| 2016-11-25 10:04:09 |
На колко заплати имам право при пенсиониране от 1982г.- м.10.2014г съм работил от м.11 2014 до м.03.2015г. съм бил на борса, а от м.04.2015 до момента съм в назначен в същото предприятие. |
Иван Димов |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Както е видно от разпоредбата,условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”
"Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Бюрото по труда, където сте бил регистриран като безработен не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако отговаряте на посочените по-горе изисквания на разпоредбата.
Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
|
|
| 2017-01-27 15:34:04 |
Искам да попитам, във връзка с чл.176 от КТ, колко дни могат се прехвърлят от отпуска от 2016г. за 2017г.-до 10 дни само или ако служителят има 15 дни неизползван отпуск се прехвърлят всичките 15 дни с две годишна давност за ползване(отпуска за 2016г. да се ползва до края на 2018г.)
Благодаря! |
Георги Георгиев |
Уважаеми господин Георгиев,
Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. чл. 173, ал. 5 от КТ предвижда, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Когато ползването на платения годишен отпуск е отложен от работодателя за следващата година, в този случай на работника/служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск, както е предвидено в разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда. При отлагане (при условията на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ) от страна на работника/служителя може да са отложи целия или част от платения годишен отпуск. Отпускът се отлага по искане на работника и при съгласие на работодателя. Съгласието на работника и работодателя е достатъчно, за да бъде отложен отпускът за следващата година. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда). Разпоредбата на чл. 37а от НРВПО установява, че в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години./КА/
|
|
| 2017-02-09 15:09:13 |
Работодателя длъжен ли е да увеличава заплатата на служителя спрямо минималната заплата за страната. Защото пир конкретния случаи имам основна заплата от 438 лв. и 56,54 лв. прослужено време . и той нежелае да увеличи основната заради високото бруто което се получав в случая. |
Снежана Филипова |
Съгласно член единствен, ал. 1 от ПМС № 372 на МС от 22.12.2016 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, определя от 1 януари 2017 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 460 лв. и на минималната часова работна заплата 2,77 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Основната работна заплата на работниците/служителите при посочените условия лица не може да бъде в размер по-малък от определения.
В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда.
|
|
| 2010-01-14 19:37:36 |
Желая да получа отговор на зададения от мен въпрос на 14.12.2009г. |
Вера Методиева |
Уважаема г-жо Методиева, Разпоредбата на чл. 107а от КТ регламентира допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Съгласно чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. При сключването на трудовия договор лицето подписва декларация за обстоятелствата по ал. 1. ЛТ/ |
NULL |
| 2017-03-28 16:43:23 |
5 дневна работна седмица, 8 часов работен ден, през зимния сезон се работи от понеделник до петък.Работодателят издава заповед за лятно работно време по график. В него служителите работят периодично в събота или неделя (така наречени от него дежурства). Дължи ли се допълнително възнаграждение за работните дни от графика, които се падат в събота и/или неделя и по какъв начин се компенсира с почивни дни след това. |
Надежда Станева |
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство.
Според ал. 2 на чл. 2 от наредбата дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на КТ относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя – чл. 4.
В чл. 152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153 от КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително - чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Съгласно чл.153, ал.4 за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
В чл. 15, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е предвидено, че в случаите по чл. 153, ал. 4 от КТ, в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.
|
|
| 2017-04-18 20:11:52 |
Здравейте, служител съм в държавна администрация и предстои назначаване на клужители по ПМС 66.Питането ми е новото извънщатно длъжностно разписание от директора на самата държавна институция ли се одобрява само или се иска разрешение и от агенцията към , която принадлежи в случая ИАГ както при другите длъжностни разписания.Служителите които ще се назначават са по проект. |
Марияна Йорданова |
Уважаема госпожо Йорданова,
Съгласно чл. 2, ал.1 на Постановление № 66 на МС от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (ПМС 66), за длъжностите, на които се назначават лица по реда на това постановление, се разработва допълнително разписание на длъжностите. С Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите се определят дейността, структурата, функциите и числеността на персонала на агенцията. Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка, което се ръководи и представлява от изпълнителен директор (чл.3, ал.1 от УПИАГ). Сред правомощията на изпълнителния директор е утвърждаването на числеността, длъжностните разписания и средствата за работна заплата на регионалните дирекции по горите и на специализираните териториални звена на агенцията (чл.5, ал.1, т.7). Следва да се има предвид, че съгласно § 2 от ПРЗ към ПМС № 304 от 2013 година за изменение на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, числеността на персонала в бюджетните организации, назначен при условията и по реда на чл. 1 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, към датата на влизане в сила на това постановление се запазва. Тя може да бъде увеличавана само след обоснован доклад на съответния министър, обсъден на оперативно заседание на Министерския съвет. (КА)
|
|
| 2010-02-01 12:12:55 |
Имаме служител, който на 19.02.2010г. придобива право на пенсия, при навършени 53 години и стаж 17 години при първа категория труд. Общ трудов стаж: 46г. 3м 16 дни. Може ли работодателят да го прекрати по чл.328, ал.1, т.10. Благодаря! |
Анита Василева |
Уважаема госпожа Василева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труд, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работодателят може да се ползва от това право в случай, че работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст независимо от основанието за придобиването му. ЕКБ |
NULL |
| 2010-02-08 10:00:56 |
Във връзка с обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ- има ли право на шест брутни заплати лице което е работило като учител 20 год. и след това става директор на училище,но преди освобождаване за пенсия като директор има само 7 години стаж. |
Ели Маринова |
Съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал.3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. В чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Ако лицето отговаря но посочените по-горе изисквания, би следвало да се приеме, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
NULL |
| 2017-05-29 11:01:09 |
Зададох въпрос, но не откривам отговор, моля за такъв! |
Диляна Арнаудова |
Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.
От цитираната разпоредба е видно, че лицето има право на възнаграждение за времето, през което е изпълнява длъжността или работата на отсъстващия работник или служител.
|
|
| 2017-08-08 09:52:36 |
Законно ли е, работодател да кара работниците и служителите си да подписват декларации, че са съгласни да им се вземат пръстови отпечатъци за влизане и излизане от предприятието? |
Радостин Павлов |
Уважаеми господин Павлов,
Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, "специфични признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. Освен това, съгласно §1, т.16 от допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи, "биометрични данни" са изображението на лицето на гражданина и пръстовите му отпечатъци, които се използват за разпознаване и проверка на заявена самоличност.
Обработването на личните данни съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
Съществува правна възможност при определени от закона предпоставки Вашите лични данни, вкл. пръстови отпечатъци да бъдат събирани и обработвани от Вашия работодател. Относно това дали са спазени законовите изисквания, следва да се обърнете към Комисията за защита на личните данни като посочите конкретна информация за Вашия работодател.(СР)
|
|