| 2012-01-19 17:10:02 |
Получих отговор на този въпрос: Бихте ли разяснили: имам неизползван отпуск за 2011 год. 15 дни. При напускане за колко дни ще имам обезщетение по чл. 224 - 10 или 15? Но защо тогава може да се прехвърли само до 10 дни отпуск от 2011 в 2012 /по производствени причини/ ? Това не обесмисля ли промените, касаещи платения годишен отпуск? |
Цветкова |
Уважаема госпожа Цветкова, В предходното запитване поставихте следния въпрос: Бихте ли разяснили: имам неизползван отпуск за 2011 год. 15 дни. При напускане за колко дни ще имам обезщетение по чл. 224 - 10 или 15? На същия получихте коректен отговор, който поддържаме и към момента. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Във Вашия случай, ако трудовото правоотношение Ви бъде прекратено до изтичане на календарната 2013 година, ще имате право на обезщетение за 15 дни неползван платен годишен отпуск тъй като съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-02 13:14:02 |
Следя рубриките „Въпроси и отговори” в сайта и ги смятам за много полезни. За съжаление подреждането на отговорите става по датата на задаване на въпроса, макар че отговорите не са хронологични, което тотално обърква подреждането им. Ако въпросите се подреждат по дата на отговорите, ще бъде възможно да се следи хронологията много по-лесно. |
Румяна Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Благодарим Ви за направената препоръка. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-21 14:24:43 |
Здравейте. Участваме в Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013” Трябва да сформираме екип за работа по ОП „Околна среда 2007 - 2013”. Членовете на екипа работят по трудово правоотношение при същият работодател. Въпросът ни е как да бъдат уредени трудовите взаимоотношения по КТ във връзка с изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ПМС 330 от 05.12.2011 г. със служителите: с нов трудов договор по чл. 110 от КТ или с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ към основния трудов договор. |
Савелина Гекова |
Уважаема госпожа Гекова, Съгласно чл. 6, ал.2 от приложение към чл. 4, ал.8 от Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г. (Обн., ДВ, бр. 27 от 30.03.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. и доп., бр. 21 от 15.03.2011 г., в сила от 15.03.2011 г., доп., бр. 98 от 13.12.2011 г., в сила от 13.12.2011 г.) възлагането на задължения и/или дейности по проекти по оперативните програми се извършва със: 1. заповед на органа по назначаването - за държавните служители, или с допълнително споразумение към трудовия договор - за служители по трудово правоотношение; 2. сключване на трудов договор с лицата по чл. 7а от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46 и 72 от 2004 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 28 от 2006 г., бр. 64 и 71 от 2008 г., бр. 2, 18, 34 и 83 от 2009 г., бр. 4, 58 и 74 от 2010 г. и бр. 47 от 2011 г.), или друг нормативен акт; 3. сключване на договор за услуга по смисъла на Закона за задълженията и договорите с физически лица; 4. сключване на трудов договор с лице, което се назначава единствено и специално за целите на управление на конкретен проект. Следователно формата за възлагане на работата зависи от конкретните условия и изисквания на проекта. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-04-03 19:17:26 |
Зададох Ви въпрос на 23.03.2012 г. Моля отговорете ми. |
Иван Атанасов |
Срокът за отговор е до един месец от датата на задаване на въпроса. |
Трудово право на Република България |
| 2012-04-18 17:09:32 |
Назначен съм на постоянен трудов договор в частна фирма на длъжност - Заварчик. С допълнително споразумение ми предлагат да ме преназначат по вътрешно заместване на отсъстващ колега - Арматурист. За новата длъжност има изпитателен срок 6м. Могат ли да ме освободят за несправяне с работата ако подпиша допълнителното споразумение. Благодаря за отговора. |
Младен Филипов |
Съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. В чл.70, ал.5 от КТ е предвидено, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. В случай, че с допълнително споразумение ще работникът или служителят премине на друга длъжност, за която работодателят иска да провери качествата Ви за нейното изпълнение, няма пречка да има клауза по чл. 70. Това обаче е възможно само ако двете страни са съгласни да се измени трудовото правоотношение и ако подпишат допълнително споразумение. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-05-23 19:32:01 |
Назначена съм по чл.68 ал.1 т.1 от КТ и срок за изпитване до 30.06.2012год.,но от 14.06.2012год. излизам по майчинство.Има ли право работодателя да ми прекрати трудовия договор? |
Николина Цветанова |
Уважаема госпожа Цветанова, Съгласно чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В този случай закрилата по чл. 333 не се прилага. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-06-07 16:03:01 |
Назначаваме бивш служител,работил преди 3 години във фирмата, на трудов договор на същата длъжност,която е заемал преди напускането.Има ли възможност новият трудов договор да е отново със срок на изпитване 6 м.,при положение,че първия договор е бил с изпитателен срок 6 месеца.Притеснява ни чл.70,ал.5 от КТ.Благодаря! |
К.Цветкова |
Съгласно изричната разпоредба на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Поради това считаме, че след като длъжността е същата, няма законово основание да се назначи повторно същият служител със срок за изпитване. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-29 23:43:40 |
При еднодневна командировка с право на дневни пари и служебен превоз, без нощувка и други подлежащи на отчитане разходи, длъжен ли е служителят да попълва отчет за дължимите му дневни пари, за да му бъдат изплатени, при условие че е представил заверка от мястото на командировката и е докладвал изпълнение на задачата. |
Милена Нучева |
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. В наредбата не е предвидено лицето да представя документ за разходваните дневни пари. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-09-12 11:41:33 |
Как се изчисляват обещетенията по чл.224 и чл.222 и на колко дни се дели сумата за правилното изчисляване |
Стоянка Тодорова |
Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер (ал. 2). В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) – чл. 18, ал. 1 е регламентирано как се установява среднодневното брутно трудово възнаграждение. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година. В чл. 228, ал. 1 КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х (вкл. обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец се прилага чл. 19, ал. 1 НСОРЗ. В него е предвидено, че в този случай брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата (ал. 2). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-09-21 19:18:31 |
Назначен съм на ненормиран работен ден. Установеното ми работно време е от 7:30ч. до 16:00ч. Ползвам 5 дни допълн. платен годишен отпуск. В сряда ме извикаха на повреда от 20 до 22ч.Въпросът ми е: трудът ми от 20:00 до 22:00 ч.като извънреден труд ли се заплаща или е компенсиран от петте дни допълнителен платен годишен отпуск ? Благодаря Ви! |
Илия Илиев |
Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. В чл. 144, т. 4 от КТ е предвидено, че извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения. Тъй като, видно от запитването, не сте останал след изтичането на редовното работно време, което е до 16 ч видно от запитването, а сте извикан “на повреда” /предполагаме, че се касае за възникнала аварийна ситуация/ от 20 до 22 ч. мнението ни е, че в случая се касае за полагане на извънреден труд, който следва да се заплати като такъв. МВ/ |
Трудово право на Република България |