| 2012-10-03 13:47:22 |
НА 19.09.2012Г.ЗАДАДОХ ВЪПРОС И ОТГОВОРА НЕ СЕ ЧЕТЕ.ЗАЩО? |
МАРИЯ ПЕТРОВА |
В базата данни не е открит въпрос от Вас, зададен на 19.09.2012 г. Можете да го зададете отново. |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-14 21:22:56 |
Във връзка с поставен от мен въпрос на 19-09-12 г. бих искала да уточня, че трудовото правоотношение е в сферата на здравеопазването( частно здравно заведение). Моля за Вашия отговор! |
мария стефанова |
В чл. 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми. Съгласно ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба, основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение. При оценката на работното място се отчитат: 1. сложността на труда; 2. отговорността на труда; 3. тежестта на труда; 4. параметрите на работната среда - ал. 4. В чл. 5 от наредбата е предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. От горното е видно, че размерът на основното трудово възнаграждение се договаря между страните по трудовия договор. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-02 13:37:29 |
След спечелване на конкурс мога ли да бъда назначена на трудов договор със срок на изпитване? |
Христова |
Когато трудовото правоотношение възниква от конкурс не се сключва трудов договор, а се подписва споразумение по чл.. 107 от Кодекса на труда. Следователно когато трудовото правоотношение възниква от конкурс, не се сключва трудов договор, поради което считаме, че не може да има и уговорка за изпитване. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-07 12:35:23 |
Добър ден, искам да задам въпрос относно отпуск по чл. 157, ал. 1, т.4 от Кодекса на труда (за призоваване като свидетел), заложено е че този вид отпуск е платен, въпроса ми е кой трябва да заплати този отпуск на служителя, в какъв размер, какви осигуровки и удръжки се дължат и от гледна точка на работодателя как се отразява този ден? Благодаря! |
Иванка Ботева |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Следва да имате предвид, че страни по делото са ищец и ответник. В ал. 3, т. 3 на чл. 157 е предвидено, че в тези случаи на работника или служителя се изплаща възнаграждение според специалните закони. Това са процесуалните закони – ГПК, НПК и АПК, като възнаграждението се определя от съответния съд, поради което по същество отпускът следва да се счита за неплатен. Необходимо е работникът или служителят да поиска да му бъде разрешено да ползва този вид отпуск, като работодателят няма право на преценка дали и кога да разреши ползването на отпуска. За целта работникът или служителят подава писмена молба за отпуск, заедно с ксерокопие от призовката, от която да е видно, че е редовно призован и да удостовери датата на делото. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-03 20:15:59 |
В институт към БАН се предвижда съкращение в щата. Утвърдена е планова численост на персонала на института от ръководството на БАН. Може ли института който е поделение на БАН да промени така утвърдената численост и да направи структурни промени. Нужно ли е да се уведомява БАН за намаляване числеността или Директора на института сам взема решени |
Ели Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена, според специалния Закон за БАН. В чл. 4 от него е предвидено, че Уставът на Българската академия на науките урежда нейното устройство и управление, реда за създаване, преобразуване и закриване на научните институти и другите самостоятелни звена, както и други въпроси, свързани с предмета на дейността на академията. С оглед на гореизложеното, поставените от Вас въпроси би следвало да са уредени в Устава на БАН. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-06 08:58:35 |
Има ли друг начин на разпределение и получаване на фонд СБКО освен поравно на всички служители? |
Петър Петков |
Уважаеми господин Петков, Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Примерното съдържание на социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се съдържа в чл. 294 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Разпоредбата на чл. 299, ал.3 КТ предвижда, че социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ). Както е видно от посочените разпоредби средствата от СБКО се ползват по начина определен от общото събрание, но никъде не е предвидено СБКО да се разпределя „поравно на всички служители”. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-12 18:45:55 |
Работодателя не желае да изплати възнаграждение за 40 раб. дни платен отпуск за времето когато съм била в майчинство. Дните ще бъдат ползвани, осигуровки ще бъдат платени, но не и възнаграждение. Има ли право той и ако не къде мога да сигнализирам и да очаквам адекватна реакция? Счетоводител съм ясен ми е закона и практиката при стандартнапроверка |
Деница Илиева |
Уважаема г-жо Илиева, За съдействие се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-08 10:35:47 |
Лице е уговорило увеличение на раб.заплата от 01.04.2013. Излиза в платен отпуск от 03.04.2013. Начисляването на отпуска му на каква база ще бъде - върху старата или новата заплата |
С. Панайотова |
В съответствие с чл. 21, ал. 2, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че независимо дали увеличението е въз основа на заповед на работодателя по чл. 118, ал. 3 от КТ или на допълнително споразумение по чл. 119 от КТ, следва да се приложи чл. 21, ал. 2 НСОРЗ, т.е. съществува правно основание за заплащане на добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-08 15:08:28 |
Служителка е в отпуск по майчинство,на нейното място зам.по чл.68ал.1т3 от КТ.Служителката-титуляр прекратява майчинството си и се връща на работа,но в деня на връщането заместничката представя болничен,следва ли да се прекрати договора по чл.325 т.5 от КТ,въпреки представения болничен? |
Вилма Христова |
Уважаема госпожа Христова, Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. В този случай закрилата при уволнение не се прилага и работодателят издава акт за прекратяване на трудовото правоотношение и попълва трудовата книжка ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-08 00:00:23 |
Има ли право директор да ме кани да подписвам трудов договор/ доп. споразумение в присъствието на "свидетели". Вече няколко пъти ме вика, но като вляза в кабинета по диваните стоят трима "свидетели", които слушат какво говорим. Аз не желая да договарям условията пред тях. Директорът твърди, че имала право да се презастрахова, ако не подпиша. |
Нина Алексиева |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните – работник или служител и работодател. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). .). Клаузите, които се изменят, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. В КТ не е предвидено подписването на трудов договор или допълнително споразумение да става в присъствието на свидетели. МВ/ |
Трудово право на Република България |