| 2011-02-15 15:51:19 |
Интересува ме какво се вписва в трудовата книжка, когато е променено само наименованието на дружеството. Какво основание трябва да се посочи / трудовото правоотношение не е прекратено/ ? |
Анета Николаева |
Уважаема г-жо Николаева, Би могло да се предположи, че промяната на наименованието на дружеството е поради някоя от причините, посочени в чл. 123, ал. 1 от КТ. Промяната на работодателя в хипотезите на чл. 123, ал. 1 КТ, т.н. “правоприемство” на трудовото правоотношение не води до неговото прекратяване. Това обстоятелство се вписва в трудовата книжка на работника/служителя, като в графа 7 се вписва датата на промяна на работодателя, в графа 8 се вписва съответното основание по чл. 123 и след това на следващия ред в графа 1 се вписва промененото наименование на работодателя, т.е. вписванията продължават и не се прави “междинно” изчисляване на трудовия стаж. ЛТ/ |
NULL |
| 2011-03-30 18:17:21 |
Кьде се разрешават трудови спорове например за трудова злополука която е регистрирана като битова под натиск на работодателя и заплаща ли се от работнока или има безплатни адвокати за тези спорове?Какьв е срока за подаване на жалба за трудова злополука? |
Миглена Иванова |
Съгласно чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според чл. 12, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване въз основа на данните в досието за трудовата злополука в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането по ал. 1 може да се обжалва от осигурителя и от пострадалия или от неговите наследници по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ – ал. 4 на чл. 12 от наредбата. Според чл. 117 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждане за признаване или непризнаване на злополуката за трудова – в 14 дневен срок от получаването. В случай, че искате по съдебен ред да се докаже, че злополуката е трудова, следва да предявите иск по реда на Закона за задълженията и договорите. За повече информация следва да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-04-07 11:12:14 |
По препоръка на Инспекция по труда, задам следния въпрос, за да имам писмено становище: Може ли служителка по майчинство за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, да бъде освободена по чл. 331 от КТ, без да има правни последици от начина на прекратяване на трудовия договор. |
Деница Владимирова |
Съгласно чл. 331, ал.1 от КТ, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. В ал. 2 на чл.331 от КТ е предвидено, че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало – ал.3 на чл.331 от КТ. В чл. 333 са посочени основанията при които при прекратяване на трудовия договор работникът или служителят се намира под закрила при уволнение. При прекратяване по чл. 331 от КТ лицето не се намира под закрила при уволнение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-04-18 09:34:28 |
Въпросът ми е във връзка с Чл. 157. ал.1 и 3 относно ползването на 2 дни отпуск при даване на кръв-Трябва ли де е регламентирано изрично в труд.договор въпросът с изплащането на парично възнаграждение /няма КТД/ или може да се договори при конкретния случай, с резолюция? Ако първият ден е петък-вторият трябва да е понеделник, нали? |
Илиана Маноилова |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Денят на кръводаряването се установява от здравните органи. Чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Ал. 3, т. 1 на чл. 157 КТ предвижда, че през време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-05-02 08:55:03 |
СБАЛХЗ-ЕАД е фирма.Следва ли до 30.06.2011 да въведем НКДП2011 и да премахнем старите длъжности като научен сътрудник, ст. н.с., доцент и т.н. след като не сме нито научна организация, нито университетска болница съгласно § 1. от Допълнителните разпоредби на ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. |
Ангел Стоименов, СБАЛХЗ-ЕАД Председател на СО-ФСЗ към КНСБ |
Уважаеми г-н Стоименов, Тъй като въпросът Ви е свързан с прилагането на Закона за развитието на академичния състав в РБългария, както и със Закона за лечебните заведения, то за преценка какви длъжности е възможно да съществуват в СБАЛХЗ-ЕАД се обърнете към МОМН и МЗ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-05-12 13:27:42 |
Може ли да се въведе работна смяна смяна от 23:30 до 11:30 ч. при спазване на изискванията на Наредба 15 за физиологичните режими, поради свръх натовареност на фирмата за определен период от време. |
Николай Тодоров |
Уважаеми господин Тодоров, Съгласно чл. 140, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно не се допуска работа през нощта повече от 7 часа. От друга страна в чл. 141, ал.2 КТ е предвидено, че работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Следователно при нощна смяна, която е с повече от 4 нощни часове, продължителността й следва да бъде 7 часа, а не 8 часа. Рразпоредбата на чл. 142, ал.4 КТ установява, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Или казано по друг начин, увеличението на работното време с 1 час е над намаленото работно време, а не при работа през нощта. Необходимо е да се има предвид, че продължителността на работна смяна до 12 часа се допуска само за работа през деня. В противен случай се нарушава императивната разпоредба на чл. 140, ал.1 КТ, която установява, че нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-05-27 08:34:53 |
Учителка в ЦДГ е в неплатен отпуск за периода май 2010 г. - май 2011 г. За двете календарни години следва да й се признае трудов стаж по 30 календарни дни на основание чл. 160, ал.3 от КТ. За този трудов стаж има ли право на платен годишен отпуск съгласно чл.22, ал.1 изречение четвърто от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. |
ГЕНОВА |
Според разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работника или служителя, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Предвид на това, за периода на ползвания неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, се полага и платен отпуск. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-06 19:22:44 |
Уточнение към въпроса ми.Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор с работещ пенсионер, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2.Какво се получава ако работодателя,волно или неволно в този срок пропусне да издаде съответната заповед за освобождаване ? |
Явор Христов |
Уважаеми г-н Христов, Срокът по чл. 326, ал. 2 от КТ е срок на предизвестието, което работодателят отправя писмено до работника или служителя, а не срок до който работодателят издава съответната заповед. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ е правна възможност за работодателя и той сам преценява дали и кога да се възползва от нея. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-15 18:11:05 |
учителка съм. може ли по време на дежурство работодателят да ме задължи да боядисвам прозорци |
стела стефанова |
Според разпоредбата на чл. 124 от Кодекса на труда /КТ/ по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 127, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. работно място и условия в съответствие с характера на работата; 3. здравословни и безопасни условия за труд; 4. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването; указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Следователно, от сключения трудов договор, длъжностната характеристика и указанията на работодателя следва да е ясно какви са трудовите задължения на работника или служителя, за изпълнението на които се получава трудовото възнаграждение. При нарушение на трудовото законодателство може да се обърнете към Главна инспекция по труда. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-08-13 16:18:42 |
Какво се спучва с казуса, касаещ право на отпуск по време на незаконно уволнение? За няколко месеца от този сайт има двояки отговори - регламентирани и в решенията на ВКС, и според разпоредбите на КТ..... Дайте малко яснота за категоричното становище на МТСП по този спорен казус, моля Ви!!!! |
Н. Иванов |
С влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда). Тъй като обаче предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, би могло да се приеме, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период, съответно – не се дължи обезщетение от работодателя по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнени при следващо прекратяване на трудовото правоотношение. Такава е практиката на Върховния касационен съд. КС |
Трудово право на Република България |