| 2010-03-10 18:38:19 |
Имам 34 годишен стаж като учител и възпитател в един дом за деца лишени от родителски грижи.На 16.12.09г. се пенсионирах, но получих като обезщетение 2 работни заплати, с мотив от дириктора, че от 2007г. се водим към социалното министерство , а не към МОН , т.е. няма 10г към един и същ работодател,имам ли право на 6 раб.заплати? Благодаря Ви |
Дафинка Костова |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. В случай, че трудовото Ви правоотношение при преминаването към АСП са у,редени по по чл. 123 от Кодекса на труда, трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват във вида, в който са били преди преустройството или промяната. Поради това всички права по трудовото правоотношение на лицето се запазват, вкл и правото на обезщетение от 6 брутни заплати.. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
NULL |
| 2017-09-27 09:49:46 |
Лице работи в лечебно заведение от 8 год като Мед.сестра, като преди това има стаж като такава в друго още 22 год.Сега е повишена в длъжност Гл.мед сестра.Тя няма предходен опит като такава до момента.Какъв клас трябва да отчитам - всичко до тук или само в посл.ЛЗ, в предходното е била на по-ниската длъжност? |
МИЛЕНА НИКОЛОВЕА |
Уважаема госпожо Николаева,
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят следва да отчете трудовия стаж, придобит при друг/и работодател/и, на същата сходна или със същия характер работа длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ). Размерът на допълнителното трудово възнаграждение се определя въз основа на представените от работника или служителя документи за трудов стаж и професионален опит. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работа при изпълнението на тази длъжност. Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност в предприятието. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4 се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ. КА
|
|
| 2010-03-26 22:30:39 |
здравейте! работя във частна фирма от март 2008 - през изминалата 2009 година цялата фирмане сме ползвали платена отпуска и не ни е плащано за да не ползваме. интересува ме това нее ли нарушение на правата ни по кодекса на труда?Благодаря |
александър недков |
Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Съгласно ал. 3 на чл. 176 КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Алинея 4 на чл. 176 от КТ предвижда, че неизползуваният размер на платения годишен отпуск може да се използува от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. За нарушаване на трудовото законодателство от работодателя Ви следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на фирмата, в която работите. КС |
NULL |
| 2017-11-09 10:06:36 |
Здравейте, бих искала да получа разяснение относно отчитане на болничен при СИРВ. Дните в болничен се отчитат в работни дни по график в периода или в календарни дни за периода? |
Ива Билюкова |
Уважаема г-жо Билюкова,
При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар.нс
|
|
| 2018-01-16 13:32:36 |
Здравейте, какви са санкциите за община която не спазва разпоредбите на Кодекса на труда, раздел Тристранно сътрудничество, чл.3б от КТ и е нарушен изцяло социалния диалог по трудовото законодателство? Инспекцията по труда ли е органа, който контролира социалния диалог? Благодаря Ви предварително!!! |
Радостин Павлов |
Съглесно чл. 1, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, този закон установява реда за уреждане на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.
Според ал. 2 на чл. 1 от закона, в колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители освен ако страните са упълномощили други органи или лица.
В чл. 3 от закона е предвидено, че колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между работниците и работодателите или между техните представители по свободно определена от тях процедура. Работниците предявяват писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите.
Разпоредбата на чл. 4 от закона установява, че когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж. Преговорите по предходната алинея могат да траят до 14 дни, а по споразумение на страните - и по-продължително време.
Съгласно чл. 4а от закона, Националният институт за помирение и арбитраж съдейства за доброволното уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели. Той е юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище София и с ранг на изпълнителна агенция.МВ/
|
|
| 2018-02-21 11:28:08 |
Здравейте, имам следния въпрос: колко са максимално допустимите часове общо при работа по два трудови договора
за седмица, месечно, годишно, при условие, че лицето има подадено съгласие за работа повече от 48 часа седмично? |
Севдие Кадирова |
Уважаема госпожо Кадирова,
В чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично. КА
|
|
| 2010-05-04 10:32:47 |
Имат ли право на командировъчни пари шофьори в пбюджетно предприятие |
Гергана Тричкова |
Уважаема госпожа Тричкова, Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Ако лицето отговаря на изискванията на разпоредбата, то следва да бъде командировано, включително и работещите в бюджетни предприятия. СС |
NULL |
| 2010-05-14 18:30:44 |
В предишния въпрос: ТОЧКАТА Е 10, а не 9!!! "При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст" |
Т.Михайлова |
Уважаема г-жо Михайлова, В посочения от Вас случай служителят има 100 точки (сбор от възраст и осигурителен стаж) и без да се включва стажът от редовната военна служба. Прекратяването на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ се извършва по преценка на работодателя "при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст". ЛТ/ |
NULL |
| 2018-05-10 23:34:40 |
Кой е моментът, в който започва дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание, ако има липса на 3000 лв от касата, като не знаем на какво се дължи тази липса? |
Вес Тодоров |
В случай, че вредата е причинена при отчетническа дейност, в чл. 207, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
2. за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.
Според ал. 2 на чл. 207 от КТ, лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда. В ал. 3 на чл. 207 от КТ е предвидено, че исковете по т. 2 на ал. 1 и по ал. 2 се погасяват с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата. Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност – ал. 4 на чл. 207 от КТ. На основание чл. 210 от КТ в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването ѝ, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването ѝ, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от КТ, пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Дисциплинарното наказание на работника/ служителя се налага при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда – чл. 189 – чл. 195. МВ/
|
|
| 2018-09-27 12:34:49 |
Работих във фирма на срочен трудов договор.Поради здравословни проблеми излязох в болничен отпуск.Представих болничен и 20 дни по-късно по куриер ми беше донесена заповед за прекратяване на договора със същата дата от първия ден на болничния ми.Поради тази причина са ми спряни и парите за болничния.Какъв е редът и мога ли да си взема парите.Благода |
Десислава Николова |
От изложената във въпросите Ви фактическа обстановка, може да се направи извод, че сте работили по трудов договор със срок на изпитване, който е прекратен от работодателя по време, когато сте ползвали отпуск поради временна неработоспособност. В този аспект, съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. В договора със срок за изпитване се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни (чл. 70, ал. 2 от КТ). На основание чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. С оглед зададените от Вас въпроси следва да се отбележи, че няма пречка заповед по чл. 71, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор да се връчи и по време на ползване на отпуск за временна неработоспособност от работника или служителя. Закрилата при уволнение е предвидена в разпоредбата на чл. 333 от КТ. Според чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. В този смисъл, закрилата при уволнение се прилага само в случаите, когато основанието за прекратяването на договора е измежду изрично посочените в чл. 333, ал. 1 от КТ правни основания (чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях и при дисциплинарно уволнение). С оглед прекратяването на трудовия Ви договор имате право да оспорите заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение пред съда. Срокът за оспорване пред съда е двумесечен, като започва да тече от датата на връчване на заповедта. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, съгласно чл. 359 от Кодекса на труда. По въпросите, свързани с прекратяване на изплащането и размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност, следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. БД |
|