| 2012-05-01 09:46:57 |
В какъв срок от прекратяване на ТД трябва да се изготви УП-2. Много съм ангажирана служебно и нямам физическа възможност за изготвяне на УП, а лице с прекратен договор, родено 1953 г. постоянно ме притиска и заплашва. |
Аля Дочева |
Уважаема госпожа Дочева, Съгласно чл. 5, ал. 7, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход: 1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;2. по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-30 20:18:22 |
Здравейте,искам да попитам,след като живея в Стара Загора и това е населеното ми място,защо не ми се плащат дневни пари за командировка в страната,както е посочено в чл.19,ал.2 от Наредбата за командировки в страната? И правилно ли е това,ако не е как да накарам работодателя си да започне да ми плаща тези дневни пари! |
Иван Трепечов |
Уважаеми г-н Трепечов, Съгласно чл. 121, ал. 1 и 2 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са уредени в НАРЕДБА за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 8 от НКС, командироването се извършва въз основа на писмена заповед. В съответствие с чл. 9, ал. 1 в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. В чл. 9, ал. 2 от НКС е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. От гореизложеното е видно, че за командировани съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда се считат лицата, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа и само когато е налице командироване, се прилага НАРЕДБА за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда мястото на работата се определя с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал. 3 към същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Когато от характера на работата на работника или служителя следва и това налага той да изпълнява трудовите си задължения в други населени места извън седалището на предприятието, няма нормативно основание той да се счита за командирован и да му се заплащат командировъчни пари по реда и условията на Наредбата за командировките в страната. Възможно е това да е причината, поради която работодателят не прилага НАРЕДБАТА за командировките в страната (НКС). Ако считате, че работодателят не спазва трудовото законодателство, можете да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-09 19:09:24 |
За провеждане на учебни занятия във ВУЗ по точно определен разпис и на определено работно място от пенсионер, на какъв договор е правилно да бъде назначен - граждански или трудов? |
Соня Петкова |
При предоставянето на работна сила отношенията се уреждат само като трудови отношения /чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда/. Предметът на трудовия договор е труда на работника или служителя, а не определен трудов резултат. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. Трудовите договори се сключват винаги в писмена форма /чл. 62, ал. 1 КТ/. Гражданските договори са предмет на облигационното право и са уредени в Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. За гражданските договори писмената форма не винаги е задължителна. Сключването на граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. С оглед на така посочените особености, характеризиращи трудовите и гражданските договори, работодателят сам следва да прецени отношенията дали са трудовоправни или граждански. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-21 11:25:39 |
Вярно ли е, че общините нямат право да взимат работно облекло според някоя си наредба или указание, къде го пише това? Общинските служители ще вземат ли тази година работно облекло както и миналата или това зависи само от Кмета ан тази община? |
преслава рачеа |
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло / обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г./ работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Според ал. 2 на чл. 6 от наредбата след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата – ал. 3. В ал. 4 на чл. 6 от наредбата е предвидено, че информацията по ал. 2 се свежда до знанието на работниците и служителите. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от наредбата не допуска замяната на работно облекло с пари. Алинея 2 на същия член изисква работното и/или униформеното облекло да се предоставя на работника или служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа. Според чл. 2 от наредбата наредбата не се прилага: 1. за лични предпазни средства или специално работно облекло, предназначени за опазване на здравето и безопасността на работниците и служителите и предоставяни по реда на Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.); 2. в случаите, когато осигуряването на безплатно работно и/или униформено облекло е уредено със закон или с друг нормативен акт. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-23 19:01:18 |
При назначаване на работник по чл.114 от КТ може ли отработените часовете да надхвърлят 40 часа месечно, защото в тр.договора е договорено по два часа на ден? Например 42,44 или 46 според раб.дни в месеца. В КТ не е упоменато. |
Елена Димова |
Уважаема госпожа Димова, Разпоредбата на чл. 114 от Кодекса на труда урежда трудовия договор за работа през определени дни от месеца. Съгласно чл. 114 от КТ, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата няма ограничение за размера на работното време като максимална аритметична величина или максимален сбор от отработени часове за съответен календарен месец. В случай, че запитването Ви е свързано със задължителното обществено осигуряване Ви уведомяваме следното: На основание чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване, работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Това означава, че ако през конкретен календарен месец лицето е работило до 40 часа месечно, следва да бъде осигурено по чл. 4, ал. 2 от КСО (за рисковете инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест), но ако през месеца лицето е работило повече от 40 часа месечно, то на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО осигурителят задължително го осигурява за всички осигурителни рискове - 1. за общо заболяване и майчинство, 2. за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, 3. за трудова злополука и професионална болест и 4. за безработица. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-28 15:32:08 |
законосъобразно ли е при сключен трудов договор в ЦНСТ за лица с увреждания на 7 часов работен ден да ни принуждават да работим по 12 часа и то по сам човек на смяна |
Антонина Луценко |
В чл. 142, ал. 4 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време, т. е. в случая 8 часа. В случай на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя Ви, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-07 12:44:09 |
имам административно наказание ЗАБЕЛЕЖКА...смятам ,че не правилно, и наказанието е пресилено ! не е минал още месец от връчването на заповедта с наказанието. Каква е процедурата по искане оспорването на наказанието в съда?Къде на кои места трябва да се подаде жалба?Благодаря Ви предварително за отговора! |
стефан иванов |
Уважаеми господин Иванов, Съгласно чл. 358, ал.1,.т.1 от Кодекса на труда (КТ) исковете по трудови спорове се предявяват в едномесечен срок - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка". Жалбата се подава в районния съд по местонахожденито на работодателя. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-03 23:59:41 |
Има ли право работодателят да накара служител, който е още в срок на изпитване да отработи предизвести, ако иска да напусне по негова инициатива? В кой член от КТ е изрично записано това? Благодаря! |
Анонимен |
Когато в договор по чл. 70 КТ (с изпитателен срок) изрично е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то единствено страната, в чиято полза е уговорката има право да прекрати договора преди изтичане на срока за изпитване и без да дължи предизвестие на другата страна, като правното основание за това е чл. 71, ал. 1 от КТ. Ако срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя, то работникът/служителят няма право да го прекратява без предизвестие по чл. 71, ал. 1 от КТ. Той има право да го прекрати по чл. 326, ал. 1 от КТ, като отправи писмено предизвестие до работодателя в сроковете съгласно чл. 326, ал. 2 КТ. При “неотработване” на предизвестието работникът/служителят дължи обезщетение съгласно чл. 220, ал. 1 КТ. При съгласие на работодателя, трудовият договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 от КТ, като в този случай не се дължи обезщетение. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-11 09:56:34 |
В тр. книжка на работник е нанесено назначението през 2000 г. и след това не са нанасяни промените в ОТВ. Междувременно са се сменили трима ръководители на предприятието, като последният е назначен преди 3 години. Ако сега се нанесат всички промени през годините в ОТВ, може ли настоящият ръководител да подпише за минали години или трябва бившите? |
Ат. Христов |
Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма пречка да отразите настъпилата промяна на ОТВ в трудовата книжка на лицето. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-27 16:00:23 |
На 66 години съм, имам осигурителен стаж 18год. Ако се пенсионирам по чл. 68, ал. 3 от КСО, имам ли право на 6 брутни заплати от работодателя при когото съм работил в последните 10 години и продължавам да работя и в момента. |
Валентин Николов |
NULL |
Трудово право на Република България |