Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-04-24 09:53:18 rabotq v kazino ot 6 meseca dala sam molba za napuskane za sled mesec i iskam da si polzvam 4astta ot platenata otpuska koqto mi se polaga po zakon,no mi zaqviha 4e nqmam pravo na takava kakvo moga da napravq v tozi slu4ai za da polu4a polaga6toto mi se bilyana spasova Съгласно чл. 172 от Кодекса на труда (КТ), платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът. Няма законова пречка по време на предизвестието да се ползва платен годишен отпуск. Следва обаче да се има предвид, че съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Ако ползването на отпуска не бъде разрешено, то при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. КС NULL
2018-04-14 19:44:28 Може ли в санаториумите или СБР да се отиде с болничен лист по програмата на НОИ? ася йорданова Уважаема госпожо Йорданова, За информация по поставения въпрос се обърнете към Националния осигурителен институт./НД/
2010-05-21 11:28:47 пиша ви от казанльк пак продалжаваме по стариа на4ин половината заплата за м, март циала за април иаванс за маи неса платени ве4е съм убеден 4е тези шефове са недосегаеми фирмата е България АД анонимен Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Ако считате, че Вашият работодател нарушава трудовото законодателство, както вече Ви отговорихме, отново следва да сигнализирате инспекцията по труда. Уведомяваме Ви, че контролните органи са длъжни да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство. В рамките на своята компетентност контролните органи имат право да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работа, да изискват от работодателя обяснение и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола, да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда. За предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство спрямо работодателите могат да се прилагат предвидените в чл. 404 от КТ принудителни административни мерки. Трудово - правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение, се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. МВ NULL
2018-05-14 09:36:00 Лице родено 25 май 1955 работи като механик в училище. Директора има ли право поради намален обем работа да съкрати длъжността и му изплати обезщетение от 8 заплати при навършена възраст за ранно пенсиониране по чл.222 ал.4 от КТ считано от 26 юни 2018 година. Лицето може ли да се регистрира в бюро по труда до навършване на възраст по чл.68 ал.1 КТ Николай Попчев Съгласно чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В ал. 4 на чл. 222 от КТ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. За да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във връзка с ал. 3 от КТ е необходимо да са налице следните законови предпоставки: - прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяване; - към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. Обезщетението се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Без значение е дали работникът/ служителят е упражнил правото си на пенсия и се е пенсионирал. Преценката относно правото на работника/ служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от 2 или 6 брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.МВ/
2010-05-27 14:32:51 Добър ден, Има ли право работодателят да откаже на служител ползването на стар, натрупан от минали години платен годишен отпуск и кога? На този служител предстои ползване на отпуск по майчинство тази година,2010, който ще продължи и след м. Декември 2011г .Ще изгуби ли правото да ползва натрупания отпуск в такъв случай? Благодаря Мира Христова В чл.176, ал.2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително – ал.3 на чл.176 от КТ. Считаме, че с оглед изложеното в запитването, няма пречка лицето да упражни правото си, установено в чл. 176, ал. 3 от КТ. В тези случаи работодателят е длъжен да оформи ползването на отпуска по установения ред. На заседанието си на 28.04.2010 г. Министерският съвет прие проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/, който предвижда неизползваните от предходните години отпуски да се ползват до 31.12.2011г. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник. МВ/ NULL
2018-06-11 13:22:00 Здравейте, на 09.05.2018 г. зададох въпрос и беше регистрина от Вашата система, но отговор нямам, моля за Вашето становище и отговор. Снежана Георгиева Уважаема г-жо Герогиева, Отговорът на зададения от Вас въпрос е публикуван в рубриката въпроси и отговори.НС
2018-08-02 15:23:48 Калко месеца се зачитат за трудов стаж на майка студентка, родила първо дете през 1981г. Тодорова Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967 г. до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн. ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на акт за раждане на детето, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, лицето няма трудов стаж, признат по друг ред. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. МВ/
2018-08-29 10:36:53 Относно обезщетението за пенсиониране по чл.222 ал.3 . Пример. Служител се пенсионира към днешна дата и има 8 години трудов стаж в дружеството. Не напуска поради пенсиониране, а напуска след 2 години, когато вече има 10 години стаж. Как ще изчислим обезщетението. Към датата на напускането или към датата на придобиване на право на пенсия. 6/2 запл. Весела Дилова Уважаема госпожо Дилова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. За да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ е необходимо да са налице следните законови предпоставки: 1.прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяване; 2. към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Тъй като това обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то и изчисляването на трудовия стаж се извършва към момента на прекратяване на правоотношението. Преценката за основанието за изплащане и размера на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. КА
2018-09-28 11:36:18 Здравейте! Моят въпрос е свързан с прилагането на разпоредбата на чл.259, ал.2 от Кодекса на труда, а именно: От правата по чл. 259, ал.1 от КТ не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. В случай че в длъжностната характеристика на служителя е заложено, че същият замества отсъстващия служител, следва ли да се приеме, че за него е неприложимо изплащането на допълнително възнаграждение за вътрешно заместване в случаите на продължително отсъствие на титуляра на длъжността, поради отпуск при временна неработоспособност ? Росица Стоименова Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя наименованието на длъжността и характера на работата. В чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ е предвидено, че при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика с която са регламентирани правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовият договор. В нея обикновено се посочват кода по НКП, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя. От сключения трудов договор и длъжностната характеристика следва да е ясно какви са трудовите задължения на работника/служителя, за изпълнението на които се плаща договореното трудово възнаграждение. При заместването, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение - чл. 259, ал. 1 от КТ. От тези права обаче не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. Именно въз основа на длъжностната характеристика при заместване се извършва преценката за това дали по длъжност служителя е заместник на отсъстващия, кои трудови задължения са включени в длъжностната му характеристика и кои са изцяло нови за него. МВ/
2018-10-26 14:20:32 Здравейте! Налага мии се да ползвам неплатен отпуск. Бихте ли ми обяснили дали неплатеният отпуск се брои в работни или в календарни дни. Благодаря Ви предварително! Бъдете здрави! Надя Костова Уважаема госпожо Костова, Съгласно чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. От редакцията на разпоредбата следва, че неплатеният отпуск се изчислява в работни дни, като почивните дни не влизат в неговия размер. Тъй като размерът на неплатения отпуск се определя в работни дни, ползването му също се осъществява в работни дни по календар, независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано). БД
Страница 6128 of 6864