Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2013-02-18 14:23:48 Искам да попитам, имам ли право на отпуск за образование по чл.169, т.1, след като съм държавен служител и съм редовен студент в Технически Университет - София. Благодаря предварително! Валентин Заимов Уважаеми г-н Заимов, Съгласно чл. 66 от Закона за държавния служител държавният служител има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 - 171а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. Редовно учащите се нямат право на отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-03-13 13:33:54 неизползван отпуск от 20 дни за 2012 г. може ли да се ползва в 2013 г. мариана илиева Уважаема госпожа Илиева, На основание чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Това означава, че няма пречка с разрешение на работодателя да ползвате през 2013 година неползвания платен годишен отпуск в размер от 20 дни, който се полага за 2012 година тъй като до края на 2013 година няма да се е погасил по давност. ЕКБ Трудово право на Република България
2013-04-08 16:32:40 Предстои ми пенсиониране Работила съм над 10 години във фирмата Какво обезщетение трябва да ми се изплати от работодателя и включва ли то клас прослужено време Благодаря Ви предварително за отговора Мария Христова В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. В случай, че отговаряте на изискванията на разпоредбата, би следвало да се приеме, че при прекратяване на трудовия договор ще имате право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ Трудово право на Република България
2013-05-19 11:09:43 Изгубил съм си акта за раждане и проблемът е, че съм роден в Русия и не мога да си извадя свидетелство за съдимост. Ще започвам работа като общ работник в склад-задължително ли трябва да предоставя свидетелство за съдимост за такава длъжност Николай Димов Уважаеми господин Димов, Съгласно чл.1, т.5 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, за сключване на трудов договор е необходимо и свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало. СС Трудово право на Република България
2013-07-19 13:02:38 При договор за вътрешно заместване задължително ли е заместващия работник да отговаря на условията за заемане на длъжността, на която отсъства титуляра? как се постъпва ако липсва работник, който да отговаря на тези изисквания? може ли да се сключи срочен договор за заместване с външно лице което не отговаря на тези изисквания Божидар Кърпачев Уважаеми г-н Кърпачев, По наше мнение, работникът или служителят, който заема длъжността, независимо като титуляр или заместник, следва да отговаря на установените изисквания за заемането й. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-08-19 12:45:51 Как се ползва полагаемият отпуск за баща на новородено дете по чл.163, ал.7 от КТ - 15 работни или календарни дни? Женя Димитрова Уважаема госпожа Димитрова, Съгласно чл. 45а, от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 7 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Този отпуск се заявява и ползва в календарни дни. ЕКБ. Трудово право на Република България
2013-08-28 14:46:00 Детето ми на 7октомври навършва две години и искам да ползвам 3 месеца неплатен отпуск по чл. 167а от КТ. На коя дата ще трябва да отида на работа след ползвания отпуск - на 8 януари или на 6 януари /3м х 30 дни/, защото отпускът се отпуска в календарни дни, а за 1 месец трудов стаж се зачитат 30 кал. дни. Благодаря предварително! НИВЕЛИНА НИКОЛОВА Разпоредбата на чл. 164 КТ регламентира правото на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това означава, че отпускът изтича в деня, на който детето навършва 2-годишна възраст, т.е. самата дата, на която детето навършва възрастта се включва в отпуска. Съгласно чл. 53, ал. 1 КСО през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От гореизложеното следва, че обезщетение по КСО се дължи вкл. и за деня на навършване на 2-годишна възраст на детето. Съгласно чл. 167а, ал. 1 от КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Когато отпускът по чл. 167а, ал.1 КТ се ползва „в месеци” те се броят от дата до дата на съответния месец. На основание чл. 167а, ал. 6 от КТ отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. Когато се заявява отпуска на основание чл. 49, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, той се заявява и ползва в календарни дни. МВ/ Трудово право на Република България
2013-10-08 11:39:45 Защо пенсионерите ги държат на работа а за нас младите няма работа?Повечето места са заети от пенсионери та дори са и началници.От кого да потърся помощ? Ванеса Динева Трудовото законодателство не съдържа забрана пенсионерите да работят. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Ако се въведе забрана за хората в пенсионна възраст да работят, в същност това би представлявало забрана за полагане на труд след навършване на определена възраст. По този начин би се ограничило правото на труд на определена категория лица и би се допуснало наличие на дискриминация, основана на възраст. Действително проблемът с безработицата сред младите хора е сериозен. Отчитайки това обстоятелство, Министерство на труда и социалната политика е ангажирано с реализирането на различни мерки и действия, чиято цел е да намалят младежката безработица. За допълнителна информация може да се обърнете към Агенцията по заетостта или към експертите от рубриката „Заетост и безработица”. КС Трудово право на Република България
2013-10-24 12:40:35 Здравейте,съкращават ме по чл.328,ал.1,т.2 от КТ във връзка с чл.326,ал.2 с тримесечно предизвестие.- Бихте ли обобщили накратко всички стъпки по регистрация в БТ и НОИ и какви документи са необходими?На какви парични обезщетения имам право от страна на работодателя ,БТ и НОИ?- Какви документи и обезщетения трябва да изисквам от работодателя? Стефан Радев Давностният срок за оспорване на уволнението по съдебен ред е два месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следва да оформи трудовата Ви книжка по надлежния ред и да издаде удостоверения образци УП-2 и УП-3 за осигурителен доход и осигурителен стаж. Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателят Ви дължи обезщетение за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. При прекратяване на трудовия Ви договор на посочените по-горе основания, имате право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и обхваща периода, през който сте била без работа. Обезщетението се изплаща след представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период не сте работила на друго място. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят Ви дължи и обезщетения за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и евентуално – при неспазено предизвестие – по чл. 220, ал. КТ. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени обезщетения се решава от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е три годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ предвижда, че когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Предвид на това, срокът за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа започва да тече след възстановяване на работоспособността на работника, т.е. след изтичане на отпуска за временна неработоспособност. В чл. 335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието, независимо че в посочения случай ползвате отпуск поради временна неработоспособоност. Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/. Обезщетението се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението до ТП на НОИ е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението. Ако заявлението е подадено в срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7-дневния срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението. Следва да имате предвид, че обезщетението за безработица се изплаща след изтичане на срока, за който Ви се дължи обезщетението по чл. 221, ал. КТ. Съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, като при наличие на осигурителен стаж от 10 до 15 години, периодът за изплащане на обезщетението е 9 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО). Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Според чл. 9, ал. 7 КСО, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. За допълнителна информация следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. КС Трудово право на Република България
2013-11-12 10:46:05 ЗДРАВЕЙТЕ.ИСКАМ ДА ПОПИТАМ- ИМАМ СЛУЖИТЕЛИ С НЕПОЛЗВАН ПГО ОТ 2008,2009,2010,2011 И 2012Г.ПТИ НАПУСКАНЕ ЗА КОИ ГОДИНИ ТРЯБВА ДА НАЧИСЛЯ ОБЕЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ.224 ОТ КТ.НЕ МИ СТАВА ЯСНО ДАЛИ НЕПОЛЗВАНАТА ОТПУСК СЕ ГУБИ ПО ДАВНОСТ И КАТО ОБЕЩЕТЕНИЕ. ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА Предвидената в закона погасителна давност се прилага занапред и не се прилага за неизползвания платен годишен отпуск до 31 декември 2009 г., т. е. неизползваните отпуски за 2008 и 2009 г. могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение и се обезщетяват в пълен размер при прекратяването му. Отпуските за 2011 и 2012 г. могат да се ползват, съответно обезщетяват съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. Съгласно § 3ж от Преходните разпоредби на КТ, неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г., т. е. за него не се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. СН/ Трудово право на Република България
Страница 6170 of 6864