 2014 г., като се повишават изискванията само по отношение на необходимия осигурителен стаж. Съгласно § 6б, ал.2 от ПЗР на КСО през 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Доколкото посочвате, че лицето има 32 години педагогически стаж, то следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на §5, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 (към настоящия момент 60 години и 8 месеца за жените) и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените. На основание ал.3 на същия параграф на учителите, които са придобили право на пенсия при посочените условия и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 (по общия ред), се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Освен посочената добавка от 0,33% от учителския пенсионен фонд, на основание чл.70, ал.1 КСО ако след придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 (60 години и 8 месеца възраст и 35 години осигурителен стаж за жените) лицата продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, всяка година осигурителен стаж след тази дата се умножава по коефициент 4. Уведомяваме Ви, че от 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. В тази връзка Ви уведомяваме, че след тази дата (1 януари 2015г.) няма пречка лицата да подават заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е прекратено трудовото правоотношение. Следва да имате предвид, че единствено компетентен да определи дали лицето отговаря на посочените изисквания за придобиване на право на пенсия е Националният осигурителен институт. Затова по този въпрос следва да се обърнете към него. МИ/ТПООУТ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-11 17:49:08 |
Служител на който му предстои съкращение има ли право на обещетения по член 222 ал3 и член 331 ал.1? |
Тинка Йорданова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условие за получаване на 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовия договор, независимо на какво основание, лицето да има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за 6 брутни заплати изискването е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Член 331, ал. 1 е основание за прекратяване на трудовия договор, а не на изплащане на обезщетение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-04 13:32:01 |
При ненормирано работно време трябва ли служителя да спазва регламентираното в Правилника за вътрешния трудов ред работно време от 09.00 до 17,30 часа? В случай, че не отработи 8 часа има ли право работодателят да му търси отговорност за извършено нарушение на трудовата дисциплина - например закъснение? |
Мария Миланова |
В чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден - /чл. 139а, ал. 2 КТ/. Определянето на длъжностите, за които се счита че се работи при условията на ненормиран работен ден се извършва със заповед на работодателя /ал.3/. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време - ал. 4 на чл. 139а от КТ. Според ал. 7 на чл. 139а от КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 139, ал.1 от КТ, разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Установеното работно време следва да се спазва от работниците/служителите. В чл. 187, т. 1 от КТ е предвидено, че закъснението, преждевременното напускане на работа, неявяването на работа или неуплътняването на работното време представляват нарушение на трудовата дисциплина. Видовете дисциплинарни наказания, които се налагат за нарушения на трудовата дисциплина са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение - чл. 188 от КТ. Работодателят преценява дали и какво наказание да наложи на лицето. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-23 15:17:51 |
Здравейте, Отпускът ми по майчинство изтича на 10.06.15 г. Искам да прекратя трудовото си правоотношение с тази фирма, считано от 11.06.15 г., когато детето ми навършва 2 год. и съответно да се върна на работа. Мога ли да подам молба с предизвестие за напускане докато съм по майчинство? Благодаря Ви за отговора. |
Камелия Борисова |
Уважаема г-жо Борисова,
Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (ал. 2).
Съгласно чл. 326, ал. 4 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.
Кодексът на труда не съдържа разпоредба, която да съдържа забрана или ограничения за връчване на предизвестие от страна на работника или служителя, когато ползва законоустановен отпуск. Освен това не се предвижда удължаване на срока на връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор със срока на разрешен отпуск (болничен, платен годишен, неплатен по чл. 167а КТ или друг вид).
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, съгласно която при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието.
При прекратяване на трудовия договор се прекратява и ползването на разрешения отпуск.
Следва да имате предвид, че предизвестието трябва да достигне до знанието на работодателя, т.е. да му бъде връчено. ЛТ/
|
Трудово право на Република България |