Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-02-22 11:28:28 Въз основа на стажа по чл. 354, ал.1, т.6 от КТ, който имам (1 година и 3 месеца) мога ли да ползват платен отпуск по чл.155, ал.2 от КТ при положение, че сега постъпвам за първи път на работа и нямам друг трудов стаж. Само тази 1 год. и 3 мес. от майчинство, която се признава за тр. стаж по чл.354, ал.1, т.6. Елка Борисова Уважаема госпожо Борисова, Трудов стаж на неработеща майка, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ (времето, през което майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст) се зачита без да е съществувало трудово правоотношение. Стажът, зачетен на основание чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ не се вписва в трудовата книжка. Този трудов стаж се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Съгласно чл.155, ал. 2 от КТ, при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Както е видно от разпоредбата, за да има право работникът или служителят да ползва платен годишен отпуск, необходимо е да „придобие най-малко 8 месеца трудов стаж“, т.е. по време на действие на трудовото правоотношение.Затова считаме, че стажът зачетен на основание чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ не може да се вземе предвид. КА
2018-03-17 20:48:17 Здравейте, какъв е срокът за съхранение на досието по трудов договор и ведомостта за получаваната заплата. Благодаря Поздрави Иван Иванов Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневниците и екземпляр от издадените удостоверения се съхраняват при работодателя в продължение на 50 години. В същия срок се съхраняват и неполучените трудови книжки, дневниците и удостоверенията в инспекциите по труда за трудови книжки, издадени от тях. Според ал. 2 на чл. 8 от наредбата, при закриване на предприятието, без да е посочен правоприемник, всички съхранявани от него разплащателни ведомости, трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, трудови книжки и други документи, установяващи осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в предприятието, се предават на териториалните поделения на Националния осигурителен институт. Удостоверенията за трудов стаж се издават от териториалните поделения на Националния осигурителен институт въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи на прекратени осигурители без правоприемник. В чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството е предвидено, че счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове: ведомости за заплати - 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. МВ/
2010-05-21 13:14:26 Длъжен ли е учител да си пуска отпуска за 25.05.,ако не е присъствал на 24.05 на манифестация в работното мястора е бил по местоживеене на манифестация Христина Ясенова Съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ, официални празници са: ... 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. На 25.05 лицето е следвало да се яви на работа. МВ/ NULL
2018-06-11 16:40:40 Работничка започва работа на 05.02.2018г на трудов договор на основание Чл.68 ал.1 т.1,във връзка с Чл.70 от КТ .От м.април е в болнични поради бременност.Кога може да се прекрати трудовото правоотношение .В кой момент?И какво да се направи при положение,че няма да се появи на работа,след болничните ще излезе по майчинство? Валентина Георгиева Съгласно чл. 67 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. В договора по ал. 1 на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. МВ/
2018-08-29 14:27:27 Здравейте. Редно ли е служител на 4ч, който към момента ги изработва преди обед, да му се възлага работа 2 последователни дни /четвъртък и петък/ следобед х 4 часа + събота 8 ч. и всичко това да му се зачита и заплаща като извънреден труд /общо 16 часа/ и съответно компенсация с един ден почивка ?!? Благодаря Симеонова От изложеното в запитването не става ясно на какво основание работодателят Ви възлага работа в посочените в запитването дни и часове. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. В чл. 143, ал. 1 от КТ е предвидено, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В разпоредбата на чл. 144 от КТ е посочено, че извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за извършване на усилена сезонна работа. Според чл. 146, ал. 1 от КТ, продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Съгласно чл. 146, ал. 2 от КТ, продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1-4 – ал. 3 на чл. 146 от КТ. В чл. 153, ал. 1 от КТ е предвидено, че при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. За изясняване на посочените в запитването обстоятелства се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/
2018-12-18 11:43:21 Възможно ли е изготвяне на обща заповед по чл.118 ал.3 от КТ за увеличаване на трудовото възнаграждение, която не е индивидуална, а фигурират всички работници, и необходимо ли е да има техен подпис за запознат със съдържанието. Диана Иванова Уважаема госпожо Иванова, Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор се определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, като на основание чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Тъй като размерът на трудовото възнаграждение е елемент от съдържанието на трудовия договор, сме на мнение, че увеличаването на работната заплата на основание чл. 118, ал. 3 от КТ следва да бъде извършено със заповед на работодателя за всеки отделен работник или служител, а не с „обща заповед“. БД
2010-06-30 18:52:15 При освобождаване на служител поради закриване на щата, същия представи на следващия ден болничен за временна неработоспособност за 30 дни. За същия този период на него му дължим обезщетение от 1 БРЗ за оставане без работа. Кое от двете обезщетение за този период трябва да получи служителя. Dorotea Уважаема г-жо, Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Съгласно § 22о (Нов - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) от ПЗРКСО за периода до 31 декември 2010 г. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни. От гореизложеното е видно, че служителят има право на обезщетение по реда и при условията на чл. 42, ал. 2 във връзка с § 22 от ПЗРКСО за срок на болничния лист – 30 дни. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е за оставане без работа, то срокът за който то се дължи започва да тече след възстановяване работоспособността на служителя, т.е. след изтичане на болничния лист. ЛТ NULL
2019-01-16 19:43:04 Ако мине изпитателния срок на човек в болнични с диагноза параноидна шезофрения може ли да бъде освободен от работа ДРАГОМИРА ЯЛНЪЗОВА Уважаема госпожо Ялнъзова При сключването на трудов договор (срочен или безсрочен) може да се уговори срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, като продължителността на срока за изпитване е до 6 месеца. В трудовия договор се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие (чл. 71, ал. 1 КТ). При уговорен изпитателен срок в полза на двете страни, всяка страна може писмено да уведоми другата и незабавно да прекрати трудовия договор. В чл. 71, ал. 2 от КТ се определя, че трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване. Обръщаме Ви внимание, че разпоредбата на чл. 71, ал. 4 от Кодекса на труда е абсолютно категорична – в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, т.е съответния брой дни, в който лицето е било в законоустановен отпуск (включително поради временна неработоспособност) удължават края на срока на изпитване. След като трудовият договор се превърне в окончателен, той не може да бъде законосъобразно прекратен от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ и може да бъде прекратен само на някое от другите основания, предвидени КТ. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. Следва да се има предвид, че при посочената хипотеза работодателят може да уволни трудоустроен работник или служител само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. КА
2010-07-06 13:13:54 Моля да уточните, за какви видове разходи могат да бъдат разпределяни средствата за социално-битово и културно обслужване (СБКО) от общото събрание на наетите по трудови правоотношения в бюджетната организация? Р. Гаджева Уважаема госпожа Гаджева, Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Примерното съдържание на социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се съдържа в чл. 294 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Разпоредбата на чл. 299, ал.3 КТ предвижда, че социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ). Както е видно от посочените разпоредби средствата от СБКО се ползват по начина определен от общото събрание. Разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат и за работещите по трудово правоотношение в бюджетните организации. СС NULL
2019-02-26 10:00:12 Здравейте Уважаеми, Въпроса ми е конкретен -има ли право работодател да заключва тоалетна и за да я използваш е необходимо да влизаш с пропуск? Звучи ми абсурдно и всъщност законно ли е? Моля за отговор и благодаря . Даниела Моллова Уважаема госпожо Моллова, Съгласно чл. 230 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове. Член 237 от същата наредба изисква близо до работните места, помещенията за почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните да се осигурява необходимият брой тоалетни с умивалници. Заключването на тоалетната би било нарушение на това задължение само ако работещите, или дори само някои от тях нямат достъп поради това, че не им е предоставен ключ/пропуск. /ДК/
Страница 6187 of 6864