| 2012-09-22 18:11:31 |
Три години работя в СОУ на срочен договор и за процент прослужено време се смяташе и непедагогическият ми стаж. Тази година отново съм назначане при същия работодател, но процентът е формиран само от педагогическия стаж. Правилно ли е?Благодаря. |
Анита Бонева |
Уважаема госпожа Бонева, Да.След 1 юли 2007 г., когато възниква ново трудово правоотношение при същия или друг работодател, на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, като спазват изискванията на чл. 12, ал. 4 и 5 от наредбата. Условията, при които се зачита сходството на професията съобразно характера на работата спрямо определена длъжност се определят с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата в предприятието. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности (включително и в неговото предприятие) е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-15 12:11:04 |
Снежана Дичева:-Един работник има 8 ч.изв.труд и 64 часа нощен.При превръщане на нощния труд в дневен се получават 8+9=17 ч. изв. труд.Програмата за работни заплати начислява надница 100% само за 8 ч. и 50% за 17 ч. Правилно ли е изчислен извънредния труд? |
Снежана Дичева |
При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, за съответния период ще бъде налице извънреден труд когато нормата работно време за същия период е превишена. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период. Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разликата при преобразуване на нощните часове в дневни не е действително положен труд, следователно не може да бъде и извънреден труд. Само когато се получат часове над определената норма за периода, те представляват извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-13 12:43:57 |
Чл. 3, ал. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя се позовава на отменен нормативен акт. Каква е актуалната правна уредба относно заплащането на времето, през което работникът или служителя е на разположение? |
анонимен |
Времето на разположение по смисъла на Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя означава, че работникът или служителят се намира в състояние на готовност незабавно щом бъде извикан да изпълни трудовите си задължения. Това изпълнение на трудовите задължения е извън работното време на конкретния работник или служител. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд- чл. 3, ал.4 от Наредбата. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-21 12:57:52 |
Здравейте! Препратиха ме към Вас. Имам ли право на допълнителен платен отпуск по чл.156 т.1 от КТ за двете години през които съм била в майчинство? |
Диляна Димитрова |
Допълнителният платен годишен отпуск за работа при специфични условия на труд е уреден в чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни при наличие на 8 месеца трудов стаж. Съгласно чл. 156, ал. 2 КТ видовите работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет. Това е Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, в която в чл. 2 са изброени видовите работи, за които възниква правото на този вид отпуск. В чл. 4, ал. 1-5 от Наредбата е предвидено, че право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 от Наредбата работи не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Следователно не е достатъчно работникът или служителят да работи при условията, установени в чл. 2 от Наредбата, но и да отговаря на изискването да работи не по-малко от половината от максимално установената с КТ продължителност на работното време. Ако работникът или служителят не отговаря на тези изисквания, няма право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал.1, т. 1 КТ. Размерът на този отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при специфични условия на труд в рамките на една календарна година. Когато е работил по-малко от този срок размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Предвид на цитираните законови разпоредби, за времето през което служителката е била в отпуск по майчинство, няма право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия, защото по време на отпуска не е полагала труд при съответните неблагоприятни условия. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-29 00:22:34 |
Здравейте! Работя като възпитател в уч общежитие. На график сме 4 колеги по 8ч. Колега излезе в болничен и аз го замествах 3 дни. Дадоха ми да подпиша заповед за заплащане на заместването - 18ч. , а не 24часа, колкото съм работил. Редно ли е? Благодаря! |
Тодор Ботев |
Разпоредбите на чл. 259 от Кодекса на труда уреждат т.нар. “вътрешно заместване”. Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение-чл. 259, ал.1 КТ.От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването - чл. 259, ал.3 КТ. Както е видно от разпоредбата, заместването се извършва със съгласието на работника или служителя, като страните сключват трудов договор, за който се подава уведомление до НАП по Наредба № 5 от 29.12.2002 г. В случай, че служителят изпълнява само длъжността на отсъстващия служител, той ползва всички права за тази длъжност, вкл и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако трудовото възнаграждение не е по-благоприятно мнението ни е, че лицето за времето на заместването следва да получава трудовото възнаграждение, уговорено в трудовия договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-18 22:48:37 |
На 14.12.12 без предизвестие е прекратен ТД на основание чл. 328, ал1, т5 от КТ.Аз съм студент редовно обучение в частно висше учебно заведение платено( това ми е второ Висше образование след завършено икономика държавна поръчка редовно). Частното ВУЗ не ми плаща вноските за ЗО както при първото ВУЗ. Имам ли право на обезщетение за безработица |
Йордан Данев |
Уважаеми г-н Данев, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО (а в случая се работи по втори трудов договор) . Паричното обезщетение за безработица се отпуска или отказва въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. За допълнителна информация можете да се обърнете към НОИ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-21 12:57:28 |
Работя по заместване от 04.10.2010 и на 25.01.2013 трябва да освободя мястото, защото момичето, което замествах, се връща. Кажете ми моля, имам ли сега право да се запиша на борсата? |
rada123 |
Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. При наличие на посочените условия се преценява и правото Ви на обезщетение. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице, основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-06 14:28:28 |
Учител съм от 38 год.Родена съм на 25.10.1955 г.Мога ли да се пенсионирам 3 години по-рано и през коя година?Как ще ми се формира пенсията? Благодаря. |
Светла Дончева |
След 31.12.2012 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Преди тази дата те придобиваха право на пенсия на посоченото основание 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО за съответната календарна година, в която подават заявление за пенсия. Поради това от 1 януари 2013г. навършената възраст по § 5 не се преценява съобразно условията за пенсиониране по чл. 68 от КСО за календарната 2013 г., а се преценява спрямо годината, в която самото лице (в зависимост от рождената му дата) навършва възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. За конкретна преценка кога ще придобиете право на пенсия по § 5 от ПЗР на КСО се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-13 10:47:32 |
На какво правно основание, главния счетоводител в държавната администрация има право да получава допълнително заплатата на старши счетоводител до завръщане на титуляра? |
Мая Атанасова |
Разпоредбите на чл. 259 от Кодекса на труда уреждат т. нар. “вътрешно заместване”. Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение - чл. 259, ал.1 КТ. Според ал. 2 на чл. 259 от КТ от тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването - чл. 259, ал.3 КТ. В случай, че служителят изпълнява само длъжността на отсъстващия служител, той ползва всички права за тази длъжност, вкл и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако трудовото възнаграждение не е по-благоприятно мнението ни е, че лицето следва да получава трудовото възнаграждение, уговорено в трудовия договор. В случай, че сте държавен служител, следва да се обърнете към отдел ""Административна и регионална координация"" на Министерски съвет. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-23 13:50:16 |
Продавач съм на стр. мат. във Варна. Колега склададжия от Русе е в отпуск и ме изпращат да го замествам. Прочетох чл. 259 от КТ. Не ми регистрират нов трудов договор, нито подписваме доп. спораз. за място на работа, имам само заповед за заместване, в която пише, че ще взема по-високата заплата - на продавач. Редно ли е? Дневни полагат ли ми се? |
Галина Георгиева |
Съгласно чл. 121, ал.1 и 2 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата - чл. 66, ал.3 от КТ. Съгласно чл. 6 от Наредбата за командировките в страната, не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Съгласно чл. 215 от Кодекса на труда при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Както е видно от разпоредбата, дневни пари се дължат при командироване в друго населено място, извън мястото на постоянната му работа. Работниците и служителите, които считат, че незаконосъобразно не са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят правата си по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. МВ/ |
Трудово право на Република България |