Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-09-03 11:07:07 Служител прехвърля 9 дни отпуск от 2016г. по лични причини /без да са посочени конкретно/ за 2017г. От 17 февруари 2017г. излиза в продължителни болнични, след което преминава в майчинство, от което не се завръща, а подава заявление за напускане от 01.10.2019г. Длъжен ли е работодателят да изплати 9-те дни отпуск от 2016г. съгл. чл. 224 (1)или правото, респективно обезщетението е погасено по давност. Наташа Данчева Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е уточнено, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. В случая, изложен в запитването, мнението ни е, че от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск, започва да тече двугодишният давностен срок. МВ/
2019-10-02 22:51:21 Работодателя има ли право да обвързва чл. 169 КТ с трудов договор? Визирам ТД Х, което би позволило молбата до работодателя да бъде приета само при условие, че работника сключи нов трудов договор, задължавайки го да работи за ТД Х до завършване на образование + 2 години след това. В случай на неуспешно завършване, работника е длъжен да възобнови сумата, която е била изплатена от работодателя за чл 169 КТ. Светлин Ганев Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя. В чл.52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че съгласието на работодателя по чл.чл.169, 170 и чл.171 се дава в писмена форма за всеки отделен случай. В разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от КТ не е предвидено изискване за сключване на нов трудов договор със задължение на работника/ служителя да работи при работодателя до края на договора и/или след завършването на обучението, както и възстановяване на платени от работодателя суми. Такива клаузи могат да се съдържат в договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация по чл. 234 от Кодекса на труда. МВ/
2019-11-01 11:55:20 Здравейте, Имам следния въпрос, кмет на кметство получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при напускане полага ли му се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ? Албена Златева Уважаема госпожо Златева, Съгласно чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Видно от разпоредбата приложение съответно ще намерят разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), включително за правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Получаването на пенсия за инвалидност не ограничава правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)
2010-09-24 08:30:38 На учител - лектор, назначен по чл. 68 ал.1 т.2 от КТ с работно време 5 часа седмично, трябва ли да се начислява процент върху лекторското възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ако лицето има такъв? Елена Добрева Уважаема госпожа Добрева, От зададения въпрос не става ясно дали трудовият договор, на учителя-лектор, сключен при непълно работно време e основен или e договор за допълнителен труд, поради което Ви предоставяме следната обща за случая информация: Съгласно чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. На основание горното, в случай, че е сключен основен трудов договор - допълнителното трудово възнаграждение се дължи на общо основание, независимо от продължителността на работното време. В случай, че трудовия договор е за допълнителен труд - прилага се следното правило - задължение за начисляване на допълнителното трудово възнаграждение до достигане на съответната месечна продължителност на работното време (например до 8-часова продължителност на работното време). ЕКБ NULL
2020-02-19 12:36:14 Здравейте, не знам към кой раздел да отправя моето запитване, но моля за разяснение. От 2010 г. работя по два трудови договора при един и същ работодател – първия е на 8 ч. от 2004 г., а втория на 4 ч. от 2010 г. Имам решение на ТЕЛК над 50% намалена работоспособност от 2000 г. и ползвам данъчните облекчения произтичащи от това по първият си договор. След сключване на вторият договор към заплатата по него, се прибавя и облагаемия доход от първия договор, намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице и данъчното облекчение 660.00 лв. Удържа ми се данък и по двата договора-по първия договор ми се удържат осигуровките и 660.00 лв. и имам данък, след като добавят облагаемия доход към втория, сумите стават високи и там също ми се удържа данък. Правилно ли е това? С уважение – Мария Танчева Мария Танчева Уважаема госпожо Танчева, По въпросите, свързани с определянето на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, следва да се обърнете по компетентност към органите на Националната агенция за приходите. БД
2010-11-19 13:41:07 Когато среднодневно възнаграждение за изчисляване на Обезщетение по чл.224, за лица работещи по ЧЛ.114 от КТ е по-малко от изчисленото в/у МРЗ, кое от тях се взима за изчисляване на Обезщетението? Важи ли това ограничение в този случай? Анатолий Мягков В чл. 19, ал. 2 от наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. От разпоредбата е видно, че размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ не може да бъде по-малък от минималната работна заплата при плен работен ден. МВ/ NULL
2010-12-01 19:23:13 Работила съм 9 месеца по програма "Старт на кариерата" като младши експерт(Община Варна) по трудов договор за 9 месеца с 6 месеца изпитателен срок, при освободена щатна бройка ме назначиха като младши инспектор в същия отдел с договор за неопределено време, но с изпитателен срок 6 месеца, имат ли право да ме назначават отново с изпитателен срок. Валерия Митова Уважаема госпожа Митова, Разпоредбата на чл. 70, ал.5 от Кодекса на труда за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. СС NULL
2010-12-29 13:49:22 От 14 години работя в детцка градина ,но сега ми трябва 6 месеца неплатена отпуска-имам ли право по закон и кои трябва да ми разреши-кмета на общината или директора на градината?Благодаря Ви! елена тодорова NULL NULL
2011-01-20 16:24:24 Работя на постоянен трудов договор.Детето ми е на 5 год. и посещава детска градина,кадето ежемесечно заплащам регламентираната такса от 40 лв.Имам ли право да взема неплатено майченство до 8 год.възраст от работодателя си и в същото време да започна работа другаде на трудов договор,като детето ми продължи да посещава ЦДГ? Пенка Илиева В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Няма изрична законова забрана по време на ползване на отпуск по чл. 167а от КТ да се работи при друг работодател по трудов договор, но от гледна точка на осигуряването и по трудовия договор за допълнителен труд, следва да се обърнете към НОИ. МВ/ NULL
2011-01-26 09:36:51 Здравейте, бихте ли ми отговорили как е най-правилно да бъде изчислявано работното време на служители, които работчт на 12 часови графици. Става въпрос за охранителна фирма. Спецификата на работа налага такъв график. Чавдар Ангелов Уважаеми г-н Ангелов, От посоченото в запитването може да се предположи, че работите при условията на въведено от работодателя сумирано отчитане на работното време. Чл. 142, ал. 2 от КТ урежда сумираното изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. Съгласно чл. 142, ал. 4 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. С оглед на цитираните разпоредби работодателите разработват графици за работа на работниците. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, за съответния период ще бъде налице извънреден труд когато нормата работно време за същия период е превишена. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период. Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Само когато се получат часове над определената норма за периода, те представляват извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно: положеният извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Само когато се полага труд през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ). ЛТ/ NULL
Страница 5957 of 6864