Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-01-08 15:38:48 Две години работих като "Инспектор радиационна безопасност". Работодателя ме е осигурявал на III кат. труд. Колежката която работеше преди мен се пенсионира с I категория. Коя категория труд трябва да се води "Инспектор радиационна безопасност". Ако е различна от III, кой е органа към когото трябва да се обърна. Даниела Димитрова Моля обърнете се към рубрика „Безопасност и здраве при работа“. СН/ Трудово право на Република България
2015-02-20 13:25:52 Здравейте! Интересува ме при изчисляване на средна брутна работна заплата за компанията влизат ли обезщетенията изплатени на служителите по чл. 224 от КТ, чл. 225 от КТ, чл. 220 (1) КТ, чл. 222 (1),(2) и (3) от КТ, чл. 331 от КТ. Предварително благодаря за отговора Ви! Д. Бонева Зададеният от Вас въпрос не е от компетенцията на Министерство на труда и социалната политика. Напомняме Ви че съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. За повече информация, можете да се обърнете към Министерство на финансите. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-03-23 16:07:49 Здравейте, след нормална петдневна работна седмица, може ли служителят да бъде поставен на разположение за цяла събота и неделя (48 часа). В случай че не се налага да работи по времето на разположение, може ли в понеделник отново да бъде на работа в обичайното за него работно време. Тодор Валериев В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според ал. 4 на чл. 3 от наредбата, фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Съгласно ал. 5 на чл. 3 от наредбата, при полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. В чл. 5, ал. 1 от наредбата е предвидено, че максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. Според ал. 2 на чл. 5 от наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3 на чл. 5. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ Трудово право на Република България
2015-04-23 15:31:07 Работя в Център за Обществена подкрепа със деца със СОП - трябва ли работното време да е 7 часа,въпреки че ме осигуряват на 8и платения отпуск да е 36 дни. Пари за облекло,храна и материално стимулиране полагат ли се?Предварително Благодаря! Антон Василев В чл. 26, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. В случай, че попадате в кръга на лицата, посочени в цитираната разпоредба, имате право на платен годишен отпуск в посочения размер – 36 работни дни. Според чл. 6, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата – ал. 3 на чл. 6. Информацията по ал. 2 се свежда до знанието на работниците и служителите – ал. 4 на чл. 6. Въпросът за намалено работно време задайте в рубриката „Безопасност и здраве при работа“, а по отношение на материално стимулиране се обърнете към кмета на съответната община. МВ/ Трудово право на Република България
2015-05-18 15:39:14 Възможно ли е лице с двойно гражданство-българско и турско, което е родено през 1943 г и е пенсионер в Турция, да получи пенсия по старост в България? Живее в Турция. Идва и в България. Б. Иванова NULL Трудово право на Република България
2015-09-10 10:19:21 Пенсионер съм. Работя на постоянен трудов договор задължен ли съм да подам предизвестие при напускане? Бранимир Рачев Във Вашия случай, имайки предвид обстоятелството, че сте пенсионер, би могло да се позовете на основанието посочено в чл. 327, ал. 1, т. 12 - работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Окончателната преценка относно избора на основание се прави от работника/служителя. ЯР/
2015-12-15 19:14:05 Административното ръководство в териториалните дирекции на Агенция по заетостта (директор - за дирекция, началник - за отдел, и началник - за сектор) си позволява да обижда и унижава неправомерно служителите, наричайки ги малоумни и некомпетентни, да псува вулгарно, при условие, че самото то непрекъснато нарушава нормативната база и извършва многократно нередности. Същото трябва да е „лицето” на Агенцията и да спазва ежеминутно Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а не само когато има интерес. Направеното от Вас запитване не съдържа въпрос и не е от компетенцията на рубриката „Въпроси и отговори“, раздел „Трудово право“. За проверка и изясняване на случая можете да се обърнете към ръководството на Агенцията по заетостта. ЯР
2016-02-10 10:15:50 Мой колега - мъж е на възраст 65 г. и 11 месеца и има малко повече от 15 г. действителен осигурителен стаж, и иска да се пенсионира на основание чл.68, ал.3 от КСО. Ако същият се пенсионира на основание чл.68, ал.3 от КСО при прекратяване на трудовото му правоотношение (независимо от основанието) дължи ли му се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ? Иванка Борисова Според чл. 222, ал. 3 от Кодекса за труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Тъй като пенсията по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване е пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че лицето има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. КС
2016-03-12 10:13:17 1. в трудовата книжка обезщетение по чл.222,ал.1 от кт се вписва брутната сума или получената сума/нетната/. 2.Издава ли се УП и какво УП-2 или УП-3? ивана иванова Уважаема г-жо Иванова, съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Регистрацията в бюрото по труда не е пречка за получаването на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, защото бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съгласно чл. 54г, ал. 1 КСО заплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт. Следователно обезщетението на основание чл. 222, ал. 1 е дължимо от работодателя. В чл. 349, ал. 1, т. 10 КТ е предвидено, че в трудовата книжка се вписват изплатените на работника или служителя обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, т. е. вписва се размера на изплатеното обезщетение за оставане без работа, който е равен на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Относно издаването на УП можете да се обърнете към Националния осигурителен институт./КНП/
2016-04-19 10:27:31 Здравейте, има ли право лице, което живее трайно на семейни начала с друго лице да ползва отпуск по чл.157,ал.1,т.3 от КТ, ако почине родител на лицето, с което съжителства? В Кодекса пише, че при смърт на родител на другия съпруг, може да ползва 2 работни дни отпуск, а те не са съпрузи. Как лицето да докаже, че живее трайно с другия човек? Мария Иванова Уважаема г-жо Иванова, съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни. Тази разпоредба не се прилага спрямо лица, които живеят във фактическо съжителство, т.е. в посочения от Вас случай съответното лице няма да има право на този вид отпуск поради липсата на брачна връзка с лицето, чийто родител е починал./КНП/
Страница 5884 of 6864