| 2012-11-21 10:28:24 |
Имаме служител назначен по чл.68,ал.1,т.3 от кт.Титулара се завръща от 03.12.12г.Може ли без да прекрятяваме ТД на служителя,който замества,с допълнително споразумение до го назначим на друга длъжност от 02.12.12г./задължително ли трябва да има прекратяване на ТД на заместващия и после нов договор или може с ДС да го назначим на друга длъжност/ |
Иван Иванов |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (длъжност, работно време,срок, трудово възнаграждение, и др.). Няма пречка преди завръщане на титуляра с допълнително споразумение, подписано от двете страни, лицето де премине на друга длъжност. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-07 12:39:28 |
кои са противопоказните заболявания за длъжността уредник в исторически музей. и в кой нормативен документ е залегнал регламента им. |
стефан иванов |
Разпоредбата на чл. 314 от КТ установява, че работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. С оглед цитираната разпоредба, следва да се обърнете към съответния здравен орган, който да се поизнесе относно това, дали работата е подходяща за лицето. Противопоказните условия на труд се определят от здравните органи. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-11 09:47:17 |
През 2009 г. учител кандидаства за работно място извън населеното място където живее. За същото място кандидатства и учител от населеното място. Назначават учителя извън населеното място. Въпроса ми е: Пожизнено ли той няма право на разходи за пътни? |
Радостин Павлов |
Уважаеми господин Павлов, Съгласно чл. 294, т.3 от Кодекс на труда (КТ) работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Видно от посочената разпоредба работодателят може, но не е длъжен. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-28 14:54:41 |
Здравейте! Имам следният въпрос: На какъв работен ден следва да работят социалните работници, които работят с лица с увреждания? Имат ли право на намалено работно време /7 часов работен ден/, съгласно изискванията на чл.3, т.3 от Наредбата за определяне на видовете работа, за които се установява намалено работно време? |
Марта Тошева |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-12 18:52:40 |
Zdraveyte, Dlajen li e rabotodateliat da zaplati radhodite za vaksini na svoj slujitel, komandirovan v India? Pozdravi, LHristova |
Lora Hristova |
Задайте въпроса си на кирилица. |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-30 12:28:18 |
Съгласно Параграф 1 т.9 от Допълнителните разпоредби на КТ, „Масово ли е уволнението” при което: В дружество със списъчен състав 2000 работници и служители са извършени следнте уволнение – на основание чл. 328, ал.1, т2 от КТ: На 25 април са съкратени 25 човека На 30 май също 25 човека и На 1-ви юли 25 човека |
Йорданка Германова |
Уважаема г-жо Германова, В текста на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е дадено определение на понятието “масови уволнения”. За "масови уволнения" се считат уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител. В хипотезата на буква “в” уволненията ще се считат за масови, когато броят на уволненията е “най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни”. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-19 10:40:08 |
Имали право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ, лице,което е било по ДУК през последните 7 години и целия му трудов стаж е в една и съща фирма. Благодаря |
Снежанка Карадачка |
Уважаема г-жо Карадачка, Договорът за възлагане на управление не е трудов, а граждански по своя характер. Това означава, че ако страните са уговорили плащане на обезщетения след прекратяване на договора, то обезщетение се дължи по реда и при условията на сключения договор за възлагане на управлението, а не на основание Кодекса на труда. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-17 21:09:37 |
Pri sakra6tenie po 4l.328,al.1,t.2 kolko obez5tetenia se daljat pri nespazen srok na predizvestie |
St.Ivanova |
Съгласно чл. 220, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-28 10:14:05 |
Работя в магазин,предстои закриването му поради намаляване на оборота.По кой член трябва да бъда освободена от длъжност?Не се касае за взаимно съгласие,нали? |
Соня Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя при закриване на търговски обект се осъществява на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на предприятието. На основание § 1, т. 2 от ДР на Кодекса на труда, по смисъла на този кодекс "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Трудовото законодателство в този случай предвижда следните обезщетения: обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ ако има такъв; обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, ако има неспазено предизвестие и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ става изискуемо и възниква за работодателя задължение за изплащането му от момента, в който уволненият работник или служител претендира (със заявление за правото му по чл. 222, ал. 1 от КТ), обяви (с декларация, или изявление свободен текст) и докаже (с трудовата книжка) пред бившия работодател, че за едномесечен период не е започнал работа или в този период е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение. ЕКБ. |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-09 10:58:00 |
Здравейте, предстои ми съкращение по чл. 331. Интересува ме под месечно трудово брутно възнаграждение се разбира заплатата или заплата + служебен автомобил, телефон, талони да храна, допълнително здравно и т.н. Благодаря! |
Лили Пейчева |
Съгласно чл. 331, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, ако работникът или служителят приеме предложението за прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Съгласно чл. 331, ал. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. От цитираната разпоредба е видно, че база за изчисляване на обезщетението е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. При липсата на изрична разпоредба за начина на изчисляване на това обезщетение и ако страните не са уговорили друго, следва да се приеме, че това е брутното месечно трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ. Разпоредбата на чл. 228 от КТ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. и за обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ, ако не е уговорено друго) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. КС |
Трудово право на Република България |