| 2010-01-15 13:37:04 |
работя като продавач в хр. магазин поради намаляване на работата месъкращават.обясняват ми ,че могат да ме съкпатят за 4месеца или 1г.възможно ли е това и какво е наѝ добре за мен. |
таня владимирова |
Уважаема госпожа Владимирова, „Съкращаването” означава прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1, т. От Кодекса на труда, поради съкращаване на щата. Това прекратяване прекъсва връзката между работника или служителя и работодателя. Нов трудов договор със същия работодател може да с сключи ако подадете наново молба и само ако работодателя желае да сключи с Вас трудов договор, не зависимо след колко време. СС |
NULL |
| 2010-01-21 09:04:35 |
Имам следния въпрос: Била съм в отпуск за отглеждане на дете до 2години, веднага след което си полвзам платения годишен отпуск. През времето на платения годишен отпуск работодателя въвежда намалено работно време по чл.138а от КТ. Какъв е размера на обезщетението за платения ми отпуск, след като нямам 10 отработени дни предходния месец? |
Косева |
Уважаема госпожа Косева, В описания то Вас случай, базата за изчисляване на платения годишен отпуск е месеца, предхождащ месеца, в който сте започнали ползването на отпуск по чл. 163, ал.1 от Кодекса на труда-за бременност и раждане. СС |
NULL |
| 2017-05-13 21:22:16 |
Здравейте!На 46 г. съм.Получавам лична ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ по чл. 75 КСО от 2011 година.Имам ли право да прехвърля парите си от УПФ към НОИ? |
Ганчо Ганчев |
Уважаеми господин Ганчев,
С промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от м. август 2015 г., беше предвидена възможност за свободен избор на лицата, родени след 31 декември 1959 г., дали да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) или само за пенсия в държавното обществено осигуряване. Законът за изменение и допълнение на КСО беше обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 11.08.2015 г.
Съгласно чл. 4б, ал. 1 от КСО, който е в сила от 15.08.2015 г., осигурените в УПФ лица имат право да изберат да променят осигуряването си от УПФ във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На това основание, преценката за възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, която се прави от Националната агенция за приходите, е за съответната календарна година, в която се упражнява правото на избор, а не е в зависимост от годината, през която лицето лично ще навърши възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО за мъжете за 2017 г. е 64 години, т.е. за да може да се прехвърлят средствата от УПФ във фонд „Пенсии“ е необходимо лицето да не е навършило 59-годишна възраст.
За прехвърляне на средствата от УПФ във фонд „Пенсии“ е необходимо и на лицето да не е отпусната определен вид пенсия – пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед на това, че сте на 46 години и нямате отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считаме че за Вас няма пречка да прехвърлите средствата от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" към НОИ.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2010-02-08 17:53:57 |
Сумата заплащана за сетка на работодателя за първи ден от болничен на служител, облага ли се с ДОД или на основание чл.24ал.2 от ЗДОФЛ и чл.2 ал.1 на КСО тази сума има характер на обезщетение и не следва да бъде облагана с данък? |
Найденова |
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се съдържа изрична разпоредба, на основание на която в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, включително изплатените на основание чл. 40, ал. 4 от същия кодекс /чл. 24, ал. 2, т. 14 от ЗДДФЛ/. ПМ/ |
NULL |
| 2017-05-31 07:45:53 |
Здравейте, бях задала въпрос в края на м.април на който все още не съм получила отговор.
Въпросът беше следният:Работя на бензиностанция ,договорът който съм подписала е за КАСИЕР, а ме карат да работя на длъжност ОБСЛУЖВАЩ БЕНЗИНОКОЛОНКА. Това законно ли е? И какви права имам в случая защото не желая да заемам тази позиция,за мен тази длъжност трябва да се изпълнява от мъж. |
Krasimira Delcheva |
Уважаема госпожо Делчева,
Ако считате, че трудовите Ви права са нарушени, следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на работодателя. |
|
| 2017-07-19 15:09:27 |
Служител е на постоянен договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70 за 8 ч. раб. ден при 5 дневна раб. седмица. Може ли с него да се сключи нов трудов договор на основание чл. 68, т. 3, чл. 110, и чл. 138 от КТ за непълно работно време 4 часа и 20 ч. седмично 5 дневна работна седмица за определено време до завръщане на титуляра? Благодаря! |
Соня Тодорова |
Съгласно чл. 67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца.
Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя.
Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл. 67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор.
В договора по ал. 1 на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ.
До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ.
След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора, поради което същият ако е срочен, не се превръща в договор за неопределено време.
Няма пречка с работник или служител, с когото е сключен трудов договор със срок за изпитване, да се сключи трудов договор за работа при друг работодател за определено или неопределено време.
|
|
| 2017-08-10 16:37:27 |
Въпросът ми е допълнителното възнаграждение с увеличен размер за положен нощен труд /чл. 261 от КТ/ на работещите само нощна смяна върху реално отработените 7 часа ли се заплаща или върху приравнените към 8 часа. |
Надежда Семова |
Нощен е трудът, положен в границите от 22.00 до 06.00 часа. Съгласно чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение. Увеличеното заплащане на нощния труд е регламентирано и се изчислява по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (при подневно и при сумирано изчисляване на работното време). Освен това, в чл. 8 на цитираната наредба е предвидено и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00 часа, чийто минимален размер е 0,25 лв. на час. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. |
|
| 2010-03-16 18:38:39 |
Отговора ви не ме задоволява.Явно работещите по ЗМВР не сме граждани на РБългария и за нас законоустановените норми на трудовото право не се отнасят.Въпроса ми бе породен от това , че текстовете към, които ме препращате отново дават възможност да продължава практиката по конкретен материалноправен въпрос, свързан с прилагане на една и съща правна норма към еднаква фактическа ситуация, но на различни субекти да бъдат прилагани "двойни стандарти" и едни и същи подзаконови нормативни актове да създават различни правни последици по своята същност на различните адресати на тези норми. Различното тълкуване и прилагане по места е факт и се надявах от вас да получа отговор , като от институция , а не като от работодтел или както в нашия случаи от опълномощените да го представляват лица.Ще изпратя до вас същия въпрос по надлежния ред с приложено тълкуване от адвокат за становище от ваша страна, след което ще търся стааановището на институциите имащи отношение в рмките на ЕС. |
Цветан Михааайлов |
NULL |
NULL |
| 2010-03-19 16:00:52 |
работник е освободен от 01.02.2010 г.по чл. 325 т.4 от КТ. НА 10.02.2010 г. представя болничен лист от 10.02.2010 до 25 02.2010 г. Как се процедира, изплаща ли се 1 ден от работодателя, дължат ли се осиг.вноски |
РАДКА |
Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО предвижда, че осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Върху това възнаграждение се начисляват и превеждат и дължимите осигурителни вноски. Осигурителят не изплаща за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение в случаите, когато временната неработоспособност продължава без прекъсване; когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове; в случаите по чл. 42, ал. 2 КСО /какъвто е и конкретният случай/ както и в случаите при бременност и раждане /в този смисъл е Указание № 91-01-23 от 18.01.2007 г. относно възникнали въпроси по правото на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от 1.01.2007 г., на Националния осигурителен институт - Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване"/. КС |
NULL |
| 2017-10-19 21:07:03 |
Заместник-директор съм в училище и порадизабрана от РУО директора да бъде заместен от друго лице имам 43 дни неползван платен отпуск. Поради ангажименти за оценка на учебници всички учители имат по около 20 дни неползван отпуск. Има ли право директора да забрани ползването на платен отпуск през учебно време. Какво се случва с неползваните дни? |
Милена Христова |
Уважаема госпожо Христова,
Съгласно чл.173, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 176 от КТ урежда случаите, при които е възможно отлагането на ползването на платен годишен отпуск за следваща календарна година, а именно: от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл.176, ал.2 от КТ). Работникът/служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска през първите 6 месеца на следващата календарна година, за която се отнася (чл.176, ал.3 от КТ). Следва да се има предвид, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а от КТ). Изключение от това правило е, когато е ползван друг вид платен отпуск като в този случай правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Предвид гореизложеното, считаме, че директорът, който е страна по трудовите договори с учителите, следва да извършва преценка на всеки конкретен случай и да прилага разпоредбите на Кодекса на труда съобразно фактическата обстановка. Обръщаме внимание на това, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. (СР)
|
|