| 2012-01-26 11:22:14 |
Много Ви моля да ми отговорите дължи ли се обезщетение на осн.чл.222 ал 1 от КТ на работещ пенсионер,чието правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т. 1 от КТ.Договора за назначаване с пенсионера е на основание чл 67 ал.1 т 1.Благодаря предварително за отговора. |
Анка Николова |
В чл.222, ал.1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение.Обстоятелството, че същият е пенсионер е без значение с оглед неговото изплащане. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-02 18:53:45 |
работодателят с писмена заповед наредил удължаване на работното време на дванадесет часа дневно за двадесет и два дни.Може ли работодателят да откаже плащане на извънреден труд и да представи като компенсация допълнителен платен отпуск? Как следва да се компенсира удължаването на работното време |
ива николова |
Съгласно чл. 136 от Кодекса на труда работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. В чл. 136а, ал. 1 от КТ от КТ е предвидено, че по производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. В ал. 4 е предвидено, че в случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че удължаване на работното време по чл. 136а КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай, издадена не по-късно от 3 работни дни преди датата на удължаването, като за издадената заповед незабавно се уведомяват работниците и служителите, за които тя се отнася. В заповедта се определят началната и крайната дата на удължаването, звената и работните места, за които тя се отнася. Удължаване на работното време е допустимо само в работните дни. При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-02-22 09:08:38 |
Във фирмата имаме назначени на трудови договори щофьори на тежкотоварни автомобили над 12т, които управляват съответните МПС само в рамките на града за превозване на продукция от склад в склад. Полага ли им се допълнителен платен отпуск от 5 дни? |
Мими Мимкова |
Уважаема госпожа Мимкова, С Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се изброяват видовете работи, за които се установява правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т.1 КТ. Второто важно изискване, за да може да се ползва този отпуск е установено в чл. 4 от наредбата. Съгласно посочената разпоредба право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Следователно работниците и служителите трябва да работят не по-малко от половината от нормалната продължителност на работното време, което е „до 8 часа”. Видно от посочените разпоредби, за да има право работникът или служителят на този вид отпуск трябва да отговоря едновременно на двете изисквания : 1. да работи видовете работи, които са установени в чл. 2 и 2. да работи не по-малко от половината от нормалната продължителност на работното време при изпълнение на съответния вид работи. Когато едно от изискванията не е налице работникът или служителят няма право на този отпуск. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-05-02 15:51:29 |
Въпроса ми за с чл. 43а от НРВПО е във връзка с проверка от Инспекцията по труда, затова Ви моля за възможен отговор за да спазя срока, който са ми дали по предписание. |
РОСИЦА ДАНЧЕВА |
В чл. 43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ Както е видно закона не определя формата, нито вида на водената на документацията, но посочва информацията, която трябва да съдържа, а именно: за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ. Следователно работодателят може сам да избере вида на водената документация, но така, че от нея ясно да се разбира съдържанието й, както и възможността във всеки момент да може да се направи справка относно съответното действие.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-05-27 12:05:12 |
Тази година промених работодателя си как би следвало да ми се изчисли класът за прослужено време |
Милка Пенчева |
Уважаема госпожа Пенчева, Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при определяне продължителността на трудовия стаж и професионален опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното трудово възнаграждение, работодателя следва да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който (комплекс) се удовлетворяват изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания за конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работата (за тази длъжност). Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дават възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност.Условията, при които се зачита сходството на професията съобразно характера на работата спрямо определена длъжност се определят с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата в предприятието. В този смисъл е и чл.12 ал. 4 и 5 от НСОРЗ.Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение . ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-10 14:09:17 |
Аз съм работодател, който не знаае дали трябва да изплати сега или да изчака да се получи разпореждане за пенсия на едно лице, което работи във фирмата ми. Лицето е освободено по чл.325 ал.1 т.1 от КТ и имало години първа категория. Аз не разбирам как да сметна тези години. създаде се конфликт. Как е правилно да постъпя. Благодаря за отговора. |
Петя Петрова |
От запитването Ви предполагаме, че става въпрос за паричното обезщетение, което дължи работодателя по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно тази разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно е, че за работодателя това задължение възниква след като лицето е придобило право на пенсия. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1.01.2012 г., до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са: 1. навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд; 2. от 31 декември 2011 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд. Това означава, че от 1 януари 2012г. до 31 декември 2014 г. включително, мъжете, които са работили 10 години при условията на първа категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 и са навършили възраст: 1. от 1 януари 2012 г. - 52 години и 4 месеца; 2. от 1 януари 2013 г. - 52 години и 8 месеца; 3. от 1 януари 2014 г. - 53 години. Съгласно чл. 104, ал. 2 и ал. 3 КСО предвижда, че при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. За работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Т.е., за да придобие лицето право на пенсия по реда на § 4 КСО, е необходимо, освен да е работил 10 години първа категория, да е навършил и съответната възраст, съгласно посочените по-горе условия и сборът от осигурителния му стаж (след приравняване към 3-та категория) и възрастта да е не по-малко от 100. За допълнителна информация може да се обърнете към Националния осигурителен институт или да изискате от лицето доказателства за това, че е придобило право на пенсия. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-15 16:12:03 |
Здравейте ! В отпуск по майчинство съмв момента. На 28.08 изтече 1-вата година и азподадох необходимите документи да се върна на работа . От фирмата където работех ме накараха да си вземе неизползваните отпуски и трябваше на 16.10 да се върна на работа. на 15,10 ми казаха да се явя на работа на 01,11 а дотогава ще ми тече отпуска за 2013 год . Тези техни действия законни ли са ? |
Петя Пенева |
Отпуските до 1.01.2010 г., т.н. “стари отпуски”, могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на ползването им не се погасява по давност. Следователно платения годишен отпуск за 2009 г. можете да ползвате до прекратяване на трудовия договор с този работодател. Според чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Отлагане на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 176 от КТ. Съгласно чл. 176, ал. 4 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. След прекъсване ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, на основание чл. 37в, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му (31 декември на предходната календарна година). В съответствие с допълнения график и с разрешение на работодателя, отложеният отпуск по чл. 176, ал. 4 КТ може да се ползва изцяло или на части. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбата на чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските указва, че в случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. Предвид на изложеното, работодателят Ви не може да Ви задължи да ползвате платения си годишен отпуск веднага след прекъсването на отпуска, а е необходимо да се съобрази с цитираните разпоредби. След завръщането Ви на работа можете да ползвате отпуска от минали години (2010, 2011, 2012) в рамките на предвидения давностен срок. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 и 2 КТ предвижда, че до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Следователно през 2012 г. не може да се ползва платения годишен отпуск за 2013 г. В случай на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-21 16:05:49 |
Какво е тълкуванието на "неприсъствен" по отношение на официалния празник 1 ноември - Ден на народните будители, за работещите в учебните заведения - чл.154 от КТ? |
Коста Главчев |
Дните на официалните празници са определени в чл. 154, ал. 1 от КТ, съгласно който 1 ноември - Ден на народните будители е обявен за официален празник и е неприсъствен ден за всички учебни заведения. За работещите в учебните заведения този ден е официален празник и е неприсъствен, т.е. не е работен ден. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-29 11:47:49 |
Работник назначен по чл.67 ал.1т.1 във връзка с чл.70 т.1 в полза на работодател Прекратяване от страна на работодател правилно ли е заповедтта да се оформи чл.328 ал1т.5 във връзка с чл.71 ал.1 |
Красимира Ангелова |
Съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труд трудовият договор се сключва за неопределено време. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1- 5 КТ предвижда, че когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. Извън горното трудовият договор може да бъде прекратен на останалите основания, предвидени в КТ, вкл. и чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-08 15:43:28 |
Здравейте В отговор на Ваш отговор. "07-12-2012 Н.Скотарова-гл. спец. Веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да бъде намален. МВ/" В чл. 70 ал. 1 не пише такова нещо. С допълнително споразумение по чл. 119 от КТ не би ли могъл срокът да се намали? |
Н.ПЕРТОВА |
Срокът за изпитване се уговаря при сключване на трудовия договор. Поради това мнението ни е, че веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да се променя с допълнително споразумение. МВ/ |
Трудово право на Република България |