Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-02-08 12:59:03 Здравейте!След връщането си от майчинство, имам ли право да настоявам за актуализиране на заплатата според увеличенията, които е имало във фирмата и на какво основание,тъй като от фирмата ми заявиха,че такова нещо няма?!Освен това длъжността ми е различна и по-ниска, от тази, която заемах преди да изляза в майчинство.Това законно ли и как да защитя правата си?! Ива Дойчинова Уважаема г-жо Дойчинова, Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга равностойна на нея и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. Съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за защита от дискриминация след завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент. Ако считате, че работодателят Ви нарушава разпоредбите на закона, можете да се обърнете към Комисията за защита от дискриминация. ЛТ/ NULL
2017-06-16 13:27:57 Дами и г-да , като съдебен заседател със заявление уведомявам кмета на общината в която работя , че ще ползвам отпуск по чл.62, ал.1, т.5 . от Закона за държавния служител . Личният състав ми пуска заповед за неплатена отпуска за цял работен ден , след като съм представила бележка от съда само за час заседание . Правилно ли е ? ПОЛЯ ПЕТРОВА Уважаема госпожо Петрова, За конкретен отговор на въпроса, който е свързан с прилагане на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. КА
2010-02-25 16:14:23 Много благодаря за отговора. Желая Ви успех в нелеката задача да консултирате гражданите ! Юлия Ередия ... NULL
2017-07-18 18:33:40 Здравейте!На 30.06./мисля/зададох въпрос относно работното облекло на кметовете,което се начислява по ведомост и после се облага.Не намирам отговор на въпроса си-все още няма такъв или аз не го откривам?Благодаря за отговора! Иванка Андреева Съгласно чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. В българското трудово законодателство за работещите по трудово правоотношение (трудов договор) се прилага Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г., обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.). Съгласно чл. 3 от наредбата се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Съгласно чл. 8, ал. 4 от наредбата, не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. Поради това изразяваме мнение, че за конкретен договор по поставения въпрос можете да се обърнете към МФ.
2010-03-10 21:18:38 Prodalzenie na vaprosa mi.Ne sam polzvala plateniia si god.otpusk za tezi 5 god.Predlagat mi da mi gi izplatiat tai kato triabva da osvobodiat momicheto,koeto e na moeto miasto ,zashtoto niamat pravo na zamestnik za otpuska,a prez 2005g.zaplatata mi e 287lv.Ne znam kakvo reshenie da vzema?Ne znam kakvi prava imam za da se vaspolzvam ot tiah? Silviia Ivanova Уважаема госпожа Иванова, По въпроси свързани със определяне на възнаграждението и статута на държавните служители следва да се обърнете към дирекция „Държавна администрация” на Министерския съвет. СС NULL
2017-09-27 14:03:46 Пенсионирах се м.12.2015г без да прекратявам трудовото правоотношение и продължавам да работя. Въпроса ми е: Обещетението по чл. 222 ал.3 от КТ има ли давност за получаване. Нели Янева Уважаема госпожо Янева, При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Този трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател, с или без интервал помежду им. Законът не изисква трудовия стаж да е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер на 6 заплати. Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание независимо е прекратено то; към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката за размера на обезщетението се прави към датата на прекратяването на трудовото правоотношение и към тази дата е дължимо от работодателя. Обстоятелството, дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия (пенсионирало се е) не влияе върху правото му на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. КА
2010-03-23 21:18:19 Може ли да бъде сключен трудов договор по чл. 111 от КТ за пълно работно време и за определен срок с лице, което ползва платен отпуск по основното трудово правоотношение и няма пречки от страна на работодателя по основното правоотношение? А.Димитрова Уважаема госпожа Димитрова, Няма пречка лице, което е в платен годишен отпуск да сключи трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда на пълно работно време. Министерството на труда и социалната политика е на мнение, че работещ пенсионер не може да бъде уволнен на основание чл. 328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда. СС NULL
2017-11-09 15:59:34 Здравейте, въпросите са ми свързани с Постановление №95 от 18 май 2017 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ брой41 от 23.05.2017 г.) Във връзка с новите промени в НРВПО, които влизат в сила от 01.01.2018 г. възникват въпроси свързани с изчисляване на работното време. Досега при всички запитвания и отговори на МТСП, относно отчитането и заплащането на извънреден труд на работници и служители за които е установено сумирано изчисляване на работното време се разясняваше, че “При установено от работодателя по реда на чл.142, ал.2 от Кодекса на труда сумирано изчисляване (отчитане) на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време на същия период е превишена и когато тя е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни, ако има положен нощен труд), са извънреден труд. Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на КТ и КТД и същите се подават пред инспекцията по труда.” Моля, да разясните как на практика да се приложи чл.9а, ал.4 от НРВПО, който регламентира, че “Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смени с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициент.....”, като в същото време съгласно чл.9г от същата наредба - “ Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени в чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни”! Как според Вас да се разграничи този извънреден труд на практика, така, че да се отчете пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. При възможност, моля да приложите примерен график на работник или служител работещ на график със сменен режим на работа, с полагане на нощни смени повече от 4 часа и с едномесечно сумирано отчитане на работното време, така, че да е видно къде точно участва положения нощен труд (влиза ли при изчисляване на нормочасовете, какво възнаграждение се дължи за изработения нощен труд, т.е. трябва ли първо нощните часове на смени над 4 часа да се превърнат в дневни и чак тогава да се изчислят часовете за които се дължи възнаграждение и кога точно ще има налице извънреден труд, който следва да се подаде пред инспекцията по труда). Моля, в графика да засегнете и случай, когато е налице продължителен болничен (от понеделник до неделя) и/или отпуска на лицето през отчетния период. Със спазване на чл.9б, ал.2 от НРВПО (според нашите проиграни предварителни варианти на графици), е възможно да се допусне изкуствено изплащане на извънреден труд получен, като от нормочасовете определени по чл.9б, ал.1 от КТ се сторнират съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. Това от своя страна ще доведе до значително усвояване на средства за работна заплата за изплащане на възнаграждение за извънреден труд, който всъщност не е положен в действителност. Десислава Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, В чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е прието, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Определянето на различна продължителност на нормалния работен ден за работниците и служителите, които полагат труд през нощта, цели възнаграждението на тези лица да се формира по начин, по който когато работят 7 часа през нощта да получават трудово възнаграждение, което се начислява и изплаща за 8 часа работа през деня. Този принцип е въведен и при сумираната системата за отчитане на работното време, за да се осигурят правата на лицата полагащи нощен труд. Конкретния коефициент на преизчисляване на часовете е приет в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При въведена система за сумирано отчитане на работното време превръщането на нощните часове в дневни се извършва за целите на изготвянето на поименните графици и за целите на заплащането на положения труд. Единственото изключение от превръщането на нощните часове в дневни е за целите на отчитането му пред инспекция по труда, където се отчитат положените астрономически часове извънреден труд. Съгласно чл. 9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), която е в сила от 1 януари 2018 г., отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от НРВПО, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Изискването за отчитане на извънредния труд пред инспекция по труда е на годишна база, съгласно чл. 149, ал. 2 от КТ. Отчитането на извънредния труд има за цел да удостовери липсата на системно полагане на множество часове извънреден труд от един работник или служител, което може да доведе до неблагоприятни последици за здравето и живота му. Следва да се вземе под внимание, че с чл. 146, ал. 1 от КТ е въведена максимална продължителност на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител, която не може да надвишава 150 часа. Поради това за контролните органи е важно да имат информация за положения извънреден труд в течение на цялата календарна година в астрономически часове. Още повече, че положеният извънреден труд през годината лесно може да бъде изчислен от работодателя, като се съберат отчетените часове извънреден труд в края на всеки един отчетен период. Работодателят е задължен да изготвя графиците и да отчита отработеното време на работниците и служителите като отчита конкретните специфики на дейността в предприятието, поради което няма възможност да Ви бъде изготвян график от наша страна.нс
2017-11-30 11:59:10 Здравейте, назначен съм на трудов договор с изпитателен срок и седмица след подписването съм освободен по чл.71 ал.1. имам 12год. Трудов стаж без прекъсване и без ползване на обезщетения за безработица. Имам ли право на обезщетение за безработица в размер на 60% от осигурителния ми доход? Светлан Георгиев Уважаеми г-н Георгиев, обстоятелството, че сте назначен на трудов договор с изпитателен срок по чл. 70 от Кодекса на труда (КТ) и освободен след седмица на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, не е пречка за придобиване право на обезщетение за безработица. Право на такова имат лицата, които отговарят на условията по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. за тях да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО и да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ или законодателството на друга държава. Няма законова пречка да получавате парично обезщетение за безработица в размер 60 на сто от осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, ако не са налице изрично изброените в чл. 54б, ал. 3 от КСО основания за прекратяване на правоотношението – чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Следва да имате предвид, че по силата на чл. 54б, ал. 4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от кодекса преди изтичането на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. ВН
2010-04-12 16:01:52 На кои основания трябва да бъде сключен трудов договор по чл. 111 за неопределено време и със 6 месеца изпитателен срок. Александра Божидарова Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Според чл.67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл.70, ал.1 от КТ е предвидено, че, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. МВ/ NULL
Страница 6055 of 6864