| 2013-12-16 09:25:23 |
Собственици на ООД , които едновременно са и управители със сключен договор за управление и контрол , въз основа на който са включени във ведомостта за заплати и се осигуряват за всички осигорителни случаи , като собственици получават и дивиденти , Имат ли право на начисление на допълни- телни суми за м12 във ведомостта и ако да, в какъв случай |
Дора Георгиева |
Договорите за управление и контрол не са трудови договори и за тях не се прилага трудовото законодателство. Прилагат се клаузите, договорени в самия договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-16 11:38:48 |
Имаме служител по чл.114(5 дни в месеца), на когото му предстои пенсиониране. Служителят има още два такива договора по чл.114 с други работодатели. Кой следва да изплати обезщетението по чл.222 ал.3 ?Всичките работодатели или първият сключил договор с лицето? |
Цветелина Христова |
Уважаема г-жо Христова, Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж, считаме че същото следва да бъде изплатено само от първия (основния) работодател. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-07 15:22:13 |
Здравейте, производство работи 24ч. без прекъсване, но е автоматизирано и неизиска непрестанно присъствие на работника т.е при 12 часова смяна той може да ползва 2 почивки по 1/2 часа за хранене без да е необходимо да е на работното си място Мога ли да считам,че производството е с прекъсваем процес и почивките за хранене не се включват в раб.време? |
Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова, Почивките в работния ден са регламентирани в чл. 151 КТ. Чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Тези почивки (по ал. 1) не се включват в работното време. Това означава, че работникът или служителят не получава възнаграждение за времето, определено за почивка. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Следва да се има предвид, че почивките по време на работа (чл. 151, ал. 1 КТ) и времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато (чл. 151, ал. 3 КТ) се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а от НРВПО). Всеки работодател е длъжен да има правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ). В разпоредбата на чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се предвижда въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при работа на смени. Целта на въвеждането на този режим е да спомага за запазване на здравето и работоспособността на работещите лица. На основание ал. 2 на същия член е приета и действа Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г., се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изисквания, регламентирани в Приложение към наредбата. Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9, а именно: - работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; - продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа; - да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Почивките по Наредба № 15 от 31.05.1999 г. се осигуряват по време на работа и за разлика от почивките по чл. 151, ал. 1 КТ се включват в работното време. Почивките при установяване на физиологичен режим на работа се организират и регламентират от работодателя. Те представляват периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и както бе посочено, са част от работно време. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-26 11:59:43 |
Здравейте, Въпроса ми е: На 47 години съм и съм пенсионер по чл. 69, ал. 1 от КСО, имам издадено разпореждане за пенсиониране на това основание и получавам пенсия. Работя по трудов договор от две години. Сего предстоят съкращения във фирмата където работя. Имам ли право на обезщетение от две брутни заплати по чл. 222, ал. 3 ако бъда съкратен. |
Минков Красимир |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като, както посочвате в запитването си, сте придобил прадво на пенсия като вовеннослужащ – по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряванесте, и не само сте придобил, но и упражнил това свое право преди сключването на трудовия договор с последния си работодател, считаме, че нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-29 09:30:49 |
Имаме учител по музика на 0.5 работен ден. Същия работи и в друго детско заведение на 0.5р.д. На колко дни платен отпуск има право във всяко детско заведение, пълна отпуска или 1/2 |
Кирилка Митева |
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Съгласно горните разпоредби трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. На базата на така признатия трудов стаж се определя правото на пълен размер на платения годишен отпуск за работещите на 4- часов работен ден. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-30 13:42:31 |
В трудовият договор е цитиран чл. 70 от КТ, но не е уточнено колко месеца е срокът за изпитване. В такъв случай тече ли максимално допустимият 6-месечен срок за изпитване |
Н.Гетова |
Уважаема г-жо Гетова, Мнението ни е, че при липса на уговорка относно продължителността на срока за изпитване, следва да се приеме, че трудовият договор е сключен с 6-месечен срок за изпитване. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-09-25 20:06:33 |
Директор на Целодневна детска градина работи и като детска учителка.Трябва ли да се ползва от добавките по учителския фонд,които се дават само на учители и приравнени към тях? |
Галя Николаева |
В случай, че въпросът Ви касае възможността лицето да получава добавка от Учителския пенсионен фонд, Ви уведомяваме, че съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на така нареченото ранно пенсиониране по реда § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, т.е. при наличието на 25 г. и 8 м. учителски стаж и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 (това са условията, при които придобиват право на пенсия по общия ред всички останали лица, работещи при условията на трета категория труд), се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на ранна пенсия по § 5, ал. 1. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета (детски градини, училища и обслужващи звена). Тъй като пенсиите се отпускат от Националния осигурителен институт, за конкретна информация по Вашия случай следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-31 10:58:20 |
Какъв е размерът на платения отпуск по втори трудов договор, ако той е за 2,3,4 часа при един и същи работодател. Трябва ли да се съобразяваме със седмичната продължителност на работното време в този случай да не е повече от 56 часа за основния договор и допълнителния труд по втория трудов договор при един и същи работодател. Благодаря |
Иванова |
Когато продължителността на работното време, определено с трудовия договор, е 4 или над 4 часа, се зачита пълен трудов стаж (чл. 355, ал. 2 КТ) и в този случай лицето ще има право на пълния размер платен годишен отпуск. Когато продължителността на работното време, определено с трудов договор, е по-малко от 4 часа, то времето, което се признава за трудов стаж по такъв договор, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Това означава, че по трудов договор за допълнителен труд с работно време 3, 2 или 1 часа при законоустановени за длъжността 8 часа, трудовият стаж е 3/8, 2/8 или 1/8 част от законоустановеното работно време и би му се признал трудов стаж в размер на 4.5, 3 или 1.5 месеца за една календарна година. На тази база се изчислява размерът на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд. При работа по допълнителен трудов договор следва да се спазва разпоредбата на чл. 113 КТ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-21 11:43:31 |
Здравейте, Работех на трудов договор в Детска ясла, но от 01.10.2006 до 31.03.2007 г. бях в отпуск за гледане на дете до 2 г. - внук ми. Имам прекъсване 6 месеца, след което се върнах на работа в яслата. Този период смята ли ми се за трудов стаж ? Получавах паричната сума в касата на яслата. В издаденото УП-3 липсва този трудов стаж. |
Жулиета Личева |
Съгласно чл. 164 от Кодекса на труда, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Този отпуск със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-08 14:53:31 |
Здравейте, работя на основен договор за осем часа.Искам да попитам може ли да започна работа на втори трудов договор за 4 часа. |
Даниела Христова |
Вие имате възможност да сключите трудов договор с друг работодател по реда на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), който предвижда, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния Ви трудов договор по основното Ви трудово правоотношение. Работното време по трудов договор за допълнителен труд е уредено в чл. 113, ал. 1 до ал. 8 от КТ, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. В тези случаи продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгласно чл. 152 от КТ и седмична почивка – 48 часа, съгласно чл. 153 от КТ. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че работник или служител може да сключи един основен трудов договор на 8 часа и допълнителен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда, който не може да бъде за повече от 4 часа. ЯР/ |
Трудово право на Република България |