| 2011-04-15 15:02:24 |
Можем ли да назначим служител по външно съвместителство чл.111 и във връзка със срочен договор - чл.68 ал.1 т.1 за срок от една година и изпитателен срок 6 месеца? Благодаря, Ви!!! Спешно е!!! |
Тодорова |
Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 115 от Кодекса на труда с трудовите договори по този раздел (вкл. договорите по чл. 111 и чл. 114) освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Следователно, в тези договори се уговарят условията по чл. 66, ал. 1, а в т. 4 от тази разпоредба е посочено “времетраенето на трудовия договор”. Според времетраенето трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор (чл. 67 КТ). Окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца (чл. 70, ал. 1 КТ). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-05-26 12:09:16 |
Здравейте, Ще трябва да изплатя обещетение по чл222,ал3 от КТ -6 заплати.Предходният месец е месец май в, който учителят е получил дтв за 24 май.Включва ли се тази допълнителна сума към обезщетението или се взима база щатното разписание .Защото така се увеличава сумата за обезщетение. |
Първолета Георгиева |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 220, ал. 1, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Тъй като дтв за 24 май е еднократно, т. е няма постоянен характер, мнението ни е, че то не следва да се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-15 11:34:42 |
Законосъобразно ли е общински служител на трудов договор и редовно работно време да е едновременно и редовен студент, като посещава лекции, като ползва допълнителен отпуск на основание чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда и същия този отпуск го ползва на половин работен ден за двата учебни семестъра? |
Руска Костадинова |
Уважаема госпожа Костадинова, Няма пречка работник или служител да се обучава редовно (редовен студент), но той няма право на отпуски по чл. 169-171а от Кодекса на труда. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-07-12 19:07:23 |
КАКЪВ Е РЕДЪТ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ.222 АЛ.1 ОТ КТ И НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ. ЗАДЪЛЖЕН ЛИ Е РАБОТОДАТЕЛЯ ДА ИЗПЛАЩА ТОВА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. |
ИВАНОВА |
При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. За да получи посоченото обезщетение работникът или служителят следва да декларира пред работодателя си обстоятелството, че е останал без работа за период от 1 месец след освобождаването му, като приложи и копие от трудовата си книжка, от която да е видно, че през този период не е работило (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е уредено като задължение за работодателя. В случаите на неизплатени обезщетения, дължими от работодателя, работникът или служителят има право да предяви съдебен иск пред съответния съд в 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал.1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-12 08:12:32 |
Управител на еоод е освободен от собственика на капитала.Главният счетоводител е напуснал. Кой ще подписва за ръководител и главен счетоводител трудовите книжки, удостоверения за пенсиониране, заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения и други документи, изискващи подписи на ръководител и главен счетоводител. |
павел павлов |
Уважаеми господин Павлов, Въпросът е организационен следва да се реши от собственика на капитала. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-23 15:33:55 |
Може ли лице ,което ползва отпуск за бремености и раждане и получава обезщетеие ,да сключва граждански договор за определена работа ? |
САВКА КРЪСТЕВА |
Няма законова пречка да получавате парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, в случай, че полагате труд без трудово правоотношение – по така наречения граждански договор. За повече подробности може да се обърнете към НОИ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-10-25 11:07:33 |
Имам трудов договор с фирма регистрирана в България, подписвам анекс в който е описано че ще работя в друга държава от ЕС за друг работодател за повече от 30 дни. В наредбата за "комадировките" има промяна от 21.10.2011 в чл. 121 се добавя ал. 4 . Имам ли право на командировъчни след като ще съм в друга държава повече от 30 дни. Благодаря. |
Емил Христов |
Уважаеми г-н Христов, Съгласно чл. 121 от Кодекса на труда: “Чл. 121. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. (2) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. (4) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г. ) Условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.” От цитираната разпоредба е видно, че в случаите на командироване в рамките на предоставяне на услуги за срок по-дълъг от 30 календарни дни, условията на заплащане в приемащата държава не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-11-02 14:21:19 |
Какво се разбира под "злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието" или "неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и др. нормативни актове" в чл.187,т.7 и т.10 от КТ. |
Радка Гангова |
Уважаема госпожа Гангова, Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на работодателя, както и разпространяване на поверителни за него сведения са нарушения на трудовата дисциплина, регламентирани в т.8 на чл.187 от КТ. Тук са визирани три вида нарушения на трудовата дисциплина: Злоупотреба с доверието на работодателя. Това нарушение на трудовата дисциплина произтича от личния характер на трудовото правоотношение, което по необходимост налага установяване на отношение на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието ще бъде налице, когато работникът или служителят използва оказаното му доверие за неправомерно извличане на определена полза за себе си или за друго лице, както и за увреждане на интересите на работодателя. Това нарушение има субективен характер и влече след себе си дисциплинарна отговорност само ако е извършено умишлено; Уронване на доброто име на предприятието е насочено към доверието на трети лица към предприятието (работодателя). По този начин работодателят се злепоставя пред трети лица-клиенти, съконтрахенти и др., и това може да се отрази неблагоприятно на ефективността на предприятието, на неговите връзки, доставки, пласмент и т.н. Това нарушение е формално, т.е. не се изисква непременно да са настъпили неблагоприятните последици, но ако те са налице, това увеличава тежестта на нарушението; Последната т.10 на чл.187 от КТ съдържа една бланкетна разпоредба, която има двояко значение: да обхване нарушението и на всяко друго задължение на работника или служителя, което е установено в нормативен акт или договор; да подчертае само примерния характер на изброяването на видовете нарушения в тази разпоредба. Разпоредбата предвижда, че за нарушение на трудовата дисциплина се счита и всяко друго неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-11-18 09:49:02 |
Моля да ми отговорите конкретно на въпроса: Подадох молба за песиониране през м. септември поради навръшване на възраст. След няколко дни бях назначена наново. Не съм подавала документи за получаване на пенсия. Ако сега има съкращения и бъда съкратена мога ли да получавам парично обезщетение за безработица ? Да или не? |
ели петрова |
Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. При наличие на посочените условия се преценява правото Ви на обезщетение за безработица. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице, основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-11-25 08:56:33 |
Може ли платен годишен отпуск от 2011г. в размер на 12раб. дни да бъде ползван от 23.12.2011г. до 09.01.2012г. |
Евгения Петкова |
Отпускът за 2011 г. следва да се ползва в календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърдения график за 2011 г. Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му – чл. 173, ал. 7, т. 3 от КТ. Ако работникът или служителят пожелае да ползва платен отпуск за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването. Следва да се има предвид, че ползването на платения годишен отпуск през следващата календарна 2012 година също става в съответствие с утвърден от работодателя график, като срокът за утвърждаването му по реда на чл. 173, ал. 1 от КТ е 31.12.2011 г. В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено (чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Съгласно чл. 173, ал. 6 от КТ платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. В чл. 176а от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на 2 години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. МВ/ |
Трудово право на Република България |