| 2010-06-16 12:49:22 |
Работник не се явява на работа от 31.05 изпратена му е покана за даване на обяснения, получил я е, но не се яви в посочения срок. Считано от коя дата следва да му се прекрати договора от 31.05. или с изтичане на срока в който е трябвало да даде обясненията. Благодаря предварително. |
Василева |
Разпоредбите на чл. 193 от Кодекса на труда, предвиждат, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Както е видно, законът не определя начина по който ще се искат писмените или устни обяснения, поради което всеки работодател следва сам да определи начина, така че да може да докаже че обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. С оглед изложеното в запитването мнението ни е, че дисциплинарното наказание следва да се наложи от деня, в който лицето е престанало да се явява на работа без уважителни причини. МВ/ |
NULL |
| 2018-10-23 16:23:11 |
Здравейте, командирован работник, в страна извън ЕС и ЕИП за срок над 30 календарни дни, желае да използва 2 дни платен отпуск през периода на командировка, без да се връща в България. Спазени са разпоредбите на чл. 121, ал.2 и чл.127, ал.4 КТ. Постигнато е съгласие с работодателя. Има ли право работодателят да разреши ползване на отпуск в чужбина |
Таня Тодорова |
Уважаема г-жо Тодорова,
Съгласно чл. 173, ал. 1 Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя (чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските). В описаната от Вас хипотеза сме на мнение, че при писмено искане от страна на работника или служителя и писмено разрешение от работодателя за ползване на платен годишен отпуск няма пречка лицето да ползва отпуска. Въпреки това, следва да се отбележи, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), в заповедта за командироване трябва да се съдържа началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни. Изменението на условията на командировка или специализация, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед, издадена по реда на чл. 5 от НСКСЧ (чл. 9 от НСКСЧ). В тази връзка ако в заповедта за командироване не са предвидени двата дни платен годишен отпуск, по наше мнение следва да бъде извършена промяна на първоначалната заповед за командироване. Също така, следва да се обърне внимание, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет (чл. 215, ал. 1 от КТ). При командироване в чужбина се изплащат пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери установени в НСКСЧ за дните на командироването.НС
|
|
| 2010-06-30 13:30:38 |
Допустимо ли е при работа на смени, първа и втора смяна да се застъпват или първа смяна завършва в 20.00 часа, а втора започва в 16.00 часа? |
Жанет Иванова |
Съгласно чл. 141, ал. 1-3 от КТ когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени (вкл. смесени – с дневен и нощен труд), като редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. Организацията на производствения процес и съответно на работното време е правомощие на работодателя. Според чл. 181 КТ работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Съгласно чл. 139, ал. 1 разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Редуването на смените също се определя в правилника за вътрешния трудов ред (чл. 141, ал. 3 КТ). Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени – ал. 5. МВ/ |
NULL |
| 2019-02-04 13:59:08 |
Брутната заплата в нашата фирма се формира от:
1. основна заплата;
2. клас;
3. бонус, получаван всеки месец, зависещ от оборота на фирмата.
Трябва ли, да се включи бонуса при изчисляване на обещетение по чл.222, ал.3 от КТ? |
Илиана Никифорова |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от наредбата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Нормата на чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ указва, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения – ал. 2. Предвид горното мнението ни е, че ако бонусът е допълнително трудово възнаграждение по смисъла на т. 1, 3 или 4, може да се приеме за такива с постоянен характер, което следва да е определено и с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието. МВ/
|
|
| 2010-07-13 08:09:15 |
в обезщетението по чл.222 /1/ от КТ само основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер ли влизат. Например нощен труд, извънреден труд влиза ли в това обезщетение |
мариана костова |
Уважаема г-жо Костова, Съгласно чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата: (1) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетението по чл. 221, ал. 1) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15, ал. 1 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11), както и за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12). Съгласно чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Такова възнаграждение може да бъде допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд, докато допълнителното възнаграждение за извънреден труд не е допълнително възнаграждение с постоянен характер. ЛТ/ |
NULL |
| 2019-03-22 07:59:53 |
Поради липса на отговор повторно задавам следния въпрос: В какъв размер следва да бъде изплатено възнаграждение при финансови затруднения на работодателя в случай, че БТВ е равно на размера на МРЗ, а нетното (подлежащо на изплащане след законовоустановените удръжки) е в размер, по-малък от МРЗ (ОРЗ в размер на МРЗ и без право на допълнителни възнаграждения) |
Пламен Йорданов |
Съгласно чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде по-малък от установената за страната минимална работна заплата. Работодателят е длъжен да гарантира изплащане на работника/ служителя на минималната за страната работна заплата, независимо дали е или не във финансово затруднение. Предвид изложеното в запитването и с оглед на горното, считаме, че работодателят е длъжен да изплаща не по-малко от минималната за страната работна заплата. МВ/ |
|
| 2010-07-26 19:50:26 |
Мога ли да назнача пенсионирана учителка на постоянно място със срочен доовор за срок от 3 години, какъвто е максималният период, посочен в кодекса на труда/чл.68, ал.1/?Тя вече е работила при нас като заместник в продължение на 3 години до преди половин година и не мога да ползвам изпитателния срок, а може да се яви кандидат в трудоспособна възра |
Миглена Стойнова |
Уважаема госпожа Стойнова, Няма пречка да се сключи срочен трудов договор с лице, което е пенсионер, но при спазване на ограниченията установени в чл. 68, ал.3, 4 и 5 от Кодекса на труда. Явяването на кандидат непенсионер, не е основание за прекратяване на трудовия договор с работещ пенсионер. СС |
NULL |
| 2019-04-15 11:01:59 |
Имам транспортна фирма в щатното имам шофьори на автобуси и 1/2 счетоводител. Въпроса ми е следния: Един от шофьорите представя решение на ТЕЛК в което е записано че същия в следствие на поставената диагноза е нетрудоспособен да изпълнява заеманата длъжност шофьор .Нямам друга подходяща работа и лицето е освободено по чл.327 ал.1 т.1 от КТ като му дължа обезщетение за не ползван годишен отпуск от началото на годината по чл.224 ал.1 и по чл.222 ал.2 от КТ. Питането ми е с последната заплата ли ще му изплатя обезщетението по чл. 222 ал.2 или следващия месец след представяне на удостоверение от бюрото по труда че не е започнал подходяща работа? |
Васил Василев |
Съгласно чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. В чл. 228, ал. 2 от КТ е предвидено, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Дали лицето е започнало работа по трудово правоотношение или по граждански договор е без значение с оглед изплащане на дължимото от работодателя обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ, щом са налице изискванията на разпоредбата. МВ/ |
|
| 2010-07-29 18:36:11 |
Какво мога да предприема срещу некоректен работодател?Задаржане на трудовата книжка неизплатени заплати отказ за контакт.От инспекция по труда ми отговориха че не могат да го открият на посочения адрес на фирмата,а тои не е сменен.При това положение как стои въпроса със здравните осигоровки. |
ivanova |
При незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял, съгласно чл. 226, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Работодателят няма право да задържа трудовата Ви книжка, независимо от причината, поради която го прави. Трудово-правен спор във връзка с несвоевременно предаване на трудовата книжка и претърпените от това вреди се решава по съдебен ред. Работникът или служителят има право да предяви иск пред съда в 3-годишен давностен срок за изплащане на обезщетение по реда на чл. 226 КТ, който започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо /в случая от деня на прекратяване на трудовото правоотношение/. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е задължен да изплати изработеното до момента на прекратяване на правоотношението и внесе дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 128 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени трудови възнаграждения се решава от съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред /чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ/. Съдебните искове се предявяват по седалището на фирмата на работодателя Ви. Тъй като задължителните осигурителни вноски се събират от Националната агенция по приходите, то за съдействие по отношение на здравните вноски се обърнете към съответната териториална дирекция на НАП. КС |
NULL |
| 2019-05-17 09:24:29 |
Родена съм на 15.11.1958г.Имам 42години трудов стаж. От кога мога да се възползвам за ранно пенсиониране. |
Елка Стоилова |
Уважаема г-жо Стоилова, с разпоредбата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е създадена правна възможност лицата да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО при наличие на изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и се изплаща пожизнено в размер, намален с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец, включително и непълен, до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от кодекса. Впоследствие лицата, на които е отпусната пенсия по реда на чл. 68а от КСО, нямат право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО.
Жена, родена на 15.11.1958 г., придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО през 2020 г. при навършване на възраст 61 години и 6 месеца и продължителност на осигурителния стаж 35 години и 10 месеца. Тя може да се възползва от възможността да се пенсионира 1 година по-рано от посочената възраст т.е. не по-рано от датата на навършване на възраст 60 години и 6 месеца (15.05.2019 г.), ако към датата на заявлението до съответното териториално поделение на НОИ има 35 години и 10 месеца осигурителен стаж. ВН |
|