| 2018-02-21 10:09:17 |
Зададох въпрос на 25.01.2018 г., но нямам отговор. С промяна в КТД от 01.01. се увеличават основните заплати на голяма група работници, заемащи еднаква длъжност. Промяната на заплатите, кога се отразява във ведомостта, след подписването на допълнит.споразумения от лицата или е достатъчно изменението в КТД и в последствие връчване на доп.споразум. |
Райна тодорова |
Уважаема госпожо Тодорова, на запитването Ви е отговорен на 26.02.2018 г. следното: Допълнителните споразумения във връзка с увеличаване на основните заплати ще влязат в сила от датата, която е посочена в тях. МВ/ |
|
| 2010-05-03 22:17:00 |
Настоящият ми работодател има 2 фирми . Предложиха ни да ни прехвърлят към втората негова фирма. Как да се оформи това , за да не загубим отпуските си ? Трябва ли да подаваме молба или ще имаме допълнително споразумение ? |
Жанета Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, В запитването посочвате, че предлагат да Ви „прехвърлят към втората фирма” на работодателя Ви, което навежда на мисълта че той е собственик и на двете фирми. Ако се прави някаква реорганизацията на фирмите и примерно едната поглъща другата, тогава за Вас ще намери приложение чл. 123 от Кодекса на труда. Само в този случай може да има „прехвърляне”. СС |
NULL |
| 2018-04-11 17:53:12 |
Здравейте г-да,
Задавам въпроса втори път, като уточнявам момента на самото пенсиониране.
Докато служител работи по трудов договор при Работодател №1, придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Напуска работа с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без да се пенсионира.
Служителят започва работа с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при Работодател №2. Пенсионира се при него и продължава да работи две години, след което прекратява трудовия си договор.
Кой трябва да изплати обезщетение по чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда Работодател №1, при който служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или Работодател №2, при който служителят е постъпил на работа с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но се е пенсионирал при него?
Условието за изплащане на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда не е ли придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не самото пенсиониране?
|
Борислав Манолов |
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че обезщетението се дължи от първия работодател, тъй като при него е изпълнено изискването - работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За изплащане на обезщетението по ал. 3 на чл. 222 от Кодекса на труда е от значение правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е придобито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Без значение е дали лицето е упражнило това свое право и се е пенсионирало.
Конкретната преценка относно правото на работника/ служителя да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава по съдебен ред. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.МВ/
|
|
| 2018-08-28 08:55:26 |
Здравейте,
Допустимо ли слижител да работи на разположение със следния график:
Редовна смяна на 02.07.2018 от 08:00 до 17:00 след което е на разположение от 18:00ч на 02.07.2018 до 09:00 ч на 03.07.2018 (или 6ч на разположение на 02.07.2018 и 9 ч на разположение на 03.07.2018).Как следва да се тълкува, че разположението не може да превишава 12 ч за едно денонощие?Как се калкулират тези 12ч?
|
Тюркян Ахмет |
В чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. При полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. Според чл. 4 от наредбата времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи - здравеопазване, транспорт и др.
В чл. 5, ал. 1 от наредбата е предвидено, че максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:
1. общо за един календарен месец - 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа;
3. през почивни дни - 48 часа.
Съгласно ал. 2 на чл. 5 от наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
1. в два последователни работни дни;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3 на чл. 5 от наедбата. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/
|
|
| 2018-09-26 18:11:37 |
Здравейте,
Роден съм 01.09.1984 г. Майка ми е постъпила на работа 01.09.1986 г. Съгласно указа от 1984 г. тези две години се считат за трудов стаж, който обаче не е отбелязан в трудовата и книжа. В резултат повече от 30 г., на майка ми, която е учител, не и плащат процент прослужено време за тези две години. Какви действия следва да предприеме? |
Георги Петков |
В чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта / в сила от 1 октомври 1975 г.отм. ДВ. Бр. 32 от 2002 г./ е предвидено, че на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 10 лв. месечно, като времето се зачита за трудов стаж.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т.1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /в сила до 30 юни 2007 г./ е предвидено, че за продължителна работа се зачита времето, което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда. На основание чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда в редакцията му от 1986 г., за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на акта за раждане на детето, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, работничката/ служителката няма трудов стаж, признат по друг ред. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка на лицето. Работодателят има задължение да заплаща допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа след представяне на необходимите документи от работничката/ служителката. С влизане в сила от 1 юли 2007г на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при зачитане правото на допълнителни възнаграждения или т. нар. "класове" се постави задължителното изискване трудовият стаж да е обвързан с професионалния опит на работника или служителя. Съгласно чл. 12, ал. 2 НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности. След 1.07.2007 година, при смяна на работодателя, удостоверението за раждане на дете се признава за трудов стаж, но при определяне размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит не се взема под внимание от работодателя. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото възнаграждение се решава по съдебен ред. МВ/
|
|
| 2018-10-24 10:55:21 |
Здравейте, може ли да се признае за стаж по специалността, професионален опит придобит със заповед за съвместяване на несходен характер на работата, длъжност или професия (напр. барман -> нощна охрана)? Благодаря предварително за съдействието! |
Мирослав Митев |
Уважаеми господин Митев,
Въпросът Ви не е ясен, затова изразяваме принципно становище. Предполагаме, че става дума за определянето на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл.12, ал.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. По отношение на трудовия стаж, който се зачита при определяне размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, законодателят разглежда две хипотези – зачитане на трудов стаж при същия работодател и такъв, придобит при предходни работодатели или за време, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия и са били задължително осигурени за всички осигурителни рискове. В първата хипотеза, съгласно чл.12, ал.2 от НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В този случай характерът на работа не е от значение. Следва да се отбележи, че изчисляването на трудовия стаж се извършва по реда на чл.355 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 355, ал.1 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал.2 от КТ).
Във втората хипотеза, въз основа на чл. 12, ал.4 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и предходния трудов стаж в друго предприятие или предходната трудова дейност без трудово правоотношение на работника или служителя на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, когато е удостоверен по съответния ред. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл.12, ал.5 от НСОРЗ).
При определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба.
С оглед на гореизложеното, считаме че за определяне на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, е необходимо да се направи преценка въз основа на надлежно удостоверен трудов стаж и въз основа на разпоредбите в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата.(СР)
|
|
| 2010-07-05 22:02:56 |
Може ли трудов договор по чл. 111 КТ да бъде сключен за неопределено време? |
Пенка Величкова |
Няма законова пречка трудовият договор по чл. 111 от Кодекса на труда да се сключи за неопределено време. КС |
NULL |
| 2019-05-18 01:21:11 |
здравейте, имам неизползван платен отпуск за обучение, но ми прекратиха трудовото правоотношение имам ли право на обезщетение или не? |
Teodora Kirova |
Уважаема госпожо Кирова, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. В чл. 224, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). В Кодекса на труда не е предвидено обезщетение за неизползван платен отпуск за обучение при прекратяване на трудовото правоотношение. БД |
|
| 2010-08-05 10:26:56 |
При определяне доп.възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит зачита ли се времето за гледане на дете до 2г. на новопостъпила работничка.И ако да, колко време се зачита с акт за раждане на детето |
Румяна Димитрова |
Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от 01.07.2007г., обаче предвижда, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Поради горното, майчинството се признава за трудов стаж, но при определяне размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит не се взема под внимание от работодателя. КС |
NULL |
| 2019-06-18 11:03:47 |
На 14 май зададох въпрос и все още нямам отговор. Въпросът е при уволнение по чл.328ал.1т.2 и изплатено обезщетение по чл.222ал.4, работника има ли право и на обезщетение по чл.222 ал.1 в случай,че не е започнал работа в предвидения срок |
Калина Конова |
Уважаема г-жо Конова,
Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя.
Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ, когато при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяването, вкл. поради съкращаване на щата, отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Работодателят дължи обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради определени в разпоредбата правни основания, вкл. поради съкращаване на щата, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок.
Следователно ако са налице съответните условия, работникът или служителят има право на обезщетения от работодателя на основание чл. 222, ал. 4 и чл. 222, ал. 1 КТ. Изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 4 КТ не е пречка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. ЛТ/
|
|