Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2013-02-28 00:15:32 Валидна/законова ли е тази клаузата?: При прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието, РАБОТНИКЪТ се задължава и декларира, че във връзка с клаузата за конфиденциалност за срок от 1(една) година от датата на прекратяване на договора, същият няма да работи при друг на длъжност, сходна на заеманата при РАБОТОДАТЕЛЯ. Силвия Венциславова Уважаема г-жо Венциславова, Известно е, че в практиката се сключват трудови договори, съдържащи клауза за забрана за работа за определен срок в конкуретна фирма, след прекратяване на договора или други условия, или работодателите изискват подписване на декларация в такъв смисъл. Работодателите включват клаузи в трудовия договор или изискват декларация в горния смисъл, позовавайки се на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). С оглед на гореизложеното, въпросът Ви не е от компетентността на рубриката “Трудово право”. Бихте могъл да се обърнете за становище към Комисията за защита на конкуренцията, която е орган за изпълнение на ЗЗК. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-06-19 16:40:52 Здравейте, необходима ли е щ.бр. по чл. 111 и по чл. 114? Къде се регламентира необходимостта дадена длъжност да фигурира или не в щатното разписание на дружеството? Благодаря Габриела Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Съгласно чл. 115 от КТ при сключване на трудови договори за допълнителен труд страните уговарят всички условия по чл. 66, ал. 1, вкл. наименованието на длъжността и характера на работата. Предвид горното, работодател, който сключва договор по чл. 111 от КТ следва да има утвърдена бройка в щатното си разписание. Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. За сключване на този трудов договор също е необходимо да има щатна бройка. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ (чл. 115 от КТ). Трудовият договор по чл. 111 и чл. 114 КТ се регистрира по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. В указанията за попълване на уведомление за сключен трудов договор в т. 8 “Основание на договора” се попълва код 12 – за договор по чл. 114 КТ и код 11 – за договор по чл. 111 КТ. Щатното разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на работната сила в предприятието, съобразно неговата структура (обект, цехове, звена, служби, отдели, дирекции и др.), по трудови функции и длъжностни наименования, както и съответната бройка от всяка длъжност. В него обикновено се посочват и изискванията за заемане на съответната длъжност (образование, правоспособност и др.), както и основната работна заплата. В трудовото законодателство съществуват редица законови разпоредби, от които произтича задължението на работодателя да разработи и утвърди щатно разписание на длъжностите. Работодателят, независимо от сферата на дейност, формата на собственост и др., следва да има длъжностно разписание, в което задължително се кодират длъжностните наименования в съответствие с НКПД и тази информация е необходима и се използва за различни цели. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-07-01 14:45:34 Здравейте, Интересувам се дали е задължително наличието на щатно разписание във фирмата? И ако да, как точно се изготвя то? Предварително благодаря, Поздрави, Елица Петрова Елица Петрова Уважаема г-жо Петрова, Щатното разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на работната сила в предприятието, съобразно неговата структура (обект, цехове, звена, служби, отдели, дирекции и др.), по трудови функции и длъжностни наименования, както и съответната бройка от всяка длъжност. В него се посочват и изискванията за заемане на съответната длъжност (образование, правоспособност и др.), както и основната работна заплата. В трудовото законодателство съществуват редица разпоредби, от които произтича задължението на работодателя да разработи и утвърди щатно разписание на длъжностите. Това са разпоредби, регламентиращи правата и задълженията на страните при сключването, изменението и прекратяването на трудовия договор, обезщетенията, свързани с трудовото правоотношение и други, свързани с длъжността на работника или служителя и щата на работодателя (чл. 62, ал . 6, чл. 66, ал. 1, т. 2 и ал. 4, чл. 68, ал. 6, чл. 127, ал. 1, т. 4, чл. 139а, ал. 3, чл. 259, чл. 309, ал. 4, чл. 315, ал. 1, чл. 325, т. 6 и 12, чл. 326, ал. 3, чл. 328, ал. 1, т. 2, 8 и 11, чл. 329, чл. 330, ал. 2, т. 1 и др. от КТ). Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 349, ал. 1, т. 5 от КТ, съгласно която в трудовата книжка се вписват заеманата от работника или служителя длъжност и организационното звено (отдел, цех, служба), в което той работи. Със заповед на министъра на труда и социалната политика е утвърдена Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД - 2011). НКПД-2011 се прилага от всички предприятия и организации и осигурява единство при управление на труда и трудовите отношения. НКПД-2011 определя професионалната и длъжностната структура в Република България. НКПД-2011 осигурява прякото прилагане на Международната стандартна класификация на професиите (International Standard Classification of Occupations, 2008 (ISCO-08)) в практиката на Република България. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на НКПД-2011 при изготвяне на длъжностното разписание работодателят или определено от него лице използва длъжностни наименования и съответния им код от Класификацията въз основата на анализ на съдържанието и сложността на труда, като се съобразява с функциите, задачите и изискванията за минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на длъжността, определени в длъжностната характеристика. От изложеното е видно, че работодателят, независимо от сферата на дейност, формата на собственост и др., следва да има длъжностно разписание, в което задължително се кодират длъжностните наименования в съответствие с НКПД-2011 и тази информация е необходима и се използва за различни цели. В чл. 6 от Правилника за прилагане на НКПД-2011 е предвидено, че Класификацията се прилага задължително: 1. при формирането и осъществяването на социалната политика, политиката по доходите, заетостта и пазара на труда, социалното осигуряване, професионалното образование и обучение, висшето образование; 2. при разработване на структурата на персонала в предприятията и в другите организации, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово или служебно правоотношение; 3. в информационни системи, обслужващи дейностите по т. 1 и 2; 4. за целите на статистиката; 5. за целите на международни сравнения и хармонизиране с международните и европейски документи и трудовите стандарти. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-07-10 19:34:34 Работя като експерт на трудов договор в Бълг. академия на науките. На пълно раб. време. Мога ли да си взема платен отпуск 10 раб. дни и да си ползувам отпуска, така че в продължение на 20 раб. дни да работя на 4 часа. Искам известно време да работя на половин ден и затова предлагам този вариант. Кой член от КТ е приложим в случая? Благодаря. Ивайло Петров Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от КТ, според който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено (чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В КТ не е предвидена възможност платения годишен отпуск да се ползва по половин работен ден. МВ/ Трудово право на Република България
2013-08-19 11:30:31 Лице работи по осн.ТД на 4 часов раб.ден и по чл.110 от КТ- 2 часа дневно. Изявява желание да ползва пл.год.отпуск едновременно и по двата ТД .Според лицето времето през което е платен отпуск по осн.ТД - 20 раб.дни ,трябва да е в пл.отпуск и по ТД по чл.110 от КТ. Правилно ли е това ? Дияна Изчисляването на полагащия се платен годишен отпуск по договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда става по общия ред като се има предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Тъй като във Вашия случай допълнителният трудов договор е за 2 часа, на базата на признатия трудов стаж по реда на чл. 355 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж се определя правото на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж (или не по-малко от 5 работни дни за календарната година). Следва да имате предвид обаче, че този отпуск не е "допълнителен" и не се добавя към платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение. Ето защо е желателно в тези случаи работникът или служителят да ползва платения си годишен отпуск по двете трудови правоотношения едновременно, тъй като в противен случай, ако лицето ползва отпуска си по основното трудово правоотношение, ще се налага да се явява на работа по договора за допълнителен труд, и обратно. По този начин се постига основната цел на платения годишен отпуск, а именно за почивка и възстановяване работоспособността на работника или служителя. ЕКБ. Трудово право на Република България
2013-10-08 11:17:46 Здравейте! Признава ли се затрудов стаж едномесечното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда? Благодаря Ви! Валентина Бояджиева Периодът, през който е получавано обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса за труда, не се зачита за трудов стаж. Този период се зачита за осигурителен стаж, на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение. КС Трудово право на Република България
2013-10-16 11:48:46 Наш служител е назначен с ТД сключен на осн. чл.70 във връзка с чл.67,ал.1,т.1 КТ със срок на изпитване 6 месеца. След 4 месеца лицето е преназначено на друга длъжност и в ДС е уговорен нов 6 месечен срок на изпитване. Лицето оспорва новия срок на изпитване. Основателно ли е? Иванка Тодорова Уважаема г-жо Тодорова, При преназначаване на друга длъжност може да се уговори нов срок за изпитване (арг. чл. 70, ал. 5 КТ). ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-10-24 12:35:19 Здравейте,съкращават ме по чл.328,ал.1,т.2 от КТ с предизвестие.Шестте месеца задължителна наборна военна служба,които бях принуден по закон/насила да отслужа влизат ли ми в трудовият и осигурителен стаж- тосет влизат ли в сметката при изчисляване на максималният ми срок на обезщетение от БТ?Какви са максималните срокове за регистрация в НОИ и БТ? Стефан Радев Давностният срок за оспорване на уволнението по съдебен ред е два месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следва да оформи трудовата Ви книжка по надлежния ред и да издаде удостоверения образци УП-2 и УП-3 за осигурителен доход и осигурителен стаж. Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателят Ви дължи обезщетение за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. При прекратяване на трудовия Ви договор на посочените по-горе основания, имате право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и обхваща периода, през който сте била без работа. Обезщетението се изплаща след представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период не сте работила на друго място. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят Ви дължи и обезщетения за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и евентуално – при неспазено предизвестие – по чл. 220, ал. КТ. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени обезщетения се решава от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е три годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ предвижда, че когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Предвид на това, срокът за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа започва да тече след възстановяване на работоспособността на работника, т.е. след изтичане на отпуска за временна неработоспособност. В чл. 335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието, независимо че в посочения случай ползвате отпуск поради временна неработоспособоност. Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/. Обезщетението се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението до ТП на НОИ е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението. Ако заявлението е подадено в срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7-дневния срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението. Следва да имате предвид, че обезщетението за безработица се изплаща след изтичане на срока, за който Ви се дължи обезщетението по чл. 221, ал. КТ. Съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, като при наличие на осигурителен стаж от 10 до 15 години, периодът за изплащане на обезщетението е 9 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО). Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Според чл. 9, ал. 7 КСО, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. За допълнителна информация следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. КС Трудово право на Република България
2013-11-27 18:21:27 ЗДРАВЕЙТЕ, ИМАМ ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТ ТЕЛК, ЧЕ НЕ МОГА ДА ИЗПЪЛНЯВАМ РАБОТАТА, КОЯТО РАБОТЯ В МЕМЕНТА. СВЪРЗАНА Е С БРОЕНЕ НА ПАРИ, А СТРАДАМ ОТ ГЛАУКОМА.ПРЕДПИСАНИЕТО Е ДА БЪДА ТРУДОУСТРОЕНА НА ДРУГА ДЛЪЖНОСТ.РАБОТОДАТЕЛЯТ ОБАЧЕ СМЯТА, ЧЕ НЯМА ПОДХОДЯЩА ДЛЪЖНОСТ ЗА МЕН И ИСКА СА МЕ СЪКРАТИ. ПО КОЙ ЧЛЕН ОТ КТ НА ТРУДА ИМА ПРАВО ДА МЕ ОСВОБОДИ ОТ РАБОТА? КАТЯ ИВАНОВА Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Това заболяване трябва да е установено със заключение на здравните органи - лекуващия лекар, ЛКК или ТЕЛК. Прекратяването на това основание е по инициатива на работника/служителя и няма законово изискване за работодателя да иска разрешение от инспекцията по труда. Друго правно основание е предвидено в чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, съгласно който трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. При прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е необходимо служителят да има експертно решение на ТЕЛК. Не е необходимо да се иска разрешение от инспекцията по труда. Според чл. 222, ал. 2 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. СН/ Трудово право на Република България
2014-01-02 14:48:36 Жена в отпуск по чл.164-до 2 год. е бременна с 2-ро дете в 5-ти месец, но с проблемна бременност. Може ли да ползва болничен за влошеното си състояние? Полага ли й се 50%обезщетение по чл.54 КСО? Кога се прекъсва отпуска по чл.164- с издаването на болничен сега на майката или чак при издаване на БЛ за 45 дни преди датата на термина? Аля Дочева В случай че майката не ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете или прекъсне неговото ползване и й бъде разрешен друг законоустановен отпуск /напр. платен годишен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, какъвто е конкретният случай и др./, е налице прекъсване на отпуска за отглеждане на дете по смисъла на чл. 164, ал. 5 от Кодекса на труда и на чл. 54, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тези законови текстове, към трудовото възнаграждение, съответно обезщетението за отпуск за временна неработоспособност, на майката се изплаща парично обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от обезщетението за гледане на дете до 2 години, което за 2014 г. е 340 лв., при условие, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не е предоставено за отглеждане на някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ /баща, баба или дядо/ или на лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Тъй като паричните обезщетения се отпускат от Националния осигурителен институт, за повече подробности се обърнете към НОИ. КС Трудово право на Република България
Страница 6146 of 6864