| 2016-07-22 11:35:03 |
На колко неплатен отпуск за дете до 6 год.имам право?Живеем с бащата на детето на един адрес,но нямаме брак?Детето е с увреждане няма ваксинации и не може да ходи на градина,и се налага да го гледам в къщи. |
Виолета Колева |
В чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Разпоредбата на изр. 2-ро се прилага когато и двамата родители работят по трудово правоотношение. МВ/ |
|
| 2016-10-18 10:04:03 |
Здравейте,
има ли право работник, прекратил безсрочния си трудов договор по чл. 327, ал.1, т.6 /продължаване на обучение в редовна форма/, на обезщетение за безработица от Бюрото по труда, съобразно трудовия си стаж?
Благодаря предварително! |
Жанет Емилова |
Уважаема госпожо Емилова,
Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1, т. 6 от КТ. Видно от чл. 54б от КСО - безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. От гореизложеното е видно, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основания различни от посочените в чл. 54 б, ал. 3 от КСО, размерът и срокът на обезщетението за безработица се определя по общите правила – съобразно чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО (в зависимост от продължителността на осигурителния стаж.) За допълнителна информация следва да се обърнете към НОИ./КА/
|
|
| 2016-11-25 14:03:46 |
При полагане на извънреден нощен труд прилага ли се правилото за приравняване на часовете нощен труд към дневни, или се заплаща само като действително отработени часове |
Николина Банева |
Уважаема г-жо Банева,
Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. ЛТ/ |
|
| 2016-12-27 22:58:24 |
Здравейте, в дружество с въведен СИРВ период 1месец, работа на смени 12часа възниква въпросът с ползването на платен годишен отпуск. От изчетените до тук вече отговори от страна на експерти на МТСП, става ясно, че за събота и неделя лицата няма как да ползват платени отпуск ако желаят да отсъстват. Работодателят трябва да направи промени по графика и да осигури друг работник, който да изпълнява работата. Въпросът ми е ако е невъзможно да се осигури друг такъв работник по причина, че ще се наруши м/удневнана или м/уседмичната му почивка , или поради нежеланието от старана на другите работници, може ли на лицето пожелало да отсъства в събота и неделя да му бъде правомерно отказано? Лицето как трябва да формулира желанието си да отсъства в събота и неделя-писмено ли(ако да, на какво основание?). |
Красимира Тодорова |
Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда /КТ/ се ползва в работни дни по календар. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. МВ/
|
|
| 2017-02-21 20:09:49 |
Необходим ми е за представяне в университет документ за доход, който да съдържа информация за брутния и нетния ми доход. Работодателят ми издаде такъв, в който в брутната сума е добавено представителното работно облекло. Въпросът ми е това облекло трябва ли да се включва в брутното трудово възнаграждение? |
Анелия Ангелова |
Уважаема госпожо Ангелова,
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) стойността на предоставеното работно, униформено и представително облекло не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
„Трудови правоотношения“ са тези по смисъла на § 1, т. 26 на Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
В тази връзка считаме, че стойността на предоставеното Ви представително облекло не следва да бъде включено в брутното трудово възнаграждение. (ДД) |
|
| 2017-03-29 09:15:24 |
Здравейте,
Портиер работи на сумарно изчисляване на работното време.През месец март му се заплаща преработка.Има отработени 23.64 дни за месеца при 22 работни дни за март.За да се определи часовата ставка за заплащане на преработените часове, работната заплата на 23.63/8ч. ли трябва да се раздели или на 22/8?
|
Д.Владимирова |
От запитването е видно, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.142, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа /чл. 142, ал. 4 от КТ/. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа.
Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила, като работодателят трябва да разчете работното време на всички работници и служители така, че да организира процеса на работа без да надвишава установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане. Отчитането на времето при работа в условията на сумирано изчисляване на работното време става винаги в края на определения за сумиране период. Когато нормата отработено време, след превръщане на нощните часове в дневни е превишена, ще бъде налице извънреден труд, който се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Точните изчисления дали работникът или служителят е положил извънреден труд се извършват от работодателя.
|
|
| 2010-01-26 14:47:52 |
Защо някои получават и пенсия и заплата?Това ли ви е Европийската политика? |
Симеон Йорданов |
Уважаеми господин Йорданов, Съгласно чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.От посочената разпоредба е видно, че законът не поставя изисквания, свързани с определена възраст, за осъществяване на трудово правоотношение, както и забрана да работят по трудово правоотношение лица, които са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Друго правно решение ще противоречи на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гарантира правото на труд на гражданите.. ЕКБ |
NULL |
| 2017-05-12 10:48:23 |
Здравейте, работя на постоянен трудов договор на пълен работен ден. Преди около 2 години кандидатствах и бях приета да уча магистратура в Нов Български университет, като лекциите и упражненията ми бяха в извънраб. време (уикендите и вечер след работа).Получих съгласие от работодателя си да уча и завърша тази магистратура. Предстои ми защита |
Надежда Данаилова |
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Отпускът може да се ползва както наведнъж така и на части, в зависимост от организацията на учебния процес, като размерът е 30 работни дни. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя за това. Съгласието на работодателя се дава в писмена форма – чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. То се дава еднократно и веднъж дадено, работодателят не може да го оттегли. В чл. 51, ал. 1 от посочената по-горе наредба е предвидено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит – чл. 51, ал. 2 от наредбата.
Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната /чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. С оглед гореизложеното считаме, че ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи във висше училище със съгласието на работодателя, може да ползва платен отпуск по реда на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ, в зависимост от това, за какви изпити става въпрос.
|
|
| 2010-02-25 15:29:55 |
В брутната ми заплата е включено допълнително трудово възнаграждение за работа при специфични условия на труд в специално училище/към затвор/ в размер на 16%.Въпросът ми е: При изчислението за обещетение по чл.224 за неизползван отпуск трябва ли да се включат тези 16% или са за действително отработено време/Наредба №1 04.01.2010г на МОНМ/ |
Иван Симеонов |
Уважаеми господин Симеонов, Разпоредбата на чл.. 17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. СС |
NULL |
| 2017-08-30 15:33:27 |
На шофьорите назначени в дружеството в трудовия им договор е посочено работно място гр. Варна. При промяна съгл. 01.04.2017г. на код ЕКАТТЕ "00000", т.к. работи в повече от едно насел. място, какво следва да бъде вписано в трудовия договор на шофьора като работно място и ще има ли право лицето на командировъчни след като няма определено раб. място? |
Елена Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева,
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата - чл. 66, ал. 3 от КТ. Работното място е установено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съгласно посочената разпоредба "работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
Съгласно § 10, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, в срок до 30 октомври 2017 г. работодателят изпраща уведомления съгласно приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 за регистрираните преди 1 април 2017 г. трудови договори, като попълва: код за тип на документ - 2, код на работодателя, трите имена и ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя, основанието за сключване на трудовия договор или последното регистрирано допълнително споразумение, за "дата на сключване" се попълва 1.04.2017 г., длъжностно наименование, код по НКПД, код по КИД (2008) и код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на лицето при изпращане на уведомлението. Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, се попълва код "00000".
Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. С чл. 215 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и други.
В описания от Вас случай още при сключването на трудовия договор и с връчването на длъжностната характеристика работникът или служителят е запознат с характера на работата и трудовите задължения, които се очаква да изпълнява. Такава е работата, за която работникът или служителят се е уговорил, и за тази работа е уговорен и размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - елемент от съдържанието на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ.
При командироване на шофьори в страната следва да се вземе под внимание разпоредбата на § 3 от Постановление на Министерски съвет № 133 от 14 юли 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, съгласно което на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по малко от 0,0035 лв. на всеки пропътуван километър. Когато пътуването свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба.
При командироване на шофьор в друга държава следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В този случай на командирования транспортен работник се дължат командировъчни пари в съответствие с Приложение 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, а именно 27 евро на ден при единична езда и 21 евро на ден при двойна езда.
Уведомяваме Ви, че по въпросите, свързани с реда за командироване, заплащането на пътни и квартирни пари, както и относно отчетността и контрола, компетентно да изрази становище е Министерство на финансите (§ 4, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за командировките в страната).нс
|
|