| 2018-01-16 10:24:46 |
Как трябва да се води книгата за отчитане на извънредния труд съгласно чл. 149 от КТ и чл. 18, ал. 1 от НРВПО, за работниците и служителите работещи на смени (чл. 141 от КТ), по точно как се определя в кой ден е положен извънредния труд, когато се налага промяна в предварителния график.
Пример: Ако даден работник излезе в болничен от 10 – то число на месеца, съответно се налага друг работник да го замести, по този начин се променя предварителния график и въпросният работник полага 12 ч. извънреден труд.
1. Как да определим в кой от дните е положен извънредния труд?
2. Положеният извънреден труд не е на базата на заповед, какво трябва да се отрази в графата - номер на заповед?
3. Кой ден да бъде определен за почивка, при положение, че режима на работа е на 4 смени по 12 ч., т.е. дневна – нощна - два дни почивка?
|
Маргарита Георгиева |
Съгласно чл. 149, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Според ал. 2 на чл. 149 от КТ, положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. В чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. |
|
| 2010-04-23 17:40:19 |
Може ли да ми обясни някой състава на групата "задграничен служител"? Визирам ПМС №60 от 1980 година. Съпругът ми беше 3 години лектор по български език и литература в Русия, изпратен от образователното министерство. Зачита ли ми се за трудов стаж 50% от времето, през което съм била негов придружител? |
Марта Савова |
Тъй като този стаж се зачита само за пенсиониране, следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. |
NULL |
| 2018-02-01 15:09:37 |
Имам сключен основен трудов договор (ТД1) с работодател А. Имам сключен договор за полагане на допълнител труд (ТД2) с работодател Б. На 28.02.2018г ще бъде прекратен ТД1. На 01.03.2018г ще сключа нов трудов договор (ТД3) с работодател В. С прекратяването на ТД1 на 28.02.2018г отпада основанието поради, което ТД2 е бил сключен като допълнителен и следва да се прекрати и сключи като основно трудово правоотношение. Ако на 01.03.2018 г се прекрати ТД2 и сключи отново и отделно се сключи ТД3, то кой би трябвало да се счете за основен и кой за допълнителен? |
Петя Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева,
От запитването става ясно, че на лицето ще бъде прекратен основния трудов договор, но остава да съществува трудовия договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/. В Кодекса на труда липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 110 от КТ в основен. Кодексът на труда съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на кодекса основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ/. Съгласно чл. 111 от КТ, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Цитираната законова разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд. Това предполага и означава, че към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. Съществуването на първи, основен трудов договор е задължителна предпоставка за сключването на втори трудов договор, т. е. допълнителен към първия. Следователно първият сключен трудов договор е винаги основен. Предвид горното мнението ни е, че договорът по чл. 110 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор.КА
|
|
| 2018-03-15 17:28:04 |
По време на 135 -те дни болнични преди и след раждане, общинска съветничка може ли да получава възнаграждение като такава! |
Цветана Кръстева |
Уважаема г-жо Кръстева, по силата на чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. На същото основание и по същия ред се осигуряват и общинските съветници, тъй като съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, правоотношенията на тези лица възникват в резултат на избор.
Предвид гореизложеното, упражняването на трудова дейност като общински съветник, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, по време на отпуска поради бременност и раждане за първите 135 дни, които се ползват въз основа на актове на здравните органи, лишава майката от право на парично обезщетение за бременност и раждане. ВН |
|
| 2010-05-14 17:06:41 |
От 1984г. служител работи в предприятие, което в последствие е преобразувано в акционерно дружество “А”. През 2004г. е регистрирано ЕООД “Б” с едноличен собственик на капитала АД “А”, след което трудовото правоотношение с АД “А” е прекратено и на следващия ден е сключен трудов договор с ЕООД “Б”. През 2009г. ЕООД “Б” се влива в АД “А” и на основание чл. 123, ал.1, т.2 от КТ трудовото правоотношетие се запазва и за работодател отново се счита същото АД “А”. През 2010г. служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което трудовото правоотношение е прекратено. Какъв е размерът на дължимото от АД “А” обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ- 2 или 6 възнаграждения? |
Вера Иванова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата,условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От запитването е видно, че трудовият договор с АД “А” е прекратено и сключен трудов договор с ЕООД “Б”. С оглед цитираната по-горе разпоредба мнението ни е, че през последните 10 години от трудовия си стаж лицето е работило при различни работодатели, поради което има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
NULL |
| 2010-05-20 23:49:32 |
Не съществува ли противоречие между пар. 39 от Преходните и закл. разпоредби на З-на за изм-е и допълнение на КТ, съгл. "след 31.12.2006 г. неплатеният отпуск по чл.167а не може да се прехвърли правото от единия на другия родител" и чл.49, ал. 4 от Н-бата за отпуските и раб.време? (4) Когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва изцяло отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер 12 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител. |
Даниела Методиева |
Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), в сила от 01.08.2004 г., след използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Това означава, че правото на ползване на този вид отпуск е лично право на всеки от родителите на детето. § 39 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ, обн., ДВ, бр. 52/2004 г. даваше възможност до 31.12.2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ със съгласието на единия родител да се ползва изцяло от другия родител. С тази разпоредба е направено изключение от принципа за лично ползване на отпуска, като се дава възможност на един от родителите освен личното си право да ползва и правото на другия родител. Законът ограничава тази възможност до датата 31.12.2006г. След тази дата не е възможно ползване на “прехвърлен” отпуск. Разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, обн. в ДВ, бр. 72 от 2004г., в сила от 01.08.2004г., уреждаше именно реда за ползване на “прехвърлен” отпуск съгласно § 39, но ал. 4 вече не може да се прилага, тъй като самият § 39 ограничава възможността за ползване на “прехвърлен” отпуск до 31.12.2006 г. ЛТ/ |
NULL |
| 2018-08-01 15:16:00 |
Здравейте , шофьор съм към общинско подразделение.В събота трябва да закарам деца на лагер.Имам ли право на извънреден труд тъй като е почивен ден събота или само на командировъчни.Почивни дни за седмицата петък и неделя. |
Нели Григорова |
Уважаема г-жо Григорова,
От зададения въпрос не може да се направи категоричен извод относно начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано), поради което приемаме, че работата се полага при условията на подневно отчитане на работното време. При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка (чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда). Поради това намираме, че определянето на почивни дни петък и неделя, в случай, че работното време на работника или служителя се отчита подневно, е в противоречие на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Ако събота е работен ден за работника или служителя, по наше мнение няма пречка почивните дни за него да бъдат неделя и понеделник, за да бъде спазено изискването на чл. 153, ал. 1 от КТ. При тази хипотеза работникът или служителят няма да полага извънреден труд и ще ползва почивка в определенените от КТ размери. При положение, че работната седмица на работника или служителя е определена от понеделник до петък, то работата през събота представлява извънреден труд. Следва да се вземе под внимание, че по принцип извънредният труд е забранен, съобразно чл. 143, ал. 2 от КТ. Разпоредбата на чл. 144 от КТ урежда изключенията, при които се допуска полагане на извънреден труд. Следва да имате предвид, че независимо от това дали заповедта за полагане на извънреден труд е законосъобразна или не, положения от работниците и служителите извънреден труд се заплаща съобразно чл. 262 от КТ, като за работа през почивни дни заплащането е не по-малко от 75 на сто (чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ).НС
|
|
| 2018-10-24 14:13:09 |
Привет! Основен трудов договор при непълно работно време 2 часа вписва ли се в трудовата книжка? Благодаря! |
Мария Николова |
Съгласно чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по установения начин. В чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ е предвидено, че в трудовата книжка се вписва продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. МВ/ |
|
| 2018-11-21 16:31:16 |
Трудов стаж придобит от рускиня придобит в Русия 1978-1982 г., живееща в България признавали се за ПТСПО съгласно чл.12,ал.4,т. 3 от НСДРЗ |
Иванка Синапова |
Уважаема госпожо Синапова, Относно възможността за зачитане на стаж, положен в чужбина, като трудов по българското законодателство, бихме искали да отбележим следното: По смисъла на българското законодателство трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението (чл. 351 от Кодекса на труда – КТ) Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за да бъде зачетен от български работодател трудовият стаж, придобит в някоя от горепосочените страни (сред които не е Руската Федерация), е необходимо работникът/служителят да е изпълнявал държавна служба или работа по трудово правоотношение (според законодателството на държавата) или да е заемал длъжност в институция на Европейския съюз. В чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Предвид гореизложеното, тъй като Руската Федерация не e държава членка на Европейския съюз не е възможно при определяне на т.нар. „клас“ към трудовото възнаграждение да бъде зачетен придобития в Руската Федерация трудов стаж. БД |
|
| 2019-01-15 14:28:15 |
Законно ли е да се полага извънреден труд в психиатрична болница със законоустановено намалено работно време-7 часов работен ден? |
Татяна Тодорова |
Уважаема госпожо Тодорова,
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 Кодекс на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага от служителя/работника по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, извън установеното за него работно време. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за извършване на усилена сезонна работа (чл. 144 от КТ). Според чл. 146, ал. 1 от КТ, продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Съгласно чл. 146, ал. 2 от КТ, продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1-4 – ал. 3 на чл. 146 от КТ. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер. С оглед изясняване на конкретните фактически обстоятелства, можете да се обърнете към Инспекция по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. КА
|
|