| 2010-06-24 19:46:40 |
Може ли, един служител да бъде освободен по чл.325 т.1 от КТ от деня в които постъпва и има отработено време да речем 2-3часа? |
Тодорова |
С оглед изложеното в запитването, няма пречка трудовият договор да бъде прекратен на посоченото основание, ако са спазени изискванията на разпоредбата.МВ/ |
NULL |
| 2019-02-06 09:16:54 |
Пенсионер съм поради инвалидност, но работя. Искам ако може да получа информация какви удръжки от заплатата трябва да ми бъдат правени. |
Петър Нойков |
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма. По отношение на ДОД се обърнете към Министерство на финансите, по отношение на здравното осигуряване – към ТД на НАП.
В чл. 319 от Кодекса на труда е предвидено, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.МВ/
|
|
| 2019-02-26 13:16:39 |
Работя в частна фирма повече от 11г.От 1година получавам и пенсия за стаж и възраст, без да ми е прекъсван трудовия договор.Имам ли право без предизвестие да прекратя тр. договор, по кой член, ще си получа ли 6-те заплати обезщетение.Или трябва 1 месеч. предизвестие към работодателя. |
Стефка Денева |
Уважаема госпожо Денева, Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ е работникът или служителят да „е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не, и кога е упражнено. В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. За да има право работникът/служителят на предвиденото в разпоредбата обезщетение е необходимо към момента на прекратяването той да има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. БД |
|
| 2010-07-27 10:42:15 |
Назначена съм на трудов договор в бюджетно предприятие по чл. 68 от КТ. Междувременно излязах в платен отпуск по майчиство. Детето ми е на 1 год. Работодателя ми настаява да подам молба за напускатне на работа, защото титуляра се връща на работа. Въпроса ми е има ли право да го направи, кой ще продължи да ми изплаща майчинствто и мога ли да бъда преназначена на друг договор в същото предприятие?38680633 |
младенка петрова |
Уважаема госпожа Петрова, Трудовия договор по заместване на отсъстващ работник или служител (титуляра) се прекратява на основание чл. 325, т.5 от Кодекса на труда - със завръщането на замествания на работа. Не е необходимо да подавате молба за прекратяване, тъй като закона е определил как да се осъществи прекратяването „по заместване”. Работодателят може, но не е длъжен да Ви предложи друга работа. Ако не работите по трудово правоотношение, след навършване на 1 година на детето, ставате неработеща майка и нямате право на парично обезщетение (майчинство). СС |
NULL |
| 2019-04-17 16:49:23 |
Здравейте,
Студентка съм трети курс, специалност Фармация, редовна форма на обучение. Мога ли да поискам от работодателя да ми разреши неплатен отпуск на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 – 20 работни дни и неплатен отпуск на основание чл. 171, ал. 1, т. 3 – 4 месеца. Какви документи трябва да представя на работодателя?
|
Гергана Веселинова |
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната /чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование – ЗВО/. Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Ако формата на обучение / вкл. и редовна форма/ не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи в средно или висше училище със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ.
Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на отпуск за обучение по чл. 169 от КТ. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВОП/ е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 от КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай.
Работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 от КТ имат право и на неплатен отпуск в установения в чл. 171, ал. 1 от КТ размер. Според чл.171, ал. 2 от КТ, когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл. 171 от КТ, намален наполовина.
Разпоредбата на чл. 171а от КТ изрично предвижда, че отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ. В чл. 51 от НРВПО е посочено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит – чл. 51, ал. 2 от наредбата. МВ/
|
|
| 2019-05-21 10:38:00 |
Съгласно правила за работна заплата фирмата ни всеки месец начислява бонус на работниците.Бонуса се изплаща всеки месец и е определен %. Не се начислява само при определени условия-самоотлъчка, дисциплинарто нарушение и др.Въпроса ми е: Сумата на бонуса влиза ли в базата за изчисляване на платен отпуск и на обезщетение при пенсиониране? |
Петя Иванова |
В чл.177 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал.3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е посочено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време, като няма изискване всеки месец размерът им да бъде един и същ. МВ/
|
|
| 2010-08-14 21:58:45 |
pi6a vi ot kazanlak proverkite minaha no rezoltat nikakav vzemali sme 50%zaplati za iyni za iyli i avgust ni6to rabotim na 12ch i 3 smeni stava vapros za f.balgaria K.AD neznam kakvo sa proverivali no niama nikakva promiana |
anonimen |
****************** Независимо, че са правени проверки от контролните органи, няма пречка при всяко нарушаване на трудовото законодателство от работодателя да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. СС |
NULL |
| 2019-08-07 12:42:47 |
Здравейте, на 20.06.2019г. зададох въпрос в секция Трудово право, но към днешна дата все още нямам отговор. |
Галя Михова |
Уважаема госпожо Михова,
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната /чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай.
КА |
|
| 2010-08-31 13:51:35 |
От 01.07.2010 год. с допълнителни споразумения между работодател и работник бяха увеличени основните възнаграждения на целия персонал. През същия месец юли повечето ни служители използваха платен годишен отпуск. Попада ли работодателя в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ? Как се тълкува израза „вътрешен акт на работодателя” – означава ли това, че добавка се начислява само ако работодателят е увеличил заплатите едностранно със заповед по чл. 118, ал. 3 от КТ? |
Първолета Александрова |
Уважаема г-жо Александрова, Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, ползва платен годишен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Смисълът на цитираната разпоредба е да “компенсира” работниците и служителите, които поради факта на ползване на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата, която биха получили ако не ползваха отпуск. С оглед на това, когато базата за изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е месец, предхождащ ползването на отпуска, а работните заплати са увеличени в месец, който не е база за изчисляване и през който се ползва платен годишен отпуск, то се заплаща добавка. В конкретния случай, базата за изчисляване на възнаграждението на служител, който ползва отпуск през месец юли 2010 г., е предхождащ месец, през който има най-малко 10 отработени дни (месец май или друг месец, назад във времето). Тъй като работната заплата е увеличена, считано от 1 юли 2010 г., то увеличението не се е отразило в базата. Посочената хипотеза (независимо дали увеличението е въз основа на допълнително споразумение по чл. 119 или на заповед по чл. 118, ал. 3 от КТ) отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ, т.е. съществува правно основание за заплащане на добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ЛТ/ |
NULL |
| 2019-09-05 09:36:33 |
Как се изчислява брутното трудово възнаграждение при прекратяване на трудов договор по чл. 331, ал. 2 от КТ, при положение че служителят през последния месец за който е получил възнаграждение е ползвал отпуск по болест за част от месеца. |
Иван Иванов |
Уважаеми г-н Иванов,
Съгласно чл. 331, ал. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. От цитираната разпоредба е видно, че база за изчисляване на обезщетението е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. При липсата на изрична разпоредба за начина на изчисляване на това обезщетение и ако страните не са уговорили друго, следва да се приеме, че това е брутното месечно трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ. Разпоредбата на чл. 228 от Кодекса на труда (КТ) регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
По отношение на брутното трудово възнаграждение, от което се изчисляват обезщетенията (с изключение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за което чл. 224, ал. 2 от КТ препраща към чл. 177 от КТ), няма нормативно установено изискване за минимум отработено работно време през месеца, служещ за база. Дори работникът да не е отработил всички работни дни, необходимото за целите на определяне на обезщетението брутно месечно трудово възнаграждение се формира въз основа на среднодневно брутно трудово възнаграждение, което се умножава по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Това означава, че през месеца – база е достатъчно наличието дори на един отработен ден, за да се изчисли месечен размер на брутната сума. ЛТ/
|
|