| 2014-09-11 18:23:24 |
Може ли на основание чл.229 от КТ да се сключи трудов договр с бъдещ студент.Зачита ли му се за стаж и плащат ли му се осигуровки по този договор? |
Павлина Недева |
Уважаема г-жо Недева, Договорът по чл. 229 КТ, независимо че уредбата му е в Кодекса на труда, не е трудов договор. Чл. 229 КТ дава възможност да се сключи договор за придобиване на квалификация, по силата на който обучаващото се лице, след завършване на обучението се задължава да работи при работодателя в уговорения срок. По силата на този договор обучаващият се поема задължение за работа при работодателя след завършване на обучението. С договора по чл. 229 КТ работодателят се задължава да осигурява на обучаващия се издръжка и др. и да го приеме на работа след завършване на обучението. Предвид горното, може да се приеме, че договорът за придобиване на квалификация по чл. 229 КТ се сключва между бъдещ работодател и бъдещ работник или служител. Едва след завършване на обучението отношенията между страните се уреждат с трудов договор. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-08 08:20:10 |
Здравейте! Във фирмата има служител, който е с едномесечно предизвестие, но от датата на пускане той не се явява на работа.Какви са правата на работодателя в този случай? |
Ваня Василева |
До прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения. Кодексът на труда /КТ/ предвижда, че закъснението, преждевременното напускане на работа, неявяването на работа или неуплътняването на работното време представляват нарушение на трудовата дисциплина (чл. 187, т. 1 КТ). Видовете дисциплинарни наказания, които се налагат за нарушения на трудовата дисциплина са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение (чл. 188 от КТ). Процедурата за налагане на дисциплинарни наказания е установена в чл. 186 и сл. от Кодекса на труда. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Работодателят преценява какви действия ще предприеме спрямо лицето. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-20 21:09:42 |
Здравейте, имам следното питане. Наша работничка с ТЕЛК по предписание на здравните органи бе трудоустроена на същото работно място, но с намалена продължителност на работното време - 4.0 часа. За намаленото наполовина работното време имаме ли право да намалим наполовина и основната заплата от 600 на 300 лв с доп. споразумение? Благодаря! |
Милчев |
Съгласно чл. 320, ал. 1 от КТ работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Според чл. 320, ал. 2 от КТ работник или служител с трайно намалена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон. В чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение. Ако трайно намалена работоспособност е над 50 на сто, работникът или служителят има право на пенсия за инвалидност по реда и при условията на чл. 71 и сл.от КСО. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 47, ал. 2 от КСО и се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-08 09:34:35 |
На директор с група в ЦДГ дължимо ли е възнаграждение за водене на задължителна документация, съгласно чл.34, ал.6, т.2 от КТД от 26.06.2014 г. |
Ваня Симеонова |
По поставения въпрос следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-15 11:55:03 |
На 9.12.2014г. ми се наложи спешно да даря кръв за мой близък.Върнах се веднага на работа.Не ме освободиха за деня, нито за следващия.Редно ли е това? |
Анонимен |
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. В чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. От разпоредбата следва, че ако работникът или служителят не използва полагаемия му се отпуск по чл. 157, ал. 1,т. 2 от КТ – при кръводаряване в посочените по-горе дни, той губи правото на този вид отпуск. Отпускът по чл. 157, ал. 1,т. 2 от КТ не може да се ползва в по-късен период от време. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-23 12:42:45 |
Има ли право работодателят да съкрати длъжността "Касиер,счетоводство", да създаде длъжност "Човешки ресурси,ЛС" със същите функции с изискване за висше образование. Каква е процедурата , ако не подпиша допълнителното споразумение.Председател съм на синдикална организация. |
Анонимен |
Така поставеният въпрос включва прекратяване на едно трудово правоотношение поради съкращаване на длъжността и създаване на ново на друга длъжност. Поради това изразяваме мнение, че това не би могло да стане с допълнително споразумение, а чрез сключване на нов трудов договор. Съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 – съкращение в щата, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на КТ, "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-08 16:08:16 |
Работя като възпитател на постоянен трудов договор мога ли да работя и като ресурсен учител на непълно работно време.Какъв договор трябва да подпиша с Ресурсения център |
Милена Георгиева |
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. В чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. За повече информация по поставения въпрос, следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-15 13:52:00 |
Имат ли право служителите с намалена работоспособност с над 50 % (предписанията от лекарската комисия не предвиждат подобни ограничения) да работят на ненормиран работен ден и съответно да се ползват от допълнителен платен отпуск по чл. 156, ал 1, т. 2 от КТ |
Димитър Андреев |
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. От запитването е видно, че предписанията на здравните органи не предвиждат ограничения относно работното време на лицето. В чл. 139а, ал. 1 от КТ е предвидено, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (чл. 139а, ал. 2 от КТ). Ако лицето работи при условията на ненормиран работен ден, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156, ал. 1, т. 2 от КТ, който е не по-малко от 5 работни дни. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-04 14:20:04 |
Съществува ли нормативен документ, който да дава възможност, една длъжност да бъде включена и в списъка за ненормиран работен ден и в списъка за сумарно изчисляване на работния ден, като лицата които не са на сумарно отчитане да имат право на ненормиран работен ден |
Владимир Бонев |
В чл. 139а, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (чл. 139а, ал. 3 КТ). Съгласно ал. 4 на чл. 139а от КТ, работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Разпоредбата регламентира задължението на работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост за изпълняват трудовите си задължения след изтичане на редовното работно време, а не преди неговото начало. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че не би могло за една длъжност да бъде установено както ненормиран работен ден, така и сумирано изчисляване на работното време. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-20 15:35:14 |
Имам ли право на ПГО за времето,през което съм бил без работа поради уволнение,признато за незаконно в съда? |
Калин Косев |
Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. Тъй като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, мнението ни е, че за времето на незаконно уволнение на възстановения работник или служител не му се полага платен годишен отпуск. Такава е и практиката на Върховния касационен съд. СН/ |
Трудово право на Република България |