| 2016-03-12 10:42:05 |
Здравейте,
Имам въпрос относно преиздаването на на трудова книжка. Имам случай в който трудовата книжка я ПРОДЪЛЖАВАМ. В наредбата за трудовата книжка има положения за други случай, но за конкретния поне аз не разбрах как трябва да процедирам правилно - да я вписвам ли в дневника за издадени трудови книжки и с какъв номер - пореден за дневника? |
Антоанета Методиева |
Уважаема г-жо Методиева, когато страниците на трудовата книжка, на които се правят съответните вписвания се изчерпят, на работника или служителя се осигурява нов екземпляр на трудова книжка, който е продължение на първоначалната. Тъй като екземпляра на трудовата книжка от новия образец е продължение на старата трудова книжка, на титулната страница се посочва първоначалния номер, дата и работодателя който я е издал. На титулната страница с номера на книжката не се слага печат от фирмата, която издава продължението. На останалите страници задължително се вписва „продължение”. Осигуряването на продължение на трудовата книжка не е издаване на нова трудова книжка и тя не се вписва в дневника за новоиздадени трудови книжки./КНП/ |
|
| 2016-05-20 15:02:55 |
Здравейте, ако работодател желае да упражни правото си по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и не разполага с информация за осигурителния стаж на служителя как може да се снабди с такава информация, ако служителя откаже да съдейства ? |
Константин Ламбев |
Уважаеми г-н Ламбев, съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работодателят може да упражни това свое субективно право, когато работникът или служителят придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. уволнението на това основание се извършва по преценка на работодателя. Според чл. 328, ал. 3 КТ, в случаите по ал. 1, т. 10а, 10б и 10в работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. Следователно основанието на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ не е сред изрично изброените и работодателят не може да изиска по служебен път от НОИ информация относно размера на осигурителния стаж на работника или служителя./КНП/ |
|
| 2016-06-05 17:52:01 |
В детското заведение няма сключен колективен договор. Във вътрешните правила за РЗ е вписано, че се изплащат по 8 брутни заплати при пенсиониране.
Длъжен ли е работодателят да изплати 10 брутни заплати както е по браншови договор след 01.08.2016 г и на какво основание? |
Иванка Бонева |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
В случай, че сте педагогически специалист, в чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищно образование, в сила от 01.08.2016 г. е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати. За повече информация по поставения въпрос можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката.МВ/
|
|
| 2016-06-21 08:17:27 |
Благодаря за бързата реакция на въпроса ми от 10 юли, но за съжаление не получих отговор. Ще се опитам да съм по-конкретен: По график на 21 юли 2016г. съм на работа от 07:00 до 17:00. Длъжен съм и се явявам на работа в 07:00. Налага се и работя до 17:30. Времето от 17:00 до 17:30 – „извън установеното” за мен работно време ли е или не е? Ако не е – за какво служи графика? |
Ивайло Пенчев |
За да бъде квалифициран като извънреден, трудът следва да е положен при условията на чл. 144 от Кодекса на труда (КТ) - Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за извършване на усилена сезонна работа. В запитванията си не посочвате, като какъв е зачетен положеният от Вас труд след 17:00 часа. Предвид това, ако положеният труд след 17:00 (след края на работната Ви смяна по график, при въведено сумирано изчисляване на работното време, в конкретния случай) не е определен/зачетен от работодателя като извънреден (или зачетен изобщо) съобразно разпоредбите на КТ, то Вие бихте могли да сигнализирате в съответната инспекция по труда. ЯР/ |
|
| 2016-07-21 16:53:03 |
На 01.07.2016 отправих въпрос, на който не е отговорено до момента. Въпросът беше дали времето в платен престой се счита за отработено време по смисъла на чл.177 от КТ. В описания случай, кой месец е база за изчисляване на обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на труд.договор - април или февруари. |
Калина Конова |
Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Нормата на чл. 177 от КТ е категорична, за база ще бъде взет месецът с отработени най-малко 10 работни дни. Ако имате отработени 10 работни дни през април, то по смисъла на 177 от КТ той ще бъде взет за база при изчисляване на обезщетението, ако ли не месецът преди това, в който имате отработени 10 работни дни (март, февруари и т.н.). ЯР/ |
|
| 2016-09-13 09:39:20 |
Здравейте!Освободиха баща ми от работа въз основа на доклад,който не му бе връчен,за да се запознае и не му е поискано,нито писмено,нито устно обяснение.Посъветвайте ме как да постъпим в случая.Моля Ви за бърз и своевременен отговор! |
Ирина Рашкова |
В направеното от Вас запитване липсва голяма част от фактическата обстановка. Предвид това, правим извод, че трудовото правоотношение е прекратено след дисциплинарно уволнение. Съгласно чл. 193 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Следва да се има предвид, че наложено дисциплинарно наказание подлежи на обжалване по съдебен ред. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от деня на прекратяването. Срокът е едномесечен по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2 от КТ. (чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ). ЯР/ |
|
| 2010-01-04 15:30:12 |
телково решение 40%, подлежа ли на задължително ДОО |
нели харизанова |
Ако работите подлежите на задължително ДОО. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-01-07 19:17:46 |
Напуснах работа на 09.11.2009г.,поради това,че фирмата в която работех 4 месеца ни плащаше половин заплати с устна уговорка, че другите ще ни се изплатят.След което ни принуждаваха да излизаме по 4 дни неплатен отпуск.Как мога да си взема дължимите пари от работодателя, след като не съм подписвала анекси? |
Даниела Проданова |
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е задължен да изплати изработеното до момента на прекратяване на правоотношението и внесе дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 128 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени трудови възнаграждения се решава от съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3 – годишен, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ. КС |
NULL |
| 2010-01-14 18:06:53 |
Предложиха ми да подпиша Допълнително споразумение по ТД, с което "На основание чл.119... страните се споразумяха за следните изменения на ТД: а) за Промяна на работното време от 8 на 4 часа б) за Промяна на трудовото възнаграждение от 500,00 на 285,00 лв." въпрос: 1.При тези обстоятелства върху коя сума се дължи внасяне на осигуровка? 2.След като е посочен само чл.119 като основание за промяната как да разбера дали съм на ненормиран раб.ден, непълен или намален. |
Валентина Димитрова Александрова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. Съгласно чл. 137 от КТ намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. работници или служители, ненавършили 18 години. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. Според чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, поради особения характер на работата. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (чл. 139а, ал. 2 КТ). В чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 от КТ е установена нормалната продължителност на дневното и нощното работното време (до 8 часа през деня и до 40 часа дневно седмично работно време; до 7 часа през нощта и до 35 часа нощно седмично работно време). Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в тези случаи те сами определят конкретната продължителност и разпределение на работното време. Такъв режим може да се установи по споразумение между работника или служителя и работодателя, както при възникване на трудовото правоотношение, така и в процеса на неговото изпълнение. В чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. МВ/ |
NULL |
| 2017-03-08 16:07:13 |
може ли лице назначено по чл.70 да бъде освободено по чл.71 от КТ и е в изпитателния срок да бъде освободено по време на болничен . |
Алексиева |
Съгласно чл. 67 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца.
Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя.
Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл. 67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор.
В договора по ал. 1 на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ.
До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ.
След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора, поради което същият ако е срочен, не се превръща в договор за неопределено време.
При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание работникът/ служителят не се намира под закрила при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ.
|
|