Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-09-29 14:47:42 здравейте, все още нямам отговор на въпроса си относно договор по чл.233б може ли бъде продължен с доп. споразумение?моля да ми кажете как мога да чета стари отговори от вашата страница? хубав ден! мариета владимирова Уважаема г-жо Владимирова, Необходимо е договорът по чл. 233б КТ да бъде прекратен и да се сключи нов трудов договор. ЛТ/
2015-11-17 10:48:28 Как е правилно да се определи времето за изработване на едно изделие и в какъв вид писмен документ се удостоверява това? Елена Ангелова Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови отношения. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. Гражданските договори (договор за услуга, за изработка и др.) се уреждат от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. Преценката, дали един договор е трудов или е граждански, следва да се прави за всеки конкретен случай от работодателя или възложителя на услугата. Договорът за изработка е регламентиран в глава VІІІ от Закона за задълженията и договорите. В случай, че имате въпроси по посочения закон, следва да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/
2016-02-18 15:03:27 Може ли със заповед на орган по назначаване да се разширява приложението на чл.27 и сл.от Наредбата за служебно положение на държавните служители и да се изисква от държавен служител, който е бил в отпуск поради временна неработоспособност, да възстанови сумата за представително облекло, за периода, в който е бил в болнични повече от 2 месеца? Вили Василева Съгласно чл. 27, ал. 1 и 2 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, държавният служител има право на представително работно облекло за всяка календарна година. При постъпване на държавна служба през календарната година държавният служител има право на представително работно облекло, пропорционално на оставащите до края й месеци. Когато държавният служител напусне, той възстановява получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за годината (чл. 27, ал. 3 от наредбата). По наше мнение и в този случай се имат предвид оставащите до края на календарната година месеци, както в чл. 27, ал. 2 от наредбата. В Наредбата за служебното положение на държавните служители не са предвидени други случаи за възстановяване на отпуснати и получени средства за представително облекло на държавните служители. СН/
2016-02-29 11:03:45 Здравейте, имам следния въпрос: когато едно лице се пенсионира по реда на чл. 68, ал.3 от КСО, следва ли работодателят да му изплати обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ?Благодаря Ви предварително! Петър Найденов Уважаеми г-н Найденов, съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Следователно, работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на прекратяване на трудовия му договор, има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Ако към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, то има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ./КНП/
2016-03-22 15:03:53 Здравейте, дължи ли работодателят обезщетение по чл.217 КТ на работник, който е в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване повече от два месеца? Благодаря! Магдалена Георгиева Съгласно чл. 317, ал. 1 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа – ал. 2 на ч. 317 от КТ. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 от КТ. Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване - преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. Фактическото изпълнение на предписанието следва да се извърши със заповед на работодателя, в която трябва да се посочат основанието за трудоустрояване, длъжността, на която се премества лицето, и срокът, за който се премества. Според ал. 3 на чл. 317 от КТ, работодателят е длъжен да премести трудоустроения работник или служител на подходяща работа в 7-дневен срок от получаване на предписанието, в противен случай дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение. МВ/
2016-05-08 14:28:10 Има ли право работодателят да откаже ползване на платен отпуск от 2009 г. на работник? Заявлението е подадено 14 дни преди желаната дата. Гергана Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя ( чл. 22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ). Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд е съсредоточено върху упражняването на правото на платен годишен отпуск, т.е. върху неговото реално ползване. С него се обяви за противоконституционен § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда, съгласно който неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г. Следователно работникът и служителят ще има право на неизползваните и натрупани дни платен годишен отпуск за периода до 31.12.2009 г. Работодателят не можа да откаже ползването на платен годишен отпуск за този период, защото той не се погасява по давност и се полага на работника или служителя по силата на закона. Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която има правомощия да установява нарушенията и да прилага принудителни административни мерки./КНП/
2016-08-09 11:16:24 Работник работи по 1 ТД на 6 часа и 2 тд на 1 часа.Платения год огпуск е пропорционални на времето зачетено за трудов стаж.Т.е. 17 дена + 3 дена по двата договора.Как практически да излезе в отпуск и от двете фирми за 10 дена да речем и да отиде на почивка. Милена Апостолова Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормална продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Когато по трудовото правоотношение е договорено между страните непълно работно време, правото и размера на платен годишен отпуск се установява по реда на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО). В него е заложено, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от КТ, където се посочва, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случаите, когато работникът или служителят работи не по-малко от половината от законоустановеното за него работно време, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който във Вашия случай, съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от КТ, за 6 часовия Ви трудов договор е не по-малко от 20 работни дни за календарната година. По отношение на трудовия Ви договор е за 1-час, трудовия стаж се изчислява по реда на чл. 355 от КТ. Времето, което се признава за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Точните изчисления се извършват от работодателя. Няма пречка да ползвате платения си годишен отпуск едновременно и от двете дружества с писменото разрешение на двамата работодатели. За дните платен отпуск, които не ви достигат по договора за допълнителен труд можете да поискате от работодателя да Ви бъде разрешен неплатен отпуск по реда на чл. 160 от КТ. ЯР/
2016-08-25 17:30:38 На какво обезщетение по чл.222 ал. 3 от КТ има прево пенсиониращ су работник, който от едно предприятие преминава в друго по чл. 123 от КТ, в последствие напуска и започва отново в първото Нели Хритова В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Видно от изнесените даннни лицето от едно предприятие е преминало в друго по чл. 123 от КТ, като в последствие е прекратило трудовия си договор и се е върнало в първото. При така изложените обстоятелства считаме, че работника не отговаря на изискванията на разпоредбата - през последните 10 години от трудовия си стаж да е работил при “същия работодател”, поради което при прекратяване на трудовото му правоотношение ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
2016-09-29 09:29:09 Здравейте, Майка ползва отпуск по чл. 167 от КТ. Детето е на 2 год. и 4 мес. Записано е и ще посещава детска ясла. Майката задължена ли е да уведоми работодателя си за това и да прекъсне отпуската си? Предварително благодаря за отговора! Тенева Адриана Тенева Уважаема г-жо Тенева, Условие за ползването на отпуска по чл. 167а КТ е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Тъй като условие за ползване на отпуска е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, то няма пречка детето да посещава детска ясла/градина, ако за нея се заплаща такса (т.е. не е на пълна държавна издръжка). В случая става въпрос за „записване на детето и посещаване на детска ясла“, а не за настаняване в заведение на пълна държавна издръжка и следователно може да ползвате отпуска по чл. 167а КТ в размера, в който е разрешен от работодателя. ЛТ/
2016-10-17 19:24:26 Кой е контролният орган на "Инспекторат"-ите в министерствата? Според Устройствения правилник на на Министерския съвет "Главният инспекторат" разглежда само въпроси, свързани със служители на Министерския съвет (483 щатни бройки - към 28.06.2016 г.). Росица Промкова Уважаема госпожо Промкова, Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) в министерството се създава инспекторат на пряко подчинение на министъра за осъществяване на административен контрол. Алинея 2 от същия член указва, че дейността на инспектората е насочена към пълно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки за тяхното разрешаване с цел: 1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията; 2. независима и обективна оценка на дейността на администрацията; 3. подобряване работата на администрацията. Инспекторатът осъществява дейността си съгласно вътрешни правила, утвърдени от съответния орган на изпълнителната власт въз основа на методологията по чл. 46а, ал. 2, т. 2 от Закона за администрацията, видно от разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗА. В ал. 4 обстойно са описани дейностите осъществявани от Инспекторатът: 1. извършва комплексни, планови, тематични, извънпланови и последващи проверки на структури, дейности и процеси в администрацията; 2. прави оценка на корупционния риск и предлага мерки за ограничаването му; 3. събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията; 4. следи за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите на администрацията; 5. може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация; 6. извършва проверка на сигналите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията; 7. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; 8. съставя актове за установяване на административни нарушения при констатирани нарушения от страна на служителите от администрацията, когато е предвидено в закон; 9. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление; 10. прави предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията; 11. осъществява други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от органа на изпълнителната власт. Видно от разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от ЗА - Инспекторатът изпраща на Главния инспекторат ежегодно до 1 март доклад за извършените проверки през предходната година./КА/
Страница 5908 of 6864