Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-08-23 21:16:05 Допълнителни суми изплащани еднократно за Коледа и Великден, съгласно вътрешни правила за работната заплата,считат ли се за възнаграждения с постоянен характер и следва ли тези суми да влизат в базата за изчисляване на обезщетение по чл.224? Балев Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда /КТ/, вкл. и на обезщетението по чл. 224 КТ, се включват: основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Предвид на това, допълнителните суми, които са Ви изплатени за Коледа и Великден, ако са с инцидентен, а не с постоянен характер, не следва да се включват в обезщетението Ви по чл. 224 КТ. КС NULL
2019-09-05 10:25:02 Служител, който е зачислен на докторантура на самостоятелна подготовка за срок от 3 год., има ли право на отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ - 25 дни за всяка година или има право само еднократно на 6 месеца по чл. 169, ал. 4 от КТ? Тези 6 месеца в календарни дни ли се ползват и може ли да се ползват на части? Михаела Гущерска Съгласно чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Съгласието на работодателя следва да бъде дадено в писмена форма - чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Мнението ни е, че този вид отпуск не може да се ползва заедно с отпуска по ал. 1 и ал. 3 на чл. 169 от КТ, тъй като за докторантите е предвидена изрична уредба. Освен отпуска по ал. 4 на чл. 169 от КТ, в чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ изрично е предвидено, че задочните докторанти или докторантите на самостоятелна подготовка имат право да ползват и неплатен отпуск до 4 месеца за подготовка и защита на дисертация. С оглед гореизложеното считаме, че служителят има право на отпуск само по ал. 4 на чл. 169 от КТ. МВ/
2019-12-05 09:28:19 Здравейте, изгубил съм си трудовата книжка, а новия ми работодател я иска скоро. Понеже в старата имам еднинствено 3 работни месеца мога ли да кажа ,че нямам и да ми изкара нова той ? Против закона ли е, и наказуемо ли е ? Антон Цвятков Уважаеми господин Цвятков, Съгласно чл. 350, ал. 3 от Кодекса на труда, когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция „Инспекция по труда“ издава нова въз основа на писмено заявление-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил. В ал. 2 на чл. 7 от наредбата е предвидено, че когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена от работника или служителя, в новата трудова книжка съответната дирекция „Инспекция по труда“ по местоживеене на лицето вписва данни за трудовия стаж въз основа на представените от него удостоверения по образец съгласно приложение № 2 или други оригинални документи, съдържащи тези данни. Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения по ал. 2 в 7-дневен срок от поискването им – ал. 5 на чл. 7 от наредбата. БД
2020-01-10 11:31:07 Здравейте!!! Учител в продължителен болничен има ли право на представително облекло имайки впредвид че е отсъствал 5 месеца, удължава ли се срока на износване? Учителят които го замества получава ли също представително облекло? Дюлгерова Уважаема госпожо Дюлгерова, С Наредба № 14 от 16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование (Наредбата), приета на основание чл. 219, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), се уреждат условията и редът за осъществяване правото на представително облекло. Наредбата е издадена от министъра на образованието и науката. По въпроси, свързани с прилагането на наредбата, се обърнете по компетентност към МОН. (СР)
2020-01-30 14:30:26 Храната на работещите през ноща по чл. 140,ал.3 от КТ, длъжен ли е работодателя да я осигури и безолатна ли е тя за работниците и служителите, които полагат нощен труд? Радостин Павлов Уважаеми господин Павлов, На основание Чл. 140а, ал.1 от Кодекса на труда, работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. Поради неблагоприятното въздействие на нощния труд върху здравето и работоспособността на работника/служителя, законодателството поставя специални изисквания относно условията на труд при работа през нощта. Съгласно чл. 140, ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Работодателят е длъжен както да осигури финансово тези условия, така и да ги предостави реално на работника/служителя. /ДК/
2020-02-20 15:55:04 Въпросът ни е във връзка с осигуряването на безплатна храна: Дружеството ни е лечебно заведение за извънболнична помощ, с клинична и рентгенова лаборатория. Съгл. Наредба №11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна, служителите ни в двете лаборатории отговарят на условията за специфичен характер на труда съгл. чл.2, ал.1.. Клинична лаборатория е с работно време от 7,00ч. до 18,00ч., като лаборантите работят с намалено законоустановено работно време - 7 часа. В рентгенова лаборатория, лекарите - рентгенолози работят по 4 часа на ден - от 09ч. до 13ч. единият и от 14ч. до 18ч. - другият. В тази връзка, работата им не се вписва в условията за специфична организация на труда, съгл. чл.2, ал.2 на Наредбата. Задължен ли е работодателят да осигурява безплатна храна и/или добавки към нея? Д-р Мирела Маркова Уважаема госпожо Маркова, Във връзка със запитването Ви относно правото на безплатна храна за работниците/служителите в клинична и рентгенова лаборатории в лечебно заведение за извънболнична помощ бихме желали да Ви информираме следното: За да има задължение работодателят да предоставя храна на основание чл. 285 от Кодекса на труда (КТ) и по реда на Наредба № 11 от 21.12. 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея е необходимо да бъдат кумулативно изпълнени условията за специфичен характер и специфична организация на труда, т.е. работата да отговаря едновременно на поне по едно от условията посочени в ал. 1 и в ал. 2 от чл. 2 на наредбата. В точка 1.3, буква „а“ от Указание № ПК 25/3 от 3.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 се определя, че за предприятие със специфична организация на труда може да се приеме всяко място, предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд и естеството на работа налага установяване на непрекъснат трудов процес, като практиката показва, че в това число се включват производства и дейности, свързани с обслужването на населението в т.ч. всички заведения за болнична помощ, Центрове за спешна медицинска помощ, Домове за медикосоциални грижи за деца и др. Предвид горното и на основание изложеното в запитването Ви, работата на цитираните от Вас служители не отговаря на условията за специфична организация на труда съгласно чл. 2, ал. 2 на наредбата. В тази връзка не е налице законово основание за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея по реда на Наредба № 11./ДК/
2010-11-05 17:44:28 Как платен годишен отпуск за 2008,2009г. ползван в периода от 01.01.2010 до 01.08.2010, да се счита, че е ползвандължим платен годишен отпуск за 2010г. и се актуализират стойностите за старите отпуски. Уляна Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно Кодекса на труда платеният годишен отпуск се ползва по искане на работника или служителя след писмено разрешение на работодателя. Писменото искане на работника/служителя става обикновено с молба, а разрешението на работодателя – със заповед. Изразяваме мнение, че след като отпускът е поискан, разрешен и използван за посочения от Вас период, не е допустима промяна, тъй като по този начин би се извършила подмяна на волеизявленията на двете страни със задна дата. ЛТ/ NULL
2010-11-12 13:08:56 През август 2011 ми предстои пенсиониране /на основание чл.328 т.10/Възнамерявам да изляза в неплатен отпуск от 01.01.1011до датата са пенсиониране.Ще имам ли право на обещетение по чл.222 т3,при положение че до момента имам 24 г.непрекъснат трудов стаж при един и същи работодател Димитър Йорданов Уважаеми господин Йорданов В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Ако обаче в периода на неплатен отпуск работите при друг работодател ,то последните 10 години от трудовият Ви стаж няма да са придобити при един и същ работодател.ИД NULL
2010-11-19 17:50:53 Каква част от платения си отпуск за 2010г мога да ползвам през 2011г. Мария Стоянова В раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на Кодекса на труда (КТ) са регламентирани правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. Освен в случаите, когато работодателят има право поради важни производствени причини да отлага ползването на част от отпуска за следващата година, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. МВ/ NULL
2010-11-26 16:13:16 Моля за тълкуване на чл. 176, ал. 2, изречение второ от КТ. Разпоредбата е категорична, че отложен отпуск поради причини, изброени в изречение първо, трябва да се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неизползването му. В ал. 3 на същия член, изречение второ, се посочва обаче, че правото на отложен отпуск по ал. 2 се погасява след изтичане на 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неизползването му. Това не е ли противоречие между двете алинеи? От една страна е задължително ползването на отложения отпуск (и то наведнъж) до края на календарната година (ал. 2), а от друга страна излиза (според ал. 3), че същият отпуск не се губи 2 години от края на същата година. Илона Благоева Уважаема г-жо Благоева, В разпоредбата на чл. 176, ал. 2, изр. 1 от КТ са посочени причините за отлагане на ползването на платен годишен отпуск, а в изр. 2 се урежда начинът на ползване на отложения отпуск – “наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му”. Това правило съответства на основния принцип, възприет с промените на КТ, в сила от 30.07.2010 г., че платеният годишен отпуск се използва до края на календарната година, за която се полага. Разпоредбата на чл. 176, ал. 3, изр. 2 от КТ е свързана с чл. 224, ал. 1 от КТ – изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато правото на отпуск не е погасено по давност. В случай на прекратяване на трудовото правоотношение, в зависимост от момента на прекратяването, работодателят преценява правото на работника или служителя на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, като дали правото е погасено по давност или не се преценява съобразно чл. 176, ал. 3 от КТ. ЛТ/ NULL
Страница 6223 of 6864