| 2010-04-29 12:12:35 |
от къде мога да се снабдя с протокол 3/26.07.1990г. за работа в радиоактивна среда |
м.георчева |
Уважаема госпожа Георчева, Вашият въпрос следва да поставите в рубриката "Безопасност и здраве при работа". ЕКБ |
NULL |
| 2018-02-22 11:13:36 |
АЗ е насочила безработен с трайни увреждания по чл.27 от ЗИХУ, който отговаря на изискванията на длъжността, на която обаче работи здрав служител (дефиниция за свободно РМ - чл.21 от ППЗИХУ) . Следва ли да се уволни здравия служител предвид чл.54 и §1, т.15 от ДР на ЗИХУ (сочещ кога може да се откаже назначаването) и ако да - на какво основание? |
Радослав Александров |
В чл. 315 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за интеграцията на хората с увреждания, от общия брой на работните места по чл. 315 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания. Според ал. 2 на чл. 27 от ЗИХУ, работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им. Както е видно от разпоредбата, работодателят обявява свободните работни места.В чл. 54, ал. 1 от ЗИХУ е предвидено, че на работодател, който не е обявил работните места по чл. 27 или е отказал без уважителна причина да наеме на работа насочен от поделенията на Агенцията по заетостта безработен с трайно увреждане в рамките на определения норматив, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай. В Кодекса на труда не се съдържа основание за прекратяване на трудовия договор със „здравия служител“ в случая, изложен в запитването Ви.
|
|
| 2018-03-17 13:36:59 |
Здравейте, служителка работила 27г. в детски ясли до 01.01.2008, съкратена поради намален обем на работа. От 08.01.2009 до 29.11.2009г. е била осигурявана от НОИ. Започва работа отново в детските ясли на 01.07.2010 г., предстои пенсиониране, поради навършен осигурителен стаж и възраст. Служителката твърди,че трябва да и се изплатят 6 БРЗ. |
Валентина Костова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”
"Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От изложеното в запитването не става ясно на какво основание служителката е била осигурявана от НОИ. В случай, че е получавала обезщетения за безработица, Бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1 от ДП на КТ, поради което ако отговаря на изискванията на ал. 3 на чл. 222 от КТ – към момента на прекратяване на трудовото правотношение да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните 10 години от трудовият й стаж да е работила при същия работодател би следвало да се приеме, че ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Конкретната преценка относно правото и размера на обезщетението по ал. 3 на чл. 222 от КТ се извършва от работодателя. МВ/
|
|
| 2018-04-14 21:58:56 |
Служител,който е бил няколко месеца в болнични,има ли право на допълнителни дни за вредни условия на труд,за периода на болничните |
Янакиева |
В чл. 4, ал. 1 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск е предвидено, че право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, ако работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време (чл. 4, ал. 2 и ал. 3). МВ/ |
|
| 2018-05-14 11:33:28 |
Здравейте, моля за информация относно следния казус: аз съм служител във фирма, която предлага на работниците си само временни трудови договори за срок от 6 месеца. След като изтече срока на договора, се подписва нов. В настоящия момент съм бременна в първия месец, а договора ми ще изтече след 3 месеца. Ако подпиша нов договор, той би следвало да изтече по време на майчинството. Въпросът ми е, при това положение имам ли право на обезщетение за майчинство, при какви условия и до кога мога да го ползвам.
Благодаря за отделеното време. |
Лиляна Соколова |
Уважаема г-жо Соколова, съгласно чл. 163, ал. 1 и 14 от КТ работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането, като през време на този отпуск на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон - Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Право да получават парично обезщетение за бременност, раждане от средствата на държавното обществено осигуряване (ДОО) имат лицата, за които задължително се дължат вноски във фонд фонд „Общо заболяване и майчинство“. В тази група осигурени лица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ (по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, сключен между работник и регистриран земеделски стопанин, за работа за един ден). Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 48а от КСО). На основание чл. 50, ал. 1 от КСО срокът, в който се изплаща паричното обезщетение при бременност и раждане, е 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Отпускът по чл. 163 от КТ поради бременност и раждане на осигурената за първите 135 календарни дни се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1. за 45 календарни дни преди раждането; 2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането; 3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист).
Дори трудовото правоотношение да бъде прекратено по някаква причина по време на ползване на отпуск по чл. 163 от КТ, правото на обезщетение на майката няма да бъде накърнено. Съгласно чл. 52 от КСО при прекратяване на трудовия договор, респективно на осигуряването, през времето на получаване на обезщетение за бременност и раждане, лицето има право на парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от КСО, т.е. до 410 календарни дни. В такъв случай, когато Ви бъдат издадени съответните болнични листове за бременност и раждане, следва да ги представите на Вашия работодател, който да ги представи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), независимо че трудовото ви правоотношение с него е прекратено. Към болничния лист след този за раждане трябва да приложите декларация, приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. За изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка след 135-я календарен ден до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО трябва да попълните и подадете при бившия си работодател заявление-декларация, приложение 2 към посочената наредба, а той да я представи в съответното териториално поделение на НОИ. ВН |
|
| 2018-06-11 15:11:50 |
На 23 януари 2018 г. счупих горния край на лявата си раменна става при падане. От тогава до края на м. май съм в болнични, за които получавам обезщетения от НОИ.
Не ми е изплатена сумата за представително облекло по силата на НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ. По традиция в СЕМ сумата се изплаща през м. май. Мотивът е, че съм ползвала болнични.
Моля да ми отговорите на въпроса - следва ли сумата за представително облекло да ми бъде изплатена в непълен размер с аргумент, че съм била в продължителен отпуск за временна неработоспособност.
|
Юлия Кецкарова |
Уважаема госпожо Кецкарова,
Тъй като запитването Ви е свързано с прилагането на Наредбата за служебното положение на държавните служители, следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерски съвет.
|
|
| 2018-08-02 21:41:55 |
Синът ми работеше в хотел "Олимп"-Сл. бряг,подписа договор,като пиколо,но работеше като камериерка,поддръжка,ит.н..Не получи копие от договора си.Не получи и заплащане.До кога работодатели наемащи сезонни работници,ще печелят на техен гръб?Трябва да лъжат,че работят 8 часа,а те на 12 само с 1 ден почивка,в мизерни условия за живот.В кой век живеем? |
румяна кисьова |
Уважаема госпожо Кисьова,
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да сигнализират инспекцията по труда. КА
|
|
| 2018-08-29 12:01:18 |
Здравейте,
искам да попитам, тъй като в момента водим регистър на трудовите договори на хартиен носител, можем ли този регистър да го направим в електронен вариант - екселска таблица, и само там да го водим, без хартиен носител.
Предварително Благодаря. |
Калина Иванова |
Уважаема г-жо Иванова,
В трудовото законодателство не се съдържа задължение за водене на „регистър на трудовите договори“ на работниците и служителите. В случай, че работодателят прецени да води такъв регистър той има възможност да определи реквизитите, които да съдържа и формата, в който да се съхранява.НС
|
|
| 2018-09-28 21:31:47 |
Здравейте казвам се Георги Георгиев командирован съм в Дания от Българска фирма която ми осигурява път до и от работното място, самолетни билети от България до Дания и обратно.Датската фирма ми осигурява храна и спане.Полагат ли ми се командировъчни пари? Благодаря |
Георги Георгиев |
Уважаеми г-н Георгиев,
Във връзка с въпросът Ви следва да се уточни, че при командироване в чужбина може да има различни хипотези, при които се прилагат и различни нормативни актове. Командироване или изпращането в рамките на предоставяне на услуги е регулирано в чл. 121а от КТ и се осъществява в следните три хипотези: 1. При командироване на работник или служител за извършване на работа въз основа на договор за услуги, сключен между работодателя и ползвателя на услугите (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ); 2. Командироване за извършване на работа в рамките на същата група предприятия (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ от КТ); 3. Изпращане на работник или служител от предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство, на работа в предприятие ползвател в друга държава (чл. 121, ал. 2, т. 1 от КТ). При положение, че командироването отговаря на една от горепосочените хипотези към него се прилагат Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата за командироването и изпращането). В противен случай приложимият режим е чл. 121 от КТ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В описаната от Вас хипотези не може да се направи категоричен извод относно вида на командироването. Отговорността за законосъобразно оформяне на командироването е на работодателя, който следва да прецени фактическата обстановка и приложимата нормативна уредба. В случай, че работодателят не е изпълнил задължението си, имате възможност да се обърнете към инспекция по труда, за да бъде установено дали има допуснато нарушение на трудовото законодателство и да бъдат предприети мерки за отстраняването му.
Следва да се вземе под внимание, че възнаграждението, в случай на командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ, се определя по взаимно споразумение между страните, като общоприложимата минимална заплата в държавата, в която сте командирован, е минимумът, който може да бъде договорен, но това не ограничава възможността за постигане на споразумение за трудово възнаграждение в по-висок размер. Заплащането на командировъчни пари при командироване по чл. 121а от КТ е уредено изрично в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от КТ и чл. 2, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 4 и 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ предвижда, че при командироване или изпращане в рамките на предоставянето на услуги работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари. Поради това работодателят има задължение да заплаща пътните пари. За допълнителните възнаграждения във връзка с командироването е оставена възможност за договаряне от страните по трудовото правоотношение, т.е. работодателят няма задължение да ги предоставя, когато не са договорени в споразумението по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
При командироване в чужбина по чл. 121, ал. 1 от КТ, което не е в рамките на предоставяне на услуги, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (чл. 215, ал. 1 КТ). За покриване разходите на командированите лица в чужбина в този случай се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 от НСКСЧ, като за Дания минималният размер на дневните пари е 35 евро на ден, а размерът на квартирните пари е 130 евро.
Ако считате, че рабтодателят е допуснал нарушение на трудовото законодателство бихте могли да се обърнете към Инспекцията по труда за извършване на проверка.НС
|
|
| 2010-06-22 13:02:09 |
Искам да попитам защо няма в закона за пенсиониране бонус за тези които имат 37 години стаж но не са навършили 60 год. за да се пенсионират по-рано? |
Полина Спасова, poly77@abv.bg |
Това е така, тъй като целта е да се стимулира оставането на работа и след като лицата придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - към настоящия момент на 60 г. за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94. ПМ/ |
NULL |