| 2010-03-19 16:08:19 |
Във фирмата има заповед за сумирано изчисляване на работното време с едномесечен срок на отчитане.В графиците за работа всички съботи и недели са отбелязани като почивни. С какво увеличение трябва да се заплати трудът, положен в почивните дни/съботите или неделите/ |
Илка Недева |
Уважаема госпожа Недева, Съгласно чл. 262, ал.1 от Кодекса на труда положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. |
NULL |
| 2017-12-01 12:29:26 |
Законосъобразно ли е лице по трудов договор, който работи на 8 часа дневно да работи от 08.30 до 19ч. с обедна почивка от два часа и 30мин. Благодаря Ви! |
Светлана Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова,
В чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е поставено ограничение относно минималната продължителност на почивката за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. По наше мнение няма ограничение работодателят да определи размер на почивката за хранене в по-голям размер. Следва да се вземе под внимание, че съгласно чл. 181, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да издаде Правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Той издава Правилника, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от НРВПО работодателят определя в правилника за вътрешния трудов ред въпросите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието, като с него се определя и продължителността на почивката за хранене.нс
|
|
| 2010-04-12 22:38:05 |
Какво включва брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетние по чл.222, ал.3 ог КТ |
Елена Николова |
Уважаема госпожа Николова, Съгласно чл. 228 от Кодекса на труда, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Съгласно чл. 19, ал. 1-2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. ЕКБ |
NULL |
| 2010-04-19 17:00:10 |
Здравейте как трябва да бъде заплатен работния ден 07 май 2010, който е обявен за официален празник /отработващ се на 15.05.2010/ на работници за които е въведено сумирано работно време? |
Мая Иванова |
Съгласно чл.142, ал.4 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл.262, ал.1, т.3 от КТ. МВ/ |
NULL |
| 2018-02-22 11:40:18 |
Здравейте,
През годините от 2014 до 2017 година съм имала общо за трите години полагаем отпуск 80 дни, а съм използвала общо 62, като в молбите си не съм упоменавала, че ползвам отложен отпуск. Според работодателя ми нямам право на 18 - те дни, които остават. Имам ли право на тях по закон или давността им е изтекла?
|
Румена Райкова |
Уважаема госпожо Райкова,
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. Според ал. 2 на чл. 176а от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 / от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя/, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В случай, че се приложи разпоредбата на ал. 1 на чл. 176а от КТ, за 2014 г. правото на ползване е погасено на 31.12.2016 г.; за 2015 г. правото на ползване е погасено на 31.12.2017 г., за 2016 година правото на ползване се погасява на 31.12.2018 г. , а за 2017 година се погасява на 31.12.2019 година. КА
|
|
| 2010-05-21 13:44:40 |
м.юли лицето е било в неплатен отпуск без трудов стаж по ведомост му дължим за 13 раб. дни 134.90, трябва ли да му изплатим размера на минималната работна заплата установена за страната след като лецето е било в неплатен отпуск по чл.245, ал.1 |
БОЙКА МИЛКОВА |
Уважаема госпожа Милкова, Минималната работна заплата за страната е установена за пълен работен ден до 8 часа и пълен работен месец. Когато работникът или служителят работи през по-малко от работните дни в месеца, той получава трудово възнаграждение само за времето, през което е работил. За периода на болнични той получава обезщетение от ДОО. СС |
NULL |
| 2018-06-11 21:36:28 |
Здравейте, бих желал да попитам. Лице на което се прекратява трудовия договор, считано от първо число на месеца. Пример 01.07.2018 г. В кой месец на лицето трябва да се начислят полагащите се обезщетение за неизползван отпуск, брутни заплати при пенсиониране м.06 и м.07. Ако е в м.07, то налагали подаване на отделна Д1 или с корекция за м.06. |
Петър Иванов |
В чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. МВ/ |
|
| 2018-07-10 13:08:31 |
Здравейте, въпросът ми е свързан с възможността редовен докторант в университет да работи по втори трудов договор.
Вторият трудов договор ще бъде по межд. проект, изпълняван от университета. Средствата по проекта за персонал могат да бъдат изплатени само по тр. договор. Моля за вашето становище за типа договор, който е допустимо да бъде назначен. |
Петър Петров |
Уважаеми господин Петров,
С решение № 5 от 29.06.2000г. по конст. дело № 4 от 2000г., Конституционният съд на Република България в мотивите си е приел, че докторантите нямат доход от трудова дейност. Те получават стипендия, която има характер на парично подпомагане и в този смисъл тяхното правно положение е като това на студентите. Предвид решението на КС на РБ и с оглед обстоятелството, че няма предвидени ограничения както в Кодекса на труда, така и в други нормативни актове считаме, че няма пречка лицето, редовен докторант да работи по трудов договор на пълно или непълно работно време. Няма ограничения и по отношение на лицето, редовен студент да работи по трудово правоотношение. Дали обаче работата по трудов договор е пречка да се получава стипендия е въпрос от компетентност на Министерството на образованието и науката. КА
|
|
| 2018-09-29 19:23:02 |
imam pravo na sakrahtenie shefa kakvo mi dalji rabotq v mol paradais kato 4ista4ka maxat firmata ot mola i toi iskahe po vzaimno saglasie a imam 2g.v tazi firma tq e 4istota evropa eood kolko zaplati trqbva da mi izplati i otpuska ne sam polzvala za tozi period hte 4akam vahiq otgovor |
kalina bogdanova |
Уважаема госпожо Богданова,
За да бъде прекратен трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трябва да има изразено взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение. Взаимното съгласие следва да е свободно изразено, осъзнато, действително желано и съвпадащо като елементи на предложението и приемането му между страните. В чл. 222, ал.1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. КА
|
|
| 2018-10-28 00:28:19 |
В Писмо № 94ВВ-350/13.12.2006 г. на МТСП пишете "Това означава че когато един работник или служител работи по 2 трудови договора общата дневна продължителност на работното му време по тях не може да надвишава 12 часа." Още ли становището Ви е това?
Това би означавало, че работя на един договор 8 ч. и един на 4 общо 12 ч. + 30 мин поч. межд. поч<12ч |
Живко Димитров |
В разпоредбата на чл. 113 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично. МВ/
|
|