Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-11-28 18:07:54 При време на разположение от 19ч. до 07ч., редно ли е да възложим време на разположение на един служител започващо в понеделник и друго в сряда. 1-то дежурство завършва във вторник сутрин, но между двете дежурства има друго, започващо във вторник и възложено на друг служител. Моля за тълкувание на невъзможността за възлагане в 2 последователни дни. Веселин Начев Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. За реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Според ал. 4 от наредбата, времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя. Съгласно чл. 5, ал. 1, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. Общо за един календарен месец – 100 часа; 2. За едно денонощие през работни дни – 12 часа; 3. През почивни дни – 48 часа. В ал. 2 е предвидено, че на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. В два последователни работни дни; 2. В повече от два почивни дни в един календарен месец. Съгласно ал. 3, ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ Трудово право на Република България
2014-12-08 08:32:39 Ако в брутното трудово възнаграждение има начислени суми за минал период ,влизат ли за база за изчисление на обезщетение по чл.228 т.3 Бориславова Уважаема г-жо Бориславова, Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е посочено в чл. 228 КТ и чл. 17 НСОРЗ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-01-08 15:48:54 Работя като анестезиолог-реаниматор в общ.болница. Аз и мой колега бяхме уведомени, че от тази година няма да ползваме допълнителен пл. год.отпуск, защото не членуваме в синдикат.Правилно ли е,след като отговаряме на чл.2 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск? д-р Петя Рускова Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Съгласно чл. 4 от тази наредбата, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. Ако попадате в горепосочената хипотеза то ще имате право и на допълнителния платен годишен отпуск в съответния размер. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-01-15 13:49:55 Работодателя при определяне на размера на основния платен годишен отпуск по реда на чл. 155 от КТ може ли да дава на служителите, които са извън синдиката по - малко от тези, които са членове на синкиката? Ако страните по БКТД са се договорили мин размер на платения год отпуск за работещите в бранша да е от 21 до 24 дни. Димитър Андреев Уважаеми г-н Андреев, Правилото е, че браншовият колективен трудов договор действа само за представителните синдикални и работодателски организации, които са страна по него, и съответно се прилага за членовете на съответната синдикална организация и тези, които са се присъединили към КТД, сключен от техния работодател (чл. 57 КТ). ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-01-28 10:15:35 Имам.договор за управлеие с фирмата в която работя.Поради решения на собственика на фирмата същата остана без работници и доходи . Фирмата дължи на бившите и останалите работници и служители част от работните заплати.На мен като управител фирмата дължи около 12 хиляди лева, какъв е пътя да си вземем дължимите заплати иво карамалов Уважаеми г-н Карамалов, При определени условия и ред вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са гарантирани. Условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания (трудови възнаграждения и парични обезщетения), произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите и редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са уредени в следните нормативни актове: 1. ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). 2. НАРЕДБА за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя Гарантираните вземания по закона се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 (съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност). Вашият договор за управление не е трудов, а граждански по своя характер и горните нормативни актове не се прилагат. В Търговския закон е уредено как се предявяват вземанията на кредиторите и в случай, че бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството. Съветваме да се обърнете към назначения от съда синдик (ако има назначен) и/или да потърсите правна помощ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-02-04 14:16:20 Може ли да се направи запор върху обезщетение по чл.224 от КТ ? Ваня Вълчева В чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски – ал. 2 на чл. 446 от ГПК. Според ал. 3 на чл. 446 ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. За повече информация за изясняване на поставения въпрос, свързан с прилагане на ГПК, можете да се обърнете към съдията-изпълнител, ако е наложен запор, както и към Министерство на правосъдието. МВ Трудово право на Република България
2015-03-13 14:01:12 трябва ли да уведомим предварително служителя за прекратяване на тр. договор на осн чл71 КТ уговорен в полза на двете страни ана вълкова Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В случай, че този срок е в полза на двете страни всяка една от тях – работодател или работник или служител, може да прекрати договора без предизвестие. СН/ Трудово право на Република България
2015-04-23 16:52:55 Във ВУИ възпитателите работят на график по двама при сумирано изчисляване на работното време. В правилника за ВТР са регламентирани едночасови почивки за храна извън работното време, като е посочено условието да се ползват последователно от всеки възпитател на смяна. Приложимо ли е определението за непрекъсваем процес. Ако да защо? Пламен Петков Уважаеми г-н Петков, Задължението на работодателя по чл. 151, ал. 3 от КТ да осигурява време за хранене през работното време е задължение спрямо работниците и служителите, заети в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато. „Предприятия, в които се работи непрекъснато“ са такива предприятия, в които е въведена непрекъсната организация на труда. Ако възпитателите работят при въведена непрекъсната организация на труда и не могат да напуснат работното си място, почивката e в рамките на работното им време. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-05-08 00:14:06 Допустимо ли е в трудовия договор да се впише уговорка, според която работодателят се задължава при определени условия срещу част от трудовото възнаграждение да прехвърли на работник дружествени дялове с опция за обратно изкупуване? Николай Йорданов Уважаеми г-н Йорданов, Трудовият договор трябва да отговаря на задължителните изисквания за неговото съдържание, определени в чл. 66, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ в трудовия договор се посочват основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съгласно чл. 269, ал. 1 КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Според чл. 269, ал. 2 КТ допълнителните трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, когато това е предвидено в акт но МС, в КТД или в трудовия договор. Допълнителни натурални възнаграждения са топла храна, други хранителни продукти, закупени стоки и др. и тяхната равностойност се включва в брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. Натуралните възнаграждения са собственост на работника или служителя и той може свободно да се разпорежда с тях. Мнението ни е, не е допустимо постигането на уговорката, посочена в запитването. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-09-10 11:38:38 Служител има право на 30 раб. дни платен годишен отпуск за 2013 г. Използвал е 13 дни през 2013 г. Колко раб. дни може да ползва служителя до края на 2015 г. -10 или 17? Мариана Димитрова Съгласно разпоредбата на чл. 172 от кодекса на труда (КТ), платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е възможно в случаите на чл. 176, ал. 1 от КТ, като ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е посочено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Следователно, във Вашия случай, в края на 2015 г. ще изтече давностния срок за ползване на 17-те дни неизползван платен годишен отпуск от 2013 г. С писмено разрешение на работодателя, лицето може да ползва платения си годишен отпуск в рамките на този срок. ЯР/
Страница 5918 of 6864