| 2015-03-13 16:32:00 |
Здравейте, След трудоустрояване на работник, същият започна да изпълнява същата работа, но с намалено - на 4 -в работен ден време, съгласно предписанието на ТЕЛК.Следва ли да му се заплаща и труд.възнаграждение за 4 раб.ден с всички последици от това? |
Иван Петров |
В чл. 320, ал. 1 от КТ е предвидено, че работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Съгласно чл. 320, ал. 2 от КТ работник или служител с трайно намалена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон. Този закон е Кодексът за социално осигуряване. Лицата с трайно намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто имат право на пенсия за инвалидност и на тях не се полага такова”доплащане”. В чл. 72 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-01 15:03:24 |
Интересувам се дали военната служба трябва да се включи в общия трудов стаж на лице назначено преди влизане в сила на наредбата 01.07.2007 г. |
А М-ова |
По Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) времето на отбиване на военната служба не се признава за трудов стаж и професионален опит. След влизане в сила на НСОРЗ – 01.07.2007 г. работодателят не следва да взема предвид военната служба при определяне на възнаграждението за трудов стаж и професионален опит, тъй като времето на военната служба не се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и през това време не се придобива професионален опит. Времето на военната служба се зачиташе на специално основание за продължителна работа само по отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. Следва да се има предвид § 1 от заключителните разпоредби на НСОРЗ, който урежда „заварените случаи“. За работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата (01.07.2007 г.) се намират в трудово правоотношение със същия работодател, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. От тази разпоредба се прави изводът, че само спрямо работниците и служителите, заварени на работа при работодателя към 01.07.2007 г., се прилага § 1 и те следва да получават допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на база целия трудов стаж до датата на прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-24 08:45:54 |
В чл.222. ал.3 от КТ е залижено право на работника или служителя на обезщетение в размер на 2 или 6 брутни заплати Масова практика в последните години е да се съкращават работници в предпенсионна възраст за да се избегне плащането на обещетение. Необходима е промяна . ПОМИСЛЕТЕ ЗА РАБОТЕЩИТЕ ! |
Ангел Папазов |
Няма въпрос. |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-08 10:42:29 |
Зачита ли се за осигурителен стаж при пенсиониране в съотношение 4 години за 5 години, при трудов договор на 8 часов работен ден и договор за управление и контрол, съгласно чл. 9 ал.8 т. 1 и 2 от КСО? И в двете фирми съм съдръжник. |
Ирена Върбанова |
Според предвиденото в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. КС
|
Трудово право на Република България |
| 2015-05-18 20:06:40 |
Здравейте! Може ли договорената щатна заплата с даден работник или служител, назначен на 8 часов работен ден, да е по-ниска от минималната работна заплата? Благодаря предварително! |
Христина Илиева |
Считано от 1 януари 2015 г. размера на минималната месечна работна заплата в Република България е в размер на 360 лв. – при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен работен месец. С оглед на горното за пълен работен месец минималната месечна работна заплата на работник или служител не може да бъде по-малка от 360 лв. Размерът на месечната основна работна заплата на един работник или служител би могло да бъде по-малък от 360 лв. ако работният месец не е пълен, било защото не са отработени всички работни дни в месеца или защото е уговорено непълно работно време. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-29 13:26:29 |
Работя в МБАЛ гр Ловеч,на 7 часов работен ден и сумарно работно време.Принуждават ни да работим на график,който надхвърля 40 часа на седмица,освен това имаме по 10-12 дежурства на месец на повикване.Не можем да защитим правата си по никакъв начин,при проверка от местното бюро по труда няма никакъв отзив. |
Недялка Петрова |
За нарушаване на трудовото законодателство следва незабавно да сигнализирате в съответната инспекция по труда. ЯР/
|
|
| 2015-10-16 10:52:28 |
След 01.01.2019 г. ще отпадне ли ограничението за таван на пенсиите, отпуснати преди тази дата? |
Веселин Нецов |
Уважаеми господин Нецов,
Съгласно §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО), максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019 г. – 40 на сто, от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това означава, че т.нар „таван на пенсиите“, отпуснати преди 1 януари 2019 г., не отпада, а се повишава от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход. НА/ТПООУТ
|
|
| 2015-12-02 15:54:59 |
Имам следния въпрос : При изплащане на еднократни премии (за допълнително материално стимулиране ) от работодателя към трудовите възнаграждения в определен месец (например м. 09 ), тази премия участва ли в брутната сума при изчисляване на възнаграждението за отпуск в м. 10 . През м. 09 са отработени пълните работни дни. |
Татяна Тодорова |
В чл.177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск – ал. 2 на чл. 17 от наредбата.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Предвид горното мнението ни е, че ДМС, би могло да се приеме за такова с постоянен характер, ако се получава постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение, което следва да е определено и с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието. Тъй като, както посочвате в запитването си, премиите са изплатени еднократно, мнението ни е, че те не следва да се включват в базата по чл. 177 от КТ.МВ
|
|
| 2016-02-29 15:11:12 |
Здравейте,
Бих искала да попитам може ли лице, което ползва отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ в едно предприятие да полага труд в друго предприятие в срока на разрешения отпуск по чл.167а от КТ? |
Бистра Тънкашка |
Уважаема г-жо Тънкашка, съгласно чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Няма изрична законова забрана по време на ползване на отпуск по чл. 167а от КТ да се работи при друг работодател, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение ( чл. 111 КТ)./КНП/ |
|
| 2016-03-22 17:41:41 |
Въведено е СИРВ за период от 2 месеца. През втория месец февруари лицето излиза в болнични от 1 до 28. Има отработен само 1 ден на 29.02.
Как се подават болничните, по национален календар или личния график на лицето? Има ли разпоредба, според която при болничен над 15 кал. дни лицето се изважда от СИРВ и болничните се подават по нац. календар? |
Пенка Цветанова |
При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. В чл. 18 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е предвидено, че паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при работа по личен или групов дневен сменен график се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. За повече информация относно изплащане на обезщетението за временна неработоспособност можете да се обърнете към съответното ТП на НОИ. ЯР/ |
|